възникване, определение и функции 9

The history, the reasons and the fundamental trends of the development of abstracting are studied. The methods of abstracting, the standardization and the tvpification of the abstracts, the abstracts of some documents and the automatic abstracting are examined and given. The requirements of the structure and the component; of the abstracts are shown too. The possibilities of the abstracts and their use in the scientific activities are examined. The book is recommended lo the students, post-graduate workers, library' information specialists, scientists,'

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор
.............................................................................................................
7

Глава
1

Реферат - възникване, определение и функции.................................................. 9

1.1 П'х'дооставки за възникване и развитие на
реферирането
............... 9

1.2
Възникване
на
реферата...................................................................... 11

1.3 Определение на noi штието "реферат"
.............................................
16

1.4 Функции на реферата............................................................................ 18

Глава
2

Реферирането - творчески процес на преработване

на
информацията.
Процедури по
съставиш* на реферата........................... 25

2.1 Реферирането като творчески процес................................................... 25

2.2 Процедури по съставяне на реферата.................................................... 28

2.3 Методи за рефериране на документи.................................................... 36

2.3.1 Аспектно рефериране............................................................................. 38

2.3.2 Метод, основан на фасетния анализ на текста...................................... 43

2.3.3 Метод на формализирано рефериране с използване

на словесни клишета (маркери)............................................................ 45

2.3.4 Информациоино-класификационен метод на
рефериране................. 47

2.4 Езикови особености, характерни за реферата...................................... 54

2.5 Съдържателни и композиционни особености на реферата.................. 54

Глава 3

Рефератът- съкратено изложение на съдържанието на документа и не- гов информационен модел. Структура
на реферата - заглавна, рефера- тинна
и справочна част..................................................................................... 61

3.1 Рефератът - информационен модел i ia първичния документ............. 61

3.2 Структура на реферата.......................................................................... 64

3.3 Примерни типови схеми за построяване на реферати......................... 70

3.4 Обем на реферата................................................................................... 72

3.5 Методи за отстраняване на излишната
информация

в реферата............................................................................................... 74

Глава 4

Стандартизирани изискванпи към съставните части и оформянето

на реферата.......................................................................................................... 78

4.1 Изисквания към заглавната част.............................................. ,........... 78

4.2 Изисквания към реферативната (основната) част................................ 81

4.3 Изисквания към справочната част........................................................ 82

Глава 5

Видове
реферати................................................................................................ 84

5.1 По
функционално
предназначение.................................................... 85

5.2 По читателско предназначение........................................................... ,92

5.3 По начин на разкриване на
съдържанието....................................... 94

5.4 По обхват
на реферирания документ................................................. 95

5.5 По съдържателна структура на информацията
.............................................
98

5.6 По степен на свиване на текста............................................................. 99

5.7 По форма на
изложение..................................................................... 101

5.8 По съставител
....................................................................................
105

5.9 По обем................................................................................................ 106

5.10 По степен на автоматизация
...................................................................
107

Глава 6

Реферати на различни видове документи.................................................
109

6.1
Реферат на
научна статия.................................................................. 109

6.2 Реферат на научна книга (монография)
.................................................. 112

6.3
Реферат ш научен сборник
.....................................................................
113

6.4 Реферат па отчет за ПИР.......................................... :......................... 114

6.5 Реферат на дисертация
...........................................................................
115

6.6 Реферат на патент................................................................................ 118

Глава
7

Видове рефератнвнп издания
.......................................................................
124

7.1 Рсфсративпо списание.................................................................. >... 126

7.2 Реферативен сборник................................. -..................................... -....131

7.3 Експрес информация........................................................................... 133

Глава 8

Изцапване па рефератите при създаване
на рсферативни баш отдании........................................................................................................... 135

8.1 Аитоматгаирано. рефериране и квазирефериране............................ 135

8.2 Проблеми и постижения на автоматизираното рефериране Разнообразие на методите на автоматизираното квазирефериране.... 137

8.3 Видове реферативни бази от данни. Електронни версии

на реферативнитс издания.................................................................. 147

Глава 9

Сравнителна характеристика между анотацията

п реферата........................................................................................................ 152

Глава 10 '

Рефератът - инструмент ia изследване и оценка

на научната дейност........................................................................................ 158

Заключение
......................................................................................................
171

Въпроси за самостоятелна проверка
..........................................................
173

Списък на използваната литература
..........................................................
177

ПРЕДГОВОР

Развитието на информационното общество е пряко свързано с усъвършенстването на информационната дейност. Аналпти- ко-синтетичното преработване на документалната информация е един от основните елементи на тази дейност. Реферирането придобива все по-голямо значение с разширяването на използ- ването на новите информационни технологии, с навлизането на информационните .мрежи от рода на Интернет и нап-вече с нарастването на световния информационен поток. Принципите на свиване на текста, както и теорията и практиката на рефери- рането, привличат все повече вниманието на специалистите в областта на библиотечната, библиографската и информацион- ната и издателската дейност.

Традиционните начини за съставяне на реферати все повече започват да се тждаят от формализация и автоматизация на реферирането на документите. Сега на преден план излизат проб- лемите на създаването и използването на рефератите, съдържащи се в базите данни, автоматизираното извличане на ключови думи от текста и съставяне на тяхна основа на реферати.

Във връзка с това основните цели, които са си поставили ав- торите при написването на книгата, са следните:

^•да се предоставят достатъчно теоретични познания и прак- тическа информация по проблемите на реферирането в област. сравнително слабо позната, но с голямо приложение с навлиза- нето на новите информационни технологии във всички сфери на дейност;

>да представят реферирането в неговата пълнота, като се наб- легне на общите въпроси и принципи, конто са от значение за практическата работа;

>да се акцентира върху проблемите на реферирането, като се покаже защо, кога, къде и как може да се набави реферативна информация и как да се съставят различни видове реферати;

>да се посочат достатъчно причини за използване на рефери-

рането в научната и практическата дейност.

В основата на книгата лежи стремежът да се проследят тен- денциите в развитието на реферирането като вид информаци- онна дейност, като се започне от интелектуалните
начини за свиване на текста на документите и се стигне до формализира- не на методите и
отразяване на опитите за създаване на автома- тизирани системи за рефериране чрез използване на съвремен- ни информационни технологии. Изложението на книгата е пред- ставено в 10 отделни глави, които изясняват реферирането мно- гоаспектно.

От авторите

Глава 1

РЕФЕРАТ- ВЪЗНИКВАНЕ, ОПРЕДЕЛЕНИЕ II ФУНКЦИИ

1.1
Предпоставки за възникване и развитие на рефе- рирането

Втората половина на XX в. се характеризира с развитие на информационното общество, прилагането на нови информаци- онни технологии и
появата на информационен взрив. Обемът на печатната научно-техническа продукция е огромен и се удво- ява на всеки 10-15 години. Сега в света излизат повече от 100 хиляди научни списания и ежегодният прираст на литература-
та
е над 600 млн. страници. Само в областта на научно-техни- ческата литература за една минута се печатат 3 хиляди страни- ци, голяма част от тях - на електронен вариант, достъпни в Ин- тернет. Проблемът за усвояване на информацията е един от най- важните на съвременния етап от развитието на човечеството. тъй като хората използват едва 2-3 % от знанията, натрупани
през неговата хилядолетна история.

В един от нан-древните достигнали до
нас образци на писме- ността, в т. нар. египетски папирус
на Прие има такива думи: ■'За нещастие светът сега не е такъв, какъвто беше по-рано. Все- ки иска да пише книги..." Авторът на тези слова е живял преди около 6 хиляди години. В друг също толкова древен текст от Стария завет, съставен в Ш-Н в. пр. н. е., проповедникът се оп- лаква: "И няма край по.чвата на нови книги." Още в тези далеч- ни времена хората са предвидили тенденциите за нарастване на информационния поток и възможността от появата на инфор- мационна криза, чиито свидетели сме ние сега.

Според Фарадейн информационната криза е предизвикана не толкова от ръста на броя на публикациите,
колкото от нарасна- лата необходимост специалистите да се ориентират в потока от

......

^шшшшщ

- - - - - _г
..

Таблица 1

Процентно съотношение на времето,

използвано за четене от специалисти

в различни научни
области

документи,
принадлежащи не само на собствената им,
но и
на по-близки
или по-далечни области (Farradanc, 1965).

