Реферат:Ловеч
История
Ловешка област в сегашните си граници е обособена като административно-стопанска единица през 1959 година. Географски тя е разположена в централна Северна България. Две трети от територията й е хълмисто-планинска. Административно областта е разделена на 8 общини с центрове градовете Ловеч, Троян, Тетевен, Луковит, Угърчин, Априлци, Летница и Ябланица. Природата е изключително щедра към този край, където се срещат Балканът и Дунавската равнина. Тук се намират 8 резервата и защитени територии. В областта е най-голямата част от огромния Национален парк “Централен Балкан”, а резерватите “Стенето”, Боатин” и “Царичина” са под егидата на ЮНЕСКО. В тях защитени от закона са над 30 растителни вида и около 120 бозайници и птици. Регионът е особено богат на пещери: Деветашката /една от най-големите у нас/, Съева дупка, Моровица край село Гложене, Рушовата край село Градешница, Табашката и “В. Левски” край Ловеч, десетки край село Карлуково. Всичко това, заедно с елитните ловни стопанства “Бялка” и “Русалка” предоставя прекрасни възможности за планински и ловен туризъм. Ловешка област е територията, в която самобитните народнотворчески традиции са най-живи. Интерес за българските и чуждестранните туристи представляват единственият у нас Музей на народните художествени занаяти в Троян, както и уникалният Национален панаир на занаятите в с. Орешак, Ловешкият исторически музей и музеят на Васил Левски. Сред 684-те паметници на културата са Троянският и Гложенският манастир, архитектурно-историческият резерват “Вароша” в Ловеч, знаменитият “Покрит мост” на Колю Фичето. Реките Искър, Вит и Осъм, заедно с големите язовири”Сопот”, “Крапец” и “Александрово” са не само чудесни места за отмора, но и за запомнящи се риболовни излети. Чарът на планината може да се усети при посещение на 10-те туристически хижи, сред които “Амбарица”, “Плевен”, “Вежен”, “Козя стена”, “Васильов” и др. А здравето може да се укрепи в Шипково, Чифлик и Крушуна, където има минерални извори, както и в планинските курортиРибарица, Черни Осъм, Априлци и Беклемето.
| География и население Област с административен център гр. Ловеч се намира в Централна Северна България и обхваща територия от 4132 км2, което представлява 3.7 % от общата територия на Република България. От административна гледна точка областта е разделена на 8 общини – Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица; 150 населени места и 47 кметства. Населението е 174661 души като средната гъстота е 43.15 души на км2 при средно за страната 74.2. Разпределението на териториите и населението между общините е неравномерно и е показано в следната таблица:
Две трети от територията на областта е планинска, а останалата полупланинска и съвсем малка част е равнинна. По-големите реки, които преминават през нея са: Осъм, Вит, Златна Панега, Видима. Климатът е континентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Природата тук е изключително щедра, защото тук са пресечните точки на Балкана и Дунавската равнина. В този район се намират осем резервата и защитени територии, които са част от огромния Национален парк “Централен Балкан”. Сред тях най-известни са резерватите: “Козята стена”,“Стенето”, “Боатин” и “Царичина”. |
Природни ресурси
Климат и околна среда
Две трети от територията на област Ловеч е планинска, а останалата полупланинска и съвсем малка част е равнинна. През нейната територия преминават реките: Осъм, Вит, Златна Панега, Видима. Климатът е континентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Природата тук е изключително щедра - тук са пресечните точки на Балкана и Дунавската равнина. В южна посока във високите части на Предбалкана и особено в Стара планина се проявява планински климат. Намаляват средногодишните и абсолютните температури. Увеличават се валежите и снежното задържане.