Руският
изследовател Марк Волински дава следните данни за развитието на книгата:

XV в. - за половин век в света са отпечатани 30 хиляди раз- лични книги;

XVI в. - 250 хиляди наименования на книги;

XIX в.- повече от 7 млн. наименования на книги;

XX в. - около 25 млн. наименования на книги (Кузнецов, 1983). Населението на земята от 1750 до 1950 г. с нараснало три пъти,

а броят на книгите - повече от 800 пъти. По данни на ЮНЕСКО световната книжна продукция
за последните 20 години се е уве- личила два пъти по броя на изданията и три пъти по тираж.

Ако през XVI в. основната роля в обмена на информация при- надлежи на книгите, в края на XVIII в., характеризиращ се с ускорени темпове на развитие на науката,
книгите предават го- ляма част от своите комуникативни функции на по-оператив- ните форми за научна
публикация - статиите. През XIX в. бро- ят на статиите, станали единица за професионална научна ко- муникация, нараства неимоверно много и това е основна при- чина за пораждане на системата на реферирането. Може да се направи аналогия, че тази роля, която през XIX в. изпълняват статиите по отношение на книгите, вече се изпълнява от рефе- ратите (Кулик, 1981).

Известният руски
изследовател на книгата и четенето Н. А. Рубакин пише, че в изкуството за работа с книгата има два проб- лема: какво да се чете и как да се чете (Рубакин, 1975). В тази връзка е изследван проблемът колко време на ден използват за четене специалисти от различни научни области. Резултатите в проценти от това изследване са показани в таблица 1.

В условията на информационен взрив и постоянно усложня- ване на проблемите, които следва да се решават от специалистите в различни области на знанието, едва ли може да се очаква зна- чително увеличаване на времето за четене. А за да не се изоста-

ва и да не се пропуснат най-важните новости, изобретения и открития, е необходимо специалистите да имат информация за тях в преработен вид. Съвършено очевидно е, че без ориентири и по-точно без реферати усвояването на такъв обем информа- ция е просто невъзможно.

1.2 Възникване на реферата

Историческият аспект за изучаване на реферирането е много важен за правилното разбиране както на същността на рефери- рането, така и но всички процеси, свързани с него. Това произ- тича от изискването всяко явление да се анализира в неговото развитие. Затова изучаването на реферирането не може да ста- не без изследване на особеностите на неговата еволюция.

Най-древните реферати, стигнали до нас, са написани на гли- нени плочки в периода на шумерската цивилизация (3600 г. пр.и.е.). В периода на гръцката цивилизация, когато се появя- ват първите библиотеки с ръкописни книги на папнрусни сви- тъци, реферирането се прилага за кратко описване съдържани-

ето на книгите. Описанието на фонда на Александрийската биб- лиотека (JII-II
в. пр.и.е.), където се съхраняват 500 хиляди па- пирусни свитъци, е само 120 свитъка (Иванов, 1982).

Опити за рефериране имат място както в античността, така и в средните векове, но се смята, че истинската история на реферира- нето започва с издаването на първото научно реферативно списа- ние на 5 януари 1665 г. в Париж - "Journal des savants" (Петкова. 1974). От тази година реферирането става важна част от система- та на начните комуникации и както твърди Кол неон, "векът на реферативните списания настъпва" (Collison, 1971).

Източниците на практическата рефератнвна дейност се зараж- дат и получават своето развитие в бпблиотечно-бнблпографската практика. Историята на реферирането дава примери за разно- образие на рефериранитетекстове, ориентирани към определен кръг от читатели. Реферирането е един от най-важните процеси на аналитико-синтетичното преработване на информацията. То е комплексен вид дейност, свързан с теорията на информация- та, наукознанисто. психологията и лингвистиката. Понятието рефериране първоначално се осмисля в рамките на библиотеч- но-библиографските дисциплини. Характерно при това с не тол- кова подчертаването на външните особености на подлежащия на обработване документ, а преди всичко съдържанието на до- кумента, неговите основни данни, факти и изводи.

Малкият тираж на ръкописните книги способства за развити- ето на реферирането. През XII в., когато вместо папируси за- почват да се използват пергаменти, възниква и терминът "abstract" в смисъл на "реферат".

Първият известен сборник от реферати е "Библиотека" на Фотий, създадена през IX в. във Византия. По това време във Византия са в небивал разцвет науката и просвещението. Зато- ва появата на "Библиотека" не е случайно. Произведението на Фотий отговаря на информационните потребности на тогаваш- ното общество. Според Ссмсновкср "Библиотека" с сборник от реферати с

различен
обем - от 3 до 2266 реда. когато рефератът е съпрово- с извадки от произведенията. Рефератите са обединени в

нави,
наречени "кодекси". Кодексът се състои от един или ня- к0
реферата. Рефератът включва сведения от едно или ня- колко произведения (Ссмсновкср, 1983).

Тематиката на "Библиотека" е универсална. Тя включва све- дения за произведения на философи, географи, зоолози, специ- алисти по селско стопанство и медицина, съставители на
реч- ници и др. Универсалността на "Библиотека" отразява универ- салността на науката
и учените от Средновековието, което я прави особено интересна за изучаване като резултат
от научно-
информационната дейност. Библиографско описание има във всички кодекси с изключение натри. То винаги е разположено в началото на кодекса. Това свидетелства за наличието
на определе- на унификация в структурата на реферата,
която напълно съответ- ства на съвременните изисквания към
него. Текстът
на реферата у
Фотий включва голям набор от елементи: заглавие или аналити- чен разпис на произведението, изложение на съдържанието, ха- рактеристика и оценка на произведението, на стила и
езика му,
забележки и сведения за автора, за заглавието, за различните изда- ния, количествени характеристики и език на текста, сведения за хронологичния обхват, структурата,-
истинността, историята на създаването и използването на произведението, за това на кого е посветено, неговата връзка с други произведения, списък- на из- ползваната литература
и други данни за източниците, бмографскп сведения за автора, посочване и характеристика на други негови произведения, препоръки за читателското предназначение и из- ползване на произведението и др.

Практическите нужди на обществото (мореплаване, военно дело, артилерия, хидроенергетика и др.) издигат на преден план задачата за разработване на основите на много науки като меха- никата, астрономията, математиката, химията, биологията и
т. н. през XV-XVIJI в., които се смятат за първи период от разви- тието на съвременната наука.Това е епохата на велики учени,

оказали огромно влияние върху развитието на науката
(Леонар- до да Винчи, Н. Коперник, Г. Галилей, Й. Кеплср,
X.
Хюйгснс, И. Нютон, М. Ломоносов, Н. Лайбниц). Още по онова време е известно, че Ломоносов с разработил организационна програ- ма за съставяне на висококачествена реферативна
информация, за нейната пълнота, спстсматичност и оперативност (Михай- лов, 1976).

С появата на книгопечатането реферирането
започва да из- пълнява функциите на масова комуникация. В първите научни
списания на френски, английски и
немски език наред с публи-
куваните
на оригинален език работи се включват и
реферати на книгите и статиите и
на други
езици. През XVIII в. се появяват реферативните списания. Те също имат многогодишна история. Броят на списанията и книгите, в които се публикуват научни приноси още в края на XVIII и през първата половина на XIX в.. е толкова голям, че тяхното непосредствено използване за литературна справка става практически невъзможно. Създава- нето на удобни източници на вторична информация
е неизбеж- но. В някои известни списания се появяват рубрики, проследя- ващи систематично литературата в дадена област. Невъзмож- ността обаче да се увеличава обемът на тези рубрики в научни- те списания е една от причината за възникването на рефератив- ните списания (Симон, 1968). Те поемат задачата да реферират изчерпателно нарастващия брои научни списания, отнасящи се към различните науки. Първото от тях вероятно е било "Aufriehigc",
излизащо в Германия от 1714 до I 717 г.

Смята се. че първите реферати у нас се появяват през 1906 г. в "Летописи на Лекарския съюз в България". В това издание са поместени реферати на 550 чужди научни статии. Едва през 30- тс години на XX в. започва реферирането на годишника на Со- фийския университет "Св. Климент Охридски"', на Физико-ма- тематическия факултет, книги 1. 2 и 3, в които се публикуват резултатите от научните изследвания в математиката, физика- та, химията и естествената история (Българският принос, 1999).

В България реферирането бележи разцвет през периода 1953- 1990 г., когато в БАН излиза ""Рсфсративен бюлетин на науката" за всички научни дисциплини. В него се реферпрат български и чужди научни статии, доклади, съобщения от конференции, симпозиуми, разработки и др.

Предпоставките за разцвета на реферирането могат да се обоб- щят по следния начин. Прогресивно нараства обемът на науч- ната литература. За учените става все по-трудно да следят но- востите в развитието на науката. Научната периодика бележи бурно увеличение. Всичко това създава условия за търсене на изход за бързо и навременно информиране по актуалните проб- леми на науката и техниката. Учените сами си създават необхо- димия инструмент в лицето на реферативните списания за из- лизане от почти безизходното положение на информационна не- задоволсност. Броят на реферативните издания непрекъснато расте. На фиг. 1 е показан ръстът на издаваните в света рефера- тивни издания, чийто брой надхвърля 3000 към 2000 г.

Теорията и методологията на реферирането продължава да се развива и
придобива първостепенно значение за информационна- та, библиографската и библиотечната дейност.

1.3 Определение на понятието "реферат"

В съвременната литература
по теория и практика на рефери- рането съществуват множество дефиниции на понятието "ре- ферат'. Все още няма еднозначно определение както на терми- на "рефериране"; така и
на термина "реферат". Причината за това е комплексният характер
на задачите, поставени в изслед- ванията на този информационен продукт.

При тълкуването на термина
"рефериране" (abstracting)
се използват знанията от различни науки - лексикология, стилисти- ка, терминолексика и
т.н. Използват се и различни подходи при тълкуването на понятието "рефериране". Семантичната вмести- мост на тези определения зависи от броя най-важни признаци, които различните автори смятат необходими и достатъчни за разкриване на понятието "реферат"'. Към тях се отнасят такива признаци като обем, семантично съответствие на първичния документ, структура на реферата и на неговата текстова част. функционална насоченост на стила на изложението (Жданова. 1967). Част от авторите съсредоточава своя интерес върху фор- мални, несъдържателни признаци като чисто нормативните ка- тегории - размер на текста на вторичния документ, формата на неговото построяване, прилагане на транскрипция и трансли- терация и др. В много случаи не се набляга на съдържателната страна и на природата на реферирането. Вариантността на де- финициите на понятието реферат в научната литература се обяснява и с това, че с усъвършенстването на информационни- те технологии протича преразглеждане на различните инфор- мационно-комуникативни функции на реферата във връзка с из- менението на информационните потребности на обществото. В същото време се наблюдава разнообразие от синоними в

употребяването му
за означаване на понятието "реферат": ре- зюме, извлечение, екстракт, съкращение,
чиито английски ек- виваленти могат да бъдат представени по следния начин: abridgment, brief, condensation, digest, review
,
synopsis
(Жанры,

1983)°

Рефератът (от лат. refere-
предавам, правя съобщение,

док-
ладвам)
представлява съкратено изложение на съдържанието на реферирания документ: книга, статия, дисертация и др. В срав- нение с анотацията рефератът дава по-пълна представа за същ- ността на въпроса, който се разглежда в документа (Жданова. 1966).

В "Терминологичен речник по информатика"' ("Терминологи- ческий словарь по информатике") се предлагат следните тер- минологични тълкувания на понятията "рефериране"' и "ре- ферат": "Рефератът"
е кратко изложение на основното съдър- жание на документа с посочване на предмета, методиката на изследване и получените основни резултати; "Реферирането" е процес на анализ, на първичния документ и съставяне на ре- ферат"'(Терминологический, 1976). Като еквиваленти се пред- лагат термините на немски, руски
и други
езици, съответно: ре- ферат (на български); Referat (на немски); реферат (на.руски); рефериране (на български); Refcricrung (на немски); рефери- рование (на руски).

Своя дефиниция дава Потър, който определя реферата като '"документ, в който се излагат изводите, съдържащи се в пър- вичния докумен.7
' (Potter, 1958).

В тълкуването на понятието "реферат" Накаи откроява след- ните елементи: обект на изследването, постигнати резултати, ме- тоди, условия, осигуряващи резултатите (Revue, 1958).

Според американските изследователи Борко, Четман и Мак (Borko, 1963) рефератът е
резюме или кратко изложение на пуб- ликацията, включващо точни библиографски данни. Те смятат, че на това определение съответстват термините Abstract, Analyse, Referat.

Кобланс обаче смята, че рефератът е концентрирано предста- вяне на основното съдържание на по-обширен материал, изла- гане на смисъла на публикацията с най-малко думи, свиване на текста със съхраняване на основния смисъл и цялостност на оригинала (Coblance, 1962).

Хр. Трснков дава следното определение на понятието "рефе- рат": "Кратка информация за крайния резултат от едно изслед- ване, появило се в печатен или ръкописен вид" (Тренков, 1958)

Международната организация по стандартизация (ISO) - Тех- нически комитет по документация 46, издава през 1961 г. пре- поръка R 214/1961, озаглавена "Реферат и
синопсис': В този документ рефератът се третира като кратко съдържание на ста- тия или друта публикация, издадено независимо от нея и включ- ващо нейното библиографско описание. Рефератът обикновено се съставя не от самия автор, а от друго лице, наречено рефе- рент. По-късно, през 1976 г. ISO разработва и публикува
след- ния международен стандарт 1SO2 14:1
976 Documentation - Abstracts for publication and documentations, чисто съдържание не е променено и до днес. Този стандарт е въведен и
в България чрез БДС ISO 214:2004. Реферат на публикации и документа- ция. Съгласно него рефератът се дефинира като съкратено из- ложение на съдържанието на документа или на негова част, ко- ето включва основните фактически данни и изводи и насочва вниманието върху новите сведения. Следователно от казаното дотук можем да заключим, че рефератът е вторичен продукт, кратко излагащ съдържанието на първичния документ, даващ възможност на потребителя да определи целесъобразността от запознаването с реферирания документ, а в много случаи дори да го замести.

1.4 Функции на реферата

В системата на съвременните информационни комуникации функциите
на реферата са многостранни. Той изпълнява роля-

та на основна информационно-комуникационна единица, кое- то се обуславя от неговите потребителски свойства. Той трябва да облекчава избора на необходимите първични документи;
да предоставя информация на специалистите, които не се нуждаят
от подробни данни, заменяйки първичния документ;
да улесня-
ва
и ускорява подготовката на информационните издания и да създава информационни масиви в различните информационни системи: да помага за преодоляването на езиковата бариера при работа е първичните документи.

Според Горкова рефератът се характеризира с най-голяма
ин- формативност при разкриване на съдържанието на първичния документ (Горькова, 1974). Както посочва Weil, използването на реферата при търсенето на текуща
или ретроспективна ин-. формация може да икономиса до 90 % от времето, необходи- мо за ползване на първичния документ (Weil, 1979). Формата на представяне на информацията в реферата е удобна за продъл- жително съхраняване във фондовете на справочно-информацион- нитс служби и информационно-търссщитс системи, оперативното въвеждане, ефективното обработване и икономичното използване в компютърните системи (Кулик, 1981; Соловьев, 1981: Горькова, 1987). Смята се, че в някои случаи рефератът може да замени пър- вичния документ. Такива са например случаите, когато необходи- мата на потребителя информация се отнася не към основната тема, а към близки въпроси, ако първичният документ е публикуван в ограничен тираж или на ч^ткд език, преводът от който с много труден.

Рефератът е многофункционален вторичен продукти негови- те функции могат да бъдат обединени в три групи: а) социални; б) контактни и в) вътрешнонаучни (Кулишев, 1987).

Социалните функции
са тези основни функции, които рефе- ратът изпълнява при осигуряването на различните потребности на обществото от информация. Най-значимата и по същество ключова функция на реферата в професионалната комуника- ция е информационната.
Нейното изпълнение става възможно

преди всичко защото рефератът включва основното съдържа- ние на първичния документ, като го разкрива цялостно и пъл- но. Освен това той излага съдържанието понякога толкова под- робно, особено ако е разширен реферат, че може да замени пър- вичния документ. Рефератът служи като средство за разпрост- ранение на информация за новите постижения във всички об- ласти на науката и
техниката. Използвайки реферата, потреби- телят на информация има възможност да следи за най-новите постижения както в своята, така и в съседни области. Семан- тичната наситеност на тази характеристика
определя степента на реализация на информационната функция. Идеален е случа- ят, когато рефератът се явява като семантичен, адекватен пред- ставител на текста на първичния документ, т. е. позволява на потребителя да получи релевантна информация или да си напра- ви извод налага ли се да ползва първичния документ. В тази роля рефератът изпълнява успешно информационната си функ- ция. Рефератът също така е важно средство за разпространение на фактографска информация и е неин източник (Конюшко, 1993).