Води
Реките Осъм, Вит и Видима, които са в основата на водоснабдяването на Област Ловеч, извират от територията на Националния парк „Централен Балкан“. Общото количество вода от Националния парк в зависимост от годишните валежи се колебае между 290 и 530 мил. м³ и е с качество на питейна. Количествата вода от Националния парк представляват значителен резерв от питейна вода за България. Чрез вливането на промишлени и битови отпадни води от Троян, Ловеч и частично от Тетевен качеството на водата обаче силно се влошава. На базата на новите структури в селското стопанство делът на напояваните площи в област Ловеч незначителен. По този начин и водовземането от реките за напояване на селскостопански площи е много малко. Областта е известна с термалните минерални извори от национално значение в с. Чифлик и с. Шипково, с. Крушуна - от местно значение и множество все още недостатъчно проучени. Най-големият карстов извор в страната Глава Панега е с дебит около 4600 л/сек. е на територията на община Ябланица. С карстов произход са езерата в Деветашкото плато, където се намира природната забележителност “Маарата”. Тя е определена за моделен район на карстови защитени територии в България с оглед на тяхното устойчиво развитие. Изградена е екопътека, представляваща поредица от 16 дървени мостчета с обща дължина 112 м. и дървени стъпала с дължина 20 м. които отвеждат към Крушунската водна каскада. Река Маарата извира от пещерата “Водопада”. Пещерните галерии са покрити с идеално бели натечни образования, наречени "лунно мляко". В най-горната си част водите на реката минават през уникална бигорна решетка, през която се процеждат хилядите пръски на Крушунския водопад, спускат се в поредица от водоскоци, прагове и езерца. Травертиновата каскада е с най-големите размери в България. Недостатъчно систематизираната информация относно водните ресурси налага да се извърши едно цялостно проучване, което евентуално може да бъде финансирано от някоя от предприсъединителните програми на Европейския съюз.
Почви
За развитието на земеделието от особено голямо значение е почвеното богатство. Почвите са твърде разнообразни. За старопланинската част са характерни типични кафяви горски и планинско-ливадни почви. По долините на реките са разпространени алувиално-ливадни почви. Почти всички са много плодородни и подходящи за различни земеделски култури. В Средна Стара планина и Предбалкана преобладават широколистни едновидови и смесени гори от бук, дъб и др. с висококачествена дървесина. Наред със стопанското, г
Защитени територии
На територията на Ловешка област се намира по-голямата част от Националния парк Централен Балкан, който е с обща площ 71,669.5 ха. Паркът е създаден за опазването на уникални, саморегулиращи се планински екосистеми, със специфично видово разнообразие. Той е сред най-ценните и най-големи територии в Европа от категория ІІ по Скалата на международния съюз за опазване на природата и природните ресурси. / IUCN/. През 2003 год. Национален парк Централен Балкан е сертифициран като част от PAN Parks европейски паркове. PAN Parks е мрежа от защитени територии с най- забележителното от дивата природа на Европа. На територията на нашата страна той е единственият с този престижен сертификат. Горите покриват 56 % от територията на парка. Тук се опазва най-големия в Европа защитен масив от стари букови гори. В парка се срещат 1900 вида висши растения като 11 от тях виреят само тук. Паркът е едно от последните за Европа местообитания на мечката, вълкът, балканската дива коза и едри грабливи птици. В парка има 9 резервата с обща площ над 20 хил. хектара. Осем от тях както и паркът са включени в списъка на ООН на националните паркове и защитени територии. Пет от резерватите в Национален парк Централен Балкан са разположени на територията на общините Априлци, Троян и Тетевен. Това са: Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето и Северен Джендем с обща площ 28 827,5 ха. Извън територията на НП”Централен Балкан” разпределението на защитените територии по общини е както следва:
| Априлци |
Летница |
Ловеч |
Луковит |
Тетевен |
Троян |
Угърчин |
Ябланица |
| 3,1 xa |
26,8 xa |
30,9 xa |
14,4 xa |
399,4 xa |
22,6 xa |
151 xa |
111,4 xa |
Площта на защитените територии спрямо общата територия на областта е 7,17 %. На територията на всички общини се намират множество природни забележителности, които не са достатъчно познати за посетители и представляват основен потенциал за бъдещото развитие на туризма. В подножието на Стара планина има известни балнеолечебни и курортно-рекреационни центрове в селата Шипково и Чифлик. Географското положение на Област Ловеч може да се охарактеризира като благоприятно по отношение на: местоположение, климат, земеделски земи, горски фонд, природни забележителности, паркове, резервати, минерални извори. За недостатък може да се приеме отдалечеността от летища и пристанища и недобре развита и поддържана пътна мрежа.