Рефератът изпълнява и индикативна
функция, като посочва съществуването, наличието на съответен документ. Рефератът се явява като предварителен представител на оригинала, сигна- лизиращ за необходимостта от ползване на пълния текст на пър- вичния документ. По този начин рефератът реализира индика- тивната си функция. Към тази функция логично се присъеди- няват сигналната и адресната функции (Кулишев, 1987).

Чрез съобщаването за наличието на определен документ ре- фератът играе сигнална
функция. Тази функция е свързана и със сроковете на подготовката на рефератите. Тя се проявява преди всичко в представянето на нова, ценна и полезна факто- графска информация, която се съдържа в първичния документ. Тук трябва да отбележим, че степента на новост при процеса на аналитико-синтетичната преработка на информацията е доста- тъчно условна и се свързва с въпросите дали съществуват по-

добни сведения, доколко са известни те на потребителя на ин- формация, влезли ли са в оборот. Затова на практика просто се излага съдържанието на първичния документ.

Под сигнална информация е прието да се разбира библиог- рафската информация, необходима за идентифициране, оцен- ка, препоръка на документите, но в тази връзка може да се каже, че функциите на библиографското описание и на реферата се пресичат. Не трябва обаче да се идентифицира сигналната функ- ция в професионалната комуникация
с библиографското опи- сание и реферата. Рефератът се отличава със значително по- голяма информативност от библиографското описание.

Адресната
функция на реферата се изразява в посочването на точния адрес или местонахождението на даден първичен до- кумент. Тази функция дава възможност на потребителя да на- мери първичния документ,
а също така по негово желание да осъществи информационна връзка с автора на този документ.

Важна функция в професионалната комуникация е оценъчна- та.
Тя има косвен характер и се проявява преди всичко при подбора на документите за рефериране. На рефериране се под- лагат не всички документи, а само тези, които съдържат ценна социална информация. Оценката се проявява и при аналитико- синтетичното преработване на документите, например при пре- вода на заглавието. Ако то е достатъчно информативно, остава същото, но в противен случай се променя, като се заменя с по- информативно и смислово натоварено заглавие, което най-точ- но да предава съдържанието на първичния документ. Резултат от оценката на първичния документ е и обемът на реферата. Той се определя преди всичко от съдържанието на документа, количеството сведения и тяхната социална значимост. Ако пър- вичният документ по своето съдържание е актуален, има науч- на новост, обемът на реферата ще е максимален. Ако обаче до- кументът съдържа добре известна информация, достатъчно е да се ограничи нейното предаване в няколко ключови изрече- ния. Оценъчната функция се проявява и в структурните компо-

нснти на рефератите. Тя се проявява по следния начин:

1) при подбора за рефериране на първичния документ;

2) при превода на заглавието или ново заглавие:

3) в обема на реферата:

4) в структурата
на реферата.

Контактните функции
са тези. които се изпълняват в ре- зултат от непосредственото въздействие на съдържанието на реферата върху читателите и се реализират в процеса на раз- пространението и обмена на информация, способстват за прео- доляване на езикови и Други
бариери. Към тях могат да се отне- сат търсещата, справочната, ориентиращата и др. (Кули- шсв.1987).

Доколкото извличаната от реферата информация представля- ва справочен интерес, той може да се разглежда и като елемент от система за търсене на информация. Като такъв той изпълня- ва търсеща
функция.
При осъществяването на тази функция рефератът служи като търсен образ на първичния документ.

Използвайки реферата, потребителят осъществява непосред- ствено търсене на необходимата му информация. В това се проя- вява освен търсещата функция на реферата и справочната
му функция.
Всеки реферат задължително има справочна част. По такъв начин потребителят винаги може да получи информация за броя на илюстрациите, таблиците, библиографията и т. н.

В системата на научно-техническата литература рефератът дава най-вече фактически сведения, характеризиращи явления- та, събитията, процесите, различните изделия, продукти и услу- ги. В такива случаи рефератът изпълнява предимно справочна функция.

Тясно свързана със справочната е ориентиращата
функция на реферата. Тя позволява на читателя да се ориентира в пото- ците информация и да намери тази, която му с необходима.

Познавателната
функция е свързана с процеса на възприе- мане на научната информация, съдържаща се в реферата, и е особено важен компонент на познавателния процес.

Обучаващата
функция е тясно свързана с процесите на обу- чение, при които потребителят получава ново знание.

Евристичната
функция е тази, която стимулира научното мислене.

Практическата
функция се изпълнява от реферата, когато с негова помощ се намират пътищата и вариантите за решаване- то на практически проблеми.

Вътрешионаучните функции
на реферата са тези, конто се изпълняват от реферата като материална форма за съществува- не на научното знание.

Като средство за преодоляване на езиковата бариера и спо- собстващо за реализиране на научната комуникация в между- народен мащаб рефератът изпълнява комуникативната
си фун- кция. Съдържащата се в реферата информация става връзката между автора на първичния документ и участниците в процеса на неговата аналитико-синтстична обработка. Това обаче е само началото на комуникативните операции, понеже впоследствие рефератът постъпва при потребителя - основния субект на ко- муникацията. В професионалната комуникация функционира- нето на реферата представлява двуединна дейност, която включ- ва не само процеса на производство на информация и знания, но е и тясно свързана с процеса на потребление. Рефератът из- пълнява в случая ролята на посредник в общуването на хората. Той е един от опосредстванитс канали за професионална кому- никация. Особено рефератите на чуждестранните документи способстват за установяване на интернационални връзки меж- ду участниците в комуникациите. Публикуването на реферати- те позволява на потребителите да се запознаят със съдържанието на новите документи независимо от езика на тяхното издаване. Комуникативността се проявява и реализира по различни направ- ления, основното от които е съдържателното. Подборът на доку- ментите, формата на подаването на материала се осъществява, като се спазват особеностите на потребителите, равнището на тяхното образование, професионална подготовка и др.

Като средство за предаване във времето на информация за нали- чието на знание рефератът изпълнява
мнемонични
функции.

Важна функция на реферата в професионалната комуника- ция е кумулативната. Кумулативната
функция е тази, чрез ко- ято се обединява съвкупност от текстове на дадени документи за по-лесното им възприемане. Това е необикновено ценно ка- чество, благодарение на което основното съдържание на мно- жество най-различни първични документи се концентрира и представя във форма, удобна за възприемане. Акумулацията на информацията в рефератите има и Други
положителни страни. Тя способства за преодоляването на межд) езиковата бариера.

Типологичните свойства на реферата - висока информатив- ност, краткост, удобство на зрителното възприемане, позволя- ват успешното изпълнение на изброените функции както в тра- диционните (реферативни списания, реферативни картотеки и др.), така и в автоматизираните информационни системи.

Глава 2 РЕФЕРИРАНЕТО-ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС

НА ПРЕРАБОТВАНЕ

НА ИНФОРМАЦИЯТА.

ПРОЦЕДУРИ ПО СЪСТАВЯНЕ

НА РЕФЕРАТА

2.1 Реферирането като творчески процес

Реферирането е интелектуален
творчески процес, включващ осмислянето, аналитико-синтстичното преработване на инфор- мацията и
създаването на нов продукт - реферат, който прите- жава специфична езиково-стилнетична форма (Леонов, 1975).

Съставянето на реферата се отнася към процеса на опосред- ственото познание на предметите, явленията и
събитията. Към необходимите логически операции при съставянето на рефера- та се включва абстрахирането, изразяващо се в разкриване на съществените признаци, свойства, връзки на предмета. В хода на логическите преобразувания съставителят на реферата уточ- нява, конкретизира основните понятия и намира по-обемни, в които включва редицата по-малки по обем понятия. Анализът на целия текст чрез прилагане на дедуктивния подход позволя- ва на референта по-задълбочено да изследва единичните пред- мети, явления и събития.

Изборът на логическите форми трябва да се подчинява на общи- те изисквания на формалната логика, изучаваща единиците на мисленето (понятия, съждения), връзките между
тях, както и раз- личните интелектуални операции от гледна точка на формалната коректност. Игнорирането на законите на логиката при съставяне- то на реферата води до това, че той се лишава от най-необходимо- то качество - доказателствеността (Демидова, 1998).

Реферирането е резултат от анализа на документа и синтеза

на ценната информация, разкрита в резултат
на анализа. Ана- лизът и синтезът са две взаимно свързани страни на творческия процес на реферирането. Те са процеси на мисленето или фак- тическото разлагане на текста на документа на съставните му части (подтекстове) и
пресъздаване на целия текст от неговите отделни части.

Логическият анализ се състои в мисленото разчленяване на
тек- ста на документа, подлежащ на рефериране, на съставните му части и с метод за получаване на нови знания (Всйзе, 1978). Разчленява- нето на цялостния текст на съставните му части позволява да се разкрие строежът му, неговата структура, да се отдели съществе- ното от несъщественото, сложността на темета
да се сведе до просто изложение. Анализът обаче довежда само до разкриване
на същ- ността на текста,
която още не с свързана е конкретните
форми на нейното проявяване. Единството все още остава абстрактно и не е разкрито като единство в многообразието.

Синтезът е обединяване в единно цяло на частите на текста, обособени чрез анализа в посока от тъждественото, съществе- ното към различието и многообразието, съединява общото и единичното в конкретно цяло под формата на реферат. Синте- зът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него.

Процесите на реферирането притежават сходни черти и се основават на единни методи, които не зависят от конкретната област на знанието и се подчиняват на закономерностите на човешкото мислене.

Характерна операция при реферирането е обобщаването, в резултат на което се постига съкращаване на текста, без да се губи
яснотата на изложението. Получаването на обобщено зна- ние означава по-дълбоко отражение на текста, проникване в неговата същност.

В реферата се посочват пътищата и методите за изследване, основните фактически данни, дават се изводите на автора, по- казва се новото, което внася реферираният материал в теорията или практиката. Рефератът до такава степен запознава със съ-

държанието на документа,
че на потребителя му става ясно дати ще намери в документа отговор на интересуващите го въпроси. Рефератът има голямо значение за информиране на потребите- лите за последните постижения в съответните области (Бриск- ман, 1976). В реферата обикновено намират отражение:

а) целта на работата;

б) основните данни за прилаганите методи, като известните методи само се изреждат;

в) резултатите
от изследванията;

г) изводите и посочените от автора възможности за приложе- ние на резултатите;

д) наименованието и местонахождението на институцията, в която е проведено изследването, ако това не е посочено в библи- ографското описание и представлява научен интерес;

е) информацията за илюстрации, таблици, библиографско цитиране и др.

Съставянето
и редактирането на реферата е двуединен
про- цес, в който участват
референтът и редакторът. В своята работа те се уповават на критичния анализ на информацията, като я оценяват от позициите на информационните потребности. Сте- пента на овладяване на методиката на реферирането до голяма степен зависи от познаването на законите на общата логика и в частност на логиката на научното изследване (Брискман, 1964). Освен това са необходими и
задълбочени знания за конкретната област на реферирания документ, за да се покаже точно новост- та и полезността на информацията.

Логическите операции по съставянето на реферата могат да се сведат до:

1) общо запознаване с реферирания документ е цел оценка на темата, съдържанието, целите и насоките, читателския адрес, структурата
и обема, в резултат на което се създава общо впе- чатление за документа и се определя видът на реферата;

2) четене на документа с цел да се разкриват съществените,

ключовите елементи на съдържанието, при което явленията, процесите, събитията, фактите се сравняват с вече известните. В хода на четенето се правят необходимите бележки и акценти и се формира основата на реферата, която по-нататък става обект на анализ и
синтез.

3) анализ на отделни сведения и
подбор на най-важните и определяне на кръга от смислови аспекти, които ще се отразят в реферата;

4) построяване на схемата на изложението на реферата, в съответствие с който се ранжира логическата комплексна информация;

5) написване, литературно оформяне и редактиране на реферата.

2.2 Процедури по съставяне на реферата

Обобщеният модел на процесите за възприемане и преработ- ване на информацията с представен във фиг.
2.

В първия блок е представен процесът на зрителния анализ на текста, при който се възприема информацията от текста на документа.
Осмислянето и възприемането на текста става в следващия блок - този за смисловото обработване на текста. Тук се реализира програма от умствени дейности за ефектив-

Фиг.
2. Схема на процеса за възприемане и преработване
на текста па реферирания документ

Текст
_». P«|iepcifr

ното осмисляне на текста. ■

След това в блока за разбиране ка текста и формиране на ре- зултатите се извършват операциите по подготвянето на същест- вените елементи, които ше се включат в реферата. По този на- чин веригата "възприятис-преработванс-изработване на рефе- рат'' образува затворена кръгова система между текста и
рефе- рента.

Съставянето на реферата в системата "тскст-рсфсрснт"
пред- ставлява процес, в който са включени обектът и преработващи- ят както следва:

> текст - обект за възприемане и познание на заложената в него съдържателна информация;

> референт - преработващ информацията от текста и
съз- даващ нов текст под формата на реферат.

Най-важният процес при съставянето на реферата с четенето на текста на документа. Ще се спрем на пет основни начина за четене.

1)
Задълбочено четене.
При това четене се обръща внимание на детайлите, прави се анализ и оценка на текста. Това четене се нарича още аналитично, критично, творческо. Този начин на четене се смята за най-добър при съставянето на реферати.

2)
Бързо четене.
Този начин на четене, като достигне до сво- ето съвършенство, може да се предположи, че частично преми- нава в задълбочено четене. Той се използва само за запознаване с основното съдържание на текста на документа.

3)
Избирателю
четене.
Приема се, че то е разновидност на бързото четене. При него вниманието се фиксира
само на опре- делени фрагменти от текста, които се смятат за достатъчни за написването на реферата. Този начин се използва най-вече при повторното четене на текста на документа.

4)
Четенето-преглед

се използва за предварително запозна- ване с текста. Това е изключително важен начин на четене, но изисква голяма концентрация, енциклопедична култура
и сери- озни познания.

'
■■■"-■;.................... :■■ ' '

------ —

'■
'^^l"i

.,*
f

5) Сканиране.
Този начин на четене се използва за намиране на фамилии, термини, факти, които имат съществено значение за реферата.

Показаният алгоритъм (фиг. 3) предполага определена после- дователност от рационални действия в съответствие с процеси- те на възприемане на текста на документа и създаването на ре- ферат. Haii-напред се установява заглавието на документа,
след което се посочва авторът и
останалите точни библиографски данни. Следва разкриване на основното съдържание на доку- мента. Това става чрез
определяне на темата, обекта или пред- мета. Извличат се фактографски данни от текста чрез осмисляне и усвояване. Ако в текста има спорни моменти, се следи те да бъдат изяснени. Съществено за написването на реферата е по- сочването на новости, изводи и
възможност за приложение на резултатите.

При реализирането на алгоритъма съществената информация се извлича от текста. При реферирането се предполага използ- ването на индивидуалните особености на референта, на негово- то знание, опит, цели и задачи за написването на реферата. При- лагането на
този алгоритъм е
необходимо и
поради следния факт. Съвременната структурна лингвистика утьрждава, че
научно-техническите текстове притежават излишък, който дости- га понякога до 75 %. Практически
само 25 % от обема на
текста носят основния смисъл. Алгоритъмът помага да се съсредоточи вниманието при обработването само върху съдържателния обем на текста. При неговото използване значително се съкращава времето за осмисляне на неинформативните елементи на текста и останалият текст се възприема по-ефективно.

Фиг
.4.
Блок
-
схема
за
извличане
на
смисъла
и
значението
на
текста

Равнище на свиване

За да разберем гореказаното, ще разгледаме основните семан- тични принципи за построяването на текста. Както установява съвременната лингвистика, текстовете притежават единство на вътрешна логическа организация. Те се построяват по единни логически правила за свързаност на изложението. Както вече отбелязахме, излишният текст достига до 75 %. Очевидно "злат- ното ядро" от 25 % носи основната смислова натовареност (Ка- расов. 1978). А ако това е така. то за целенасочения процес на преобразуване на текста при свиване може условно да се смята отделянето и формирането на това ядро. На фиг. 4 е
показана схема за последователността на изпълнението на тези опера- ции. Първата крачка по пътя на преобразуването на текста е
разкриването на съществената информация. Тук под информа- ция се разбира това. което референтът извлича от текста.

Процедурите по съставяне на реферата могат да се сведат до общо запознаване с реферирания документ,
зада се оцени него- вата тематика, съдържанието, предназначението, читателският адрес; структурата,
оформянето, обема и други и
формиране на представа за него.

По-подробно процедурите можем да посочим в следната после- дователност:

1) изчитане на документа и разкриване на съществените еле- менти на неговото съдържание, конкретните
факти на новото и
на полезното в него;

2) анализиране на подбраните и маркирани пасажи от текста и определяне на основните аспекти, които ще бъдат разкрити в реферата;

3) построяване на схемата на синтеза на информацията и струк-
турата
на реферата;

4) написване на реферата и редактиране на неговия текст.