Икономика
Ловеч е един от промишлените центрове на България. Слави се главно с производството на кожи и кожени облекла, като фирмта за кожени изделия „Велур“ АД е най-големият производител в бранша за югоизточна Европа. Градът разполага и с професионален техникум по кожарство. Активна е и хранително-вкусовата промишленост, както и производството на ръчни електроинструменти, велосипеди и мебели. В миналото в завод „Балкан“ са сглобявани леки автомобили „Москвич“ и селскостопански самолети. Ловешката община е с традиции в производството на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци.
Културни и природни забележителности
Ловеч е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз
Църквата във Вароша. В дъното е паметникът на Васил Левски.
Фрагмент от Вароша
Покрит мост, построен от Колю Фичето през 1874 г.
Крепост „Хисаря“
Паметник на Васил Левски
Паметници на загинали руски воини
Парк „Стратеш“ със зоологическа градина (най-голямата в провинцията)
Парк „Баш-боунар“
Архитектурно-исторически резерват „Вароша“
Картинна галерия в кв. „Вароша“
Барокови къщи
Църква „Света Богородица“
Църква „Света Троица“
Театри
Драматичен театър
Ловчанско читалище „Наука“
Летен театър в парка „Стратеш“
Музеи
Етнографски музей, лятно работно време : 08:00-12:00 и 14:00-18:00 ч. без почивен ден; има печат на БТС.
Музей "Васил Левски", 08:00-12:00 и 13:00-17:00 ч. почивен ден събота и неделя, има печат.
Ловешки исторически музей
Архитектурно-исторически Резерват Вароша
Драсова къща
Рашова къща
Редовни събития
Цветница
Цветница (или още Връбница) е едно от официалните събития в Ловеч, което се чества всяка пролет и е нещо като втори празник на града. Този ден се отбелязва с многобройни шоу-програми, организирани главно на площад „Тодор Кирков“ в стария град „Вароша“, където е разположена и специална сценична трибуна. Състоят се и множество културни мероприятия и изложби, а в близост до главната трибуна се разполагат различни увеселителни съоръжения за малките деца, както и много сергии, предлагащи от цветя и сувенири до захарен памук и други лакомства.
Празник на Ловеч е (11 май) - ден на св. братя Кирил и Методий
Ловешки есенен панаир
Празник на ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“ (16 април) - отбелязва се с пиеса в ловешкия драматичен театър, изпълнена от ученици от завършващите класове, като преди това се държат речи от директора на училището, кмета на Ловеч, както и от бивши и настоящи ученици на гимназията. В програмата фигурират и няколко музикални изпълнения от ученици. На този ден среща в Ловеч си организират и много минали випуски.
Фестивал на ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“ - провежда се в 3 вечери, като всеки клас представя по песен или повече. Музиката се изпълнява изцяло от учениците, като се свирят главно извести и любими рок парчета, но нерядко се чуват и собствени композиции. Фестът (както е известен на всички в града) се провежда най-често в музикалния салон на гимназията, който е снабден с висока трибуна и (само по време на провеждането на феста) мощни аудио уредби. Първата вечер е вечерта на подготвителните (осми) класове и деветите класове, втората на десетите и единадесети (организиращи) класове. Последната вечер се връчват награди и се изявяват завършващите, като освен музика се представя и кратка пиеса или друга шоу-програма
'Фестивал на Природо-математичкеската гимназия
Ловеч Бардфест
"Ловеч Мюзик Фест", ежегоден музикален фестивал, провежда се от 2006 г.