На фиг. 5 е даден модел на процеса на реферирането (Кулик,
1981).

Можем да отбележим, че в процеса нааналитико-синтетична- та преработка на първичния документ
референтът се ползва от

следните свои знания: знания за постиженията в конкретната област, знания за изискванията на информационните потреб- ности, знания за изискванията към реферирането.

Фиг.
5. Модел па процеса па рефериране

В резултат
на четенето на текста на документа (блок 1) се раз- крива неговата семантична структура, т. е. интерпретира се съ- държанието на първичния документ. Тази семантична структу-
ра
се подлага на по-нататъшен анализ (блок 2): избират се основ- ните елементи на съдържанието на първичния документ и
се отстраняват несъществените и малко съществените сведения. По време на тази операция референтът се "обръща" към своите знания и решава кои сведения от първичния документ
смята за основни и кои за второстепенни. При тази операция става нала- гането на тезауруса на референта с този на реферирания текст. По този начин се формира основното смислово съдържание на първичния документ,
което при операцията синтез (блок 3) се оформя във вид на реферат (Кулик, 1981).

Обработването и разпространението на различни видове инфор- мация и все по-големите изисквания към точността при предава- нето на съдържанието на първичните документи във вторичните, достъпността на информацията, лесното й възприемане от потре- бителите поставят задачата за количествен анализ на документи- те, за оценка на тяхната информативност и четивност.

Ще се спрем подробно на оценката на информативността. Информстшвиостта
е съвкупност от най-съществената инфор- мация, съдържаща се в отделното съобщение. Количествената оценка на информативността на вторичните документи е при- емлива предимно за рефератите, които в сравнение с анотации- те и библиографските описания по-точно отразяват същността на семантичната структура на първичния" документ.

Най-простият метод за определяне на информативността на реферат I се състои в изчисляване по формулата

I=N/D,
(1)

където N - брой на елементите в съдържанието на реферата, единици;

D - брой на елементите в съдържанието на първичния документ.

Както знаем, процесът на създаване на реферата се съпровож- да от съкращаване на обема на първичния документ. Показате- лят за съкращаване на обема - коефициент на свиване С, се изчислява от съотношението

С= P/L, (2)

където Р - дължината на реферата в думи,
а

L - дължината на първичния документ в думи.

Информативността на реферата като мярка за предаване на адекватността на съдържанието на първичния документ пред- полага едновременно и съкращаване на обема на първичния документ. Съдържателната структура на реферата е правомер- но да се оценява с два показателя - информативност и степен на свиване. Взаимовръзката на тези параметри се изразява чрез показателя относителна информативност

G=I/C . (3)

При използването на този показател следва да се има пред- вид, че съкращаването на текста е регламентирано от структур- ните особености на езика. Същността на съдържанието на ка- къвто и да е първичен документ без загуба на информация се предава при условие, че коефициентът на свиване се намира в диапазона 0.2 d" С d"l.

При I = 0,7 съдържанието на реферата се състои от седем еле- мента на първичния документ от фактически десет, а С = 0,15 означава, че обемът на всичките седем предавани елемента на съдържанието е съкратен до 15 %. Реферат с относителна ин- формативност G = 4,66 теоретически престава да изпълнява функциите на реферат и преминава в групата на анотациите.

При I = 1,0, а С = 0.3 се смята, че рефератът притежава пределна информативност и достатъчно обстоятелствено предава същност- та на съдържанието на първичния документ.

В таблица 2 е показан типов модел на семантична структура
на документ.

Таблица 2
Типов модел на семантична структура на документ

Относителната информативной" (I) на вторичния документ се изчислява по формулата

(4)

където К - тегловен коефициент;

d- брой на елементите от I
група,
отразени във вторич- ния документ;

D{
—
брой на елементите от II група на първичния документ. Информативността като мярка за оценка на съдържанието на документа не отчита факторите,
влияещи върху възприемането на текста от потребителя. Достъпността и
разбираемостта на текста се оценяват чрез комплексното понятие чептвност.

Това понятие се разглежда от позициите на два основни аспекта - структурен (формат на текста, тип на шрифтовете, графики и т. н.) и езиков (интерес у читателя към текста в зависимост от стила на изложението, речниковия запас и други лингвистични особености). Методите за оценка на четивността се базират най- вече върху езиковия аспект на изследване. Оценката на четив- ността от позициите на структурния аспект носи доста индиви-
дуален
характер. В основата на методите обикновено стоят фак- тори като речников състав, структура
на изреченията и насите- ност на текста.

2.3 Методи за рефериране на документи

Необходимостта от висококвалифициран подход към подго- товката на рефератите е отчетена още от М. В. Ломоносов, кой- то отбелязва, че "който се наема да съобщава на публиката съ- държанието на новите съчинения е длъжен да се съобрази със своите сили, защото той се захваща с тежък труд и доста сло-

жен чиято цел е не в това да предава известни и общи истини, а да умее да обхваща новото и същественото в съчиненията, принадлежащи на хора, понякога и много гениални" (Михай- лов, 1976). С тези думи
най-точно се показва необходимостта от възникването на специална наука за реферирането.

Рефсристиката като наука за реферирането възниква в среда- та на 50 години на XX в. във връзка с въвеждането на автомати- зацията и ЕИТ в редица дейности, включително и в аналитико-
синтетичното преработване на документите. Реферистиката
се отнася до методите за съставяне на реферати на дадени тексто- ве и като всяка наука
има за предмет на своето изследване опре- делени аспекти от материалния свят (Стяжкин, 1972).

При съставянето на реферата се сблъскваме с два процеса - опростяване и съкращаване. Значимостта на фразите след из- вършването на двата процеса може да се оцени по формулата

[Т*(р)]1 Р(р) =---------- , (5)

където Р - статистическо тегло на изреченията р; Т* (р) - брой значими термини в р; Q - символ, показващ общия брой думи
в този фраг- мент, който включва значимите термини.

Реферистиката може да се разглежда като фрагмент от теори- ята за опростяване структурата на научните
знания. Самият процес на конструиране на ново знание с неговата растяща слож- ност и
увеличаващ се обем води до задачата за намиране на ефективни начини за съкращаване на научните текстове. Към това съкращаване е целесъобразно да се предявяват следните изисквания:

1. В съкращаването не трябва да се наблюдава забележимо намаляване на информационната ценност в сравнение с основ- ния текст;

2. При съкращаването не трябва да има увеличаване на слож- ността на текста.

ш

Разработването на методи за съкращаване на текста зависи d

определената структура на текста и
от критериите за оценка н| сложността на тази структура. Структурата на текста може дг се разбира или традиционно като съвкупност от всички отно шения между неговите основни елементи, или като инвариан тен аспект, който съответства на съдържанието на текста.

Съществуват два основни начина за предаване съдържанието на оригиналния текст, които се различават по степента на тек- стовата близост до оригинала: интерпретация и извлечение.. Обикновено в реферирането се използват и двата начина. В ан- глоезичните страни се различават abstract - реферат върху осно- вата на обобщено представяне на информацията, и extract - ре- ферат, съставен от извлечения от текста на първоизточника.

За рефериране се прилагат и са най-известни следните два метода - аспектно рефериране и фасетен анализ.

2.3.1 Аспектно рефериране

За да се създаде формат на текста на реферата е необходимо да се разкрият основните класове от елементите на данните и начините за тяхното изразяване. Традиционната технология за подготовка на рефератите не осигурява такава възможност, по- неже се основава на инструкции,
отчитащи само съдържанието на документа. Затова се налага да се използват формализирани подходи при реферирането на доктчентите. Такъв подход се основава на следното положение: информацията, съдържаща се във всеки документ от определен масив, е описание на съвкуп- ности от абстрактни предмети, намиращи се в някаква връзка помежду си. Съществува някаква схема на смислови аспекти, характерни за даден масив, и представляваща нещо като обоб- щен документ. Възможно е обективно разграничаване на таки- ва аспекти за определен масив и разбиване на данните от доку- мента на аспекти (Cremmins, 1982). Важен методически начин за анализ и типизация на структу-

рата на научни
статии е категоризацията на обектите и типиза-
цията на ситуациите в обектите от по-висок логически тип. За- това рефератът се разглежда като резултат от конкретна реали- зация на определена схема на съдържанието на документа. В текста на всеки реферат се открояват фрагменти, описващи пред- мета на изследване, и някои аспекти като описание, област на приложение, предназначение, резултати, изводи и препоръки. Списъкът на аспектите, получили
отражение в текста, са схема на неговото съдържание. По-долу е представен примерен спи- сък на най-често срещаните смислови аспекти на реферата (Ав- деев, 1974):

1. предмет на изследване;

2. страна на предмета, с която той се разкрива;

3. предназначение на предмета на изследване;

4. област на приложение;

5. описание на предмета на изследване;

6. известни отпреди предмети на изследване;

7. описание на известни вече подобни или аналогични пред- мети;

8. недостатъци на предмета на изследване;

9. предимства на предмета на изследване;

10. реализация на предимствата;

11. изводи, препоръки, примери, резултати.

Ще покажем това със следните примери, в които с цифри в скоби са посочени съответните смислови аспекти.

1) Пример за анализ на текста на реферат на описание на изоб- ретение

Дозаторио устройство (хлораторсп апарат)
(Примерът е взет от "Бюлетин на Патентното ведомство на Република България")

Предложено е дозаторно устройство под формата на хлораторен апа- рат (1). Апаратът намира приложение (4) при обеззаразяване на води за питейни н)жци при напорни и гравитачни водопроводи с малки дебити (3). С устройството се опростява, осигурява и обезопасява ек- сплоатацията при обеззаразяване на водите и се опростява изработ- ката на хлораторен апарат (9). Устройството включва съд за обезза-

разяващ разтвор с капак и найлонов чувал и устройства
за отвеждане на обеззаразявания разтвор, за наливаие
и подаване на свежа вода, които съдържат щуцери, бленда, холендър и
затварящи органи (5). Целта на щуцерите
и блендата
е да се усъвършенства досегашното устройство (6).

2) Пример за анализ на текст на реферат на статия Използване
на сне reiai а па предметите рубрики в
Конгресната
библиотека на САЩ: реални факти. Use of the LCSH system: Realities./ Conneii Tshera
// Cat.& Classif.Quart. 1996,23,N=b p.
73- 98 (англ.)

Изучава се въпросът за това дали вузовските библиотеки в САЩ следят за измененията в системата на предметните рубрики
на Конг- ресната библиотека (1). Анализът на използването на 15 предметни рубрики в 50 каталога
на вузовските библиотеки, достъпни в интерак- тивен режим по Интернет, показва (2). че библиотеките не упражня- ват систематичен контрол за правилността на предметните елементи в библиографските записи и не използват в своите каталози позовава- ния за погазване на връзката с други рубрики или забележки за обема на съдържанието (4). Тези данни се обсъждат от гледна точка на ефек- тивността на библиотеките, системите на рубриките
като цяло. ефек- тивността на различни видове изменения в рубриките и ефективност- та на работата с трите широко използвани интерактивни
каталози - DRA. INNOPAC и NOTIS (3). Като цяло резултатите
погазват разоча- рование - вузовските библиотеки, предоставящи свои каталози
за из- ползване по Интернет, недостатъчно добре отчитат измененията в по- сочената система на предметните рубрики
(И). Откритите факти мо- гат да служат
като частично обяснение за надигащото се в последно време разочарование от ефективността на предметните каталози (10). Табл. 10. прил. 2. библ.12.

Е.К.

Обикновено аспектите на типовите структури
на рефератите, направени по аспектния метод, могат да се обединят в следните съкратени групи:

> предмет на изследване;

> предимства на предмета на изследване; J* реализация на предимствата:

> по-рано известни предмети на изследване;

> примери, изводи, резултати.

Отделните смислови аспекти на реферата могат да бъдат ха- рактеризирани по следния начин:

Предметът
на изследване е най-важната
характеристика на съ- държанието на документа.
Toii се представя като конкретен обект в съвкупността с всички негови признаци и
характеристики.

Този аспект е задължителен за всички текстове на документи: статии, описания на изобретения, монографии. Той на всяка цена следва да се открои в заглавието на документа,
за да оси- гури подбор и класификация на документите по предмет на из- следване.

Страната,
от която се разглежда предметът на изследване. В рефератите на статиите с изследователски, теоретичен характер предметът на изследване не се разглежда изцяло, а само с една от неговите страни. Разглеждането на предмета на изследване от някаква страна съставлява съдържанието на този аспект.

Предназначение
на предмета на изследване представлява из- реждане на функционалните възможности на описвания обект.

Област на приложение.
Тук
се описват функциите, които предметът може да изпълнява.

Описание
на предмета на изследване се състои от фрагменти от текста на реферата, описващи принципа на действие, конст- рукцията или технологията. Целесъобразно е този аспект да се раздроби на по-детайлни аспекти за по-доброто възприемане на реферата.

Известни отпреди предмети на изследване
е задължителна част най-вече към авторските свидетелства и патентите, както и за статии, предлагащи нови или усъвършенствани предмети.

Описание на известни вече подобни или аналогични предме-
ти.
Съдържанието на този аспект е описание на признаците, характеризиращи аналози или прототипи, или известни вече елементи на дадения предмет. Този аспект е задължителна част в патентите.

•
7 '
i

форматът на реферата при описание на изобретение към па- тент или статия с описателен характер има следния вид:

Недостатъци
на предмета на изследване. Тук се изброяват конкретните недостатъци или бели полета (пропуски) в конст- рукцията или функционалните възможности на предмета. И този аспект е задължителна част в патентите.

Предимства
на предмета на изследване е ефектът, получен в резултат от изобретение, от теоретическа или експериментална работа.

Реализация на
предимствата
се среща само в текстовете на ре- ферати, съдържащи аспекта "предимства". Това означава нови- те, отличителните признаци на предмета на изследване да се доба- вят към вече известните за постигане на целта на изследването.

Изводи, препоръки, примери, резултати.
Те включват предим- но сведения за резултатите от извършена работа и примери за прилагането на предмета на изследването.

Текстовата част на реферата може да се представи във вид на формат от множество полета, имащи свой, присъщ само на оп- ределено поле смислов определител. Всяко поле е описание на аспект от съдържанието, характерно за реферата. Смисловият определител определя съдържанието на дадения аспект и може да се изрази чрез подходящи граматични средства. Форматът на ста- тия с изследователски характер изглежда по следния начин:

Използването на аспектни полета и смислови определители при съставянето на реферати позволява да се увеличи точност- та им и да се съкрати времето на търсене.

2.3.2 Метод, основан на фасетния анализ на текста

Текстът на първичния документ се представя едновременно като изображение на определен обект от реалната действител- ност (описателен елемент) и като зафиксиран резултат от взаи- модействието на автора на документа с различни материални обекти (обяснителен елемент) (Жолкова, 1975).

Описанието на реалния обект (предметен план) и гледната точка на автора (модално-оценъчен план) в текста също са вза- имосвързани чрез авторското тълкуване на реалния обект (фак- тологически обяснения). Модално-оценъчниятплан фактически се простира много по-широко от контакта на автора с материал- ните обекти; авторът може да дава оценка или на собствени идеи, или на идеи и научни концепции на колеги. Това е контакт на автора с научния колектив - личен и социален. Информацията от подобен род носи неявен, замаскиран характер. В процеса на

рефериране текстът се подхвърля на многократно преработване и придобива различни окраски. Напълно вероятно е да се загу- би информация, идваща от реалния обект. Възможни са изкри- вявания на информацията, предизвикани от грешни или неточ- ни експерименти, от неверни трактовки.

Анализът на текста изисква прилагане на метод, разкриващ вътрешноструктурнитс компоненти на съдържанието, които най- адекватно изразяват различните страни на реалния обект в тях- ната взаимовръзка и
взаимозависимост. Такъв оптимален ме- тод е фасетният анализ. Прилагането на фасстния анализ към изследване на съдържанието на текста е свързано преди всичко с анализа на съдържанието на определена научна
област (тема, проблем) и с пределно раздробяване на текста на мрежа от фа- сети, съответстващи на броя на категориите, които разкриват спецификата на научната област в нейните различни аспекти. Мрежата от фасети обхваща най-вече предметния план на съ- държанието на документа.
Текстът се разделя
на редица съобще- ния, обхващащи всичките или някакво множество от фасети.

При записа на няколко елементарни логически съобщения се наблюдават ключови думи,
които различават едно съобщение от друго, и ключови думи, повтарящи се във всички съобще- ния. Повтарянето на ключовите думи в различните съобщения зависи не от честотата на тяхната употреба в конкретния текст, а от връзките и отношенията на материалните обекти в реална- та действителност. Това повтаряне е свързано и с обстоятелст- вото, че всяко съобщение носи вътре в конкретния текст завър- шен характер и той може да се разглежда самостоятелно като микротекст.

Всяко елементарно логическо съобщение, построено по фа- естната формула, носи изчерпателна информация (в рамките на конкретния първичен документ) за единичен факт. Изчерпател- ният характер на елементарното логическо съобщение отговаря на характера на запитванията на потребителите по отделни тесни въпроси по дадена научна тема или проблем. Елементарното

10ГИЧССКО съобщение се характеризира с дължина (напълване н
а фасетната формула), която свидетелства за пълнотата на от- ражение в първичния текст на всички страни на реалния обект.

Разположението на елементарните логически съобщения в текста може да бъде плътно прилепнало (когато всички ключо- ви думи, влизащи в съобщението, се намират в едната част на текста) или разделено (когато тези ключови думи са разхвърля- ни по целия текст). Свитите по фасетння начин елементарни логически съобщения образуват вътрешната структура на тек- ста - неговия предметен план.

При анализ на текста на първичния документ
референтът се изправя пред необходимостта:

> да даде оценка на елементите на съдържанието по тяхната значимост и да характеризира обема
на тези елементи;

У
да отдели предметния план на съдържанието от модално- оценъчния;

> да свие елементите на съдържанието на предметния план по предварително разработена мрежа фасети.

Фасетният анализ на текста и неговата оценка са две страни на процеса на рефериране, взаимнообогатяващи се: мрежата от фасети може да служи за нормализиране на самия процес на оценката, играейки ролята на план за избор на елементите на съдържанието, а елементарните логически съобщения могат да се използват като потенциални измерители за сравняване съ- държанието на първичния и на вторичния документ.

2.3.3 Метод на формализирано рефериране
с
използ-
ване на словесни клишета (маркери)

Под формализирано рефериране се разбира извлечение от тек- ста на първичния документ върху основата на по-рано форму- лирани правила, на изречения, характеризиращи основното съ- държание на този текст. Наборът от тези изречения образува т. нар. рефератен екстракт. В структурата на такъв документ не

■"..* "
............. ,-> ■■■■ ■.

е трудно да се отделят определени страни на съдържанието, ко- ито го характеризират, като например известен вариант на ре- шение на проблема; оценка на известен вариант; постановка на проблема; целева ориентация; предлаган вариант на решение; особености на предлагания вариант на решение; резултати, пре- поръки, изводи (Формализованное, 1981).

Съвкупността от информативните и метаинформативните фрази с помощта на словесни клишета образува вторичния до- кумент. Информативните фрази съставляват съдържателната част на текста. В тях се изразяват фактическите сведения или концептуалното осмисляне. Метаинформативните фрази харак- теризират самия документ. Приема се, че съвкупността от мета- информативните фрази образува анотацията, а от информатив- ните фрази - реферата. Списъкът на думите
клишета може да се състои от следните три подсистеми:

1. Маркери -думи и словосъчетания, еднократно изразяващи една или друга страна на първичния документ. Например: цел,
предлаган, основан...
Маркерът може да се състои от 2 части - ядрена дума (дума от ядрото) и лексическо съпровождане (л. а). Пример: ядрена дума "Актуалност" - лексического
съпровож- дане "правят, имат, определят, явяват се".

2. Индикатори - не са привързани строго към определена стра- на от съдържанието на първичния документ. Те посочват изра- зи, на които авторът придава особено значение {следва да се
подчертае, необходимо отношение).

3. Конектори - служат за отделяне на изрази, свързани по ня- какъв начин с маркираните. Първият тип конектори са показа- телни и лични местоимения: този, тази, такива, той, то
- думи заместители. Вторият тип конектори са думи или изрази, говорещи за това, че изреченията, в които влизат, уточняват кон- кретното съдържание на маркираното изречение {при това,
например, в частност).

2.3.4 Информационно-класификационен метод на ре-
фериране

В
контекста на проблемите на информатизацията в началото на 90-те години бе предприет опит да се разработи принципно нова методика на реферирането, която да внесе определен при- нос в решаването на задачите за подобряване на информацион- ното обслужване на потребителите с помощта на реферативни- те издания. В основата на оценката за ефективността на мето- диката бе заложен критерий за точност на информирането, т. е., прочитайки реферативното издание, специалистът трябва ед- нозначно да си представи какви първични Документи
следва да прочете, а какви не представляват интерес за него; в същото време в резултат на прочетените реферативни издания той тряб- ва да получи определена фактографска информация, която може да използва в практическата си работа.

Сведенията, съдържащи се в реферираните документи, могат да се класифицират по степен на значимост, ценност и полез- ност за потребителите и тяхното използване в реферата. Този подход за оценка на съдържанието на първичния документ и съставяне на реферат се нарича информационно-класификаци- онен метод на рефериране, който се основава върху съдържате- лен и логически анализ на текста на първичния документ и поз- волява да се оцени приоритетността на елементите. Този метод се прилага нашироко в центровете за аналитична информация, например във ВИНИТИ.

Информационно-класификационният метод може да се смята за универсален. Той се използва за рефериране на документите независимо от техния вид (статия, монография, тезиси на док- лади и др.) и тематика (естествени, технически, точни, хумани- тарни науки и др.). В съответствие с този метод анализът на първичния документ предполага сведенията от текста да се раз- членят на четири класа, върху чиято основа впоследствие да се състави реферат.

Клас А.

Актуални (нови) в теоретическо и практическо отно- шение сведения, характеризиращи съвременното, състояние и | тенденции в развитието на науката, техниката и бизнеса (закони, теории, хипотези, конструкторски характеристики на прибори, машини, механизми, описания на изобретения, експериментални данни, принципно нови, още неизвестни, природни и обществени явления и др.). Тези сведения следва напълно да отговарят на те- матиката на конкретното реферативно издание, т. с. на информа- ционните потребности на специалистите.

Клас В,
Важни както
за теорията, така и за практиката сведе- ния, отразяващи перспективни направления в развитието на научната, техническата и производствената сфера на човешка- та дейност (теоретически и хипотетични разсъждения, конст- рукции на машини и механизми, качествено нови явления и др.), но отговарящи не напълно, а частично на тематиката на конк- ретно реферативно издание.

Клас
С
Сведения, които не могат да бъдат отнесени към раз- ряда принципно нови, но са органически допълващи характе- ристиките на машини и механизми, потвърждаващи експери- ментални данни и др., т. е. тясно са свързани със сведенията от клас А и клас В.

Клас
D.
Сведения, които без промяна на съдържанието могат да бъдат изпуснати и да не бъдат използвани в реферата (исто- рически справки, елементи на популяризация, сведения от рек- ламен характер и т.н.).

Сведенията от клас А трябва да съставят фактографската осно- ва на реферата, да осигуряват изпълнението на информативна- та, комуникативната, търсещата и другите функции, да служат като източник на информация за научни факти.

Определящи за реферата са сведенията от клас А, но "съсед- ството"' на сведенията от клас В увеличава общата информира- ност на реферата и разширява неговия читателски адрес. Това "съседство" е много често следствие от междудисциплинния характер на науката, поради което много изследвания се правят

на границата на няколко науки.

Що се отнася до сведенията от клас С, ако подходим строго от гпедна точка на новостта на информацията, тези сведения след- ва да се включват в реферата. Такъв подход обаче изглежда доста опростен, доколкото обеднява информативността на реферата. Ако се ориентираме изключително към новостта на информа- цията, то ще лишим потребителите от възможността от една страна да оценят мащабността на проведеното изследване, а от друга - по-детайлно да се запознаят със същността на пробле- ма, методиката, ефективността на резултатите. Тук заслужават внимание два момента. Броят на сведенията от клас С задължи- телно трябва да е по-малък от броя на сведенията от клас А. Броят на сведенията от клас С трябва да е по-малък от броя на сведенията от клас В:

А>Са, (6)

В>СЬ. (7)

По такъв начин информационната наситеност на реферата (S) може да се представи по следния начин:

S=(A+Ca)+(B+Cb). (8)

Дадената методика способства не само за формализиране на процеса за свиване на информацията, но и в известна степен обективизира този процес. Във всички случаи обаче, в рефера- та сведенията от клас В трябва да са по-малко от сведенията от клас А:

А>В. (9)

Включването на сведения от клас D в реферата не е задължи- телно. Но в процеса на рефериране следва да се следи внима- телно към клас D погрешно да не се отнесат сведения от други- те класове. В противен случай може да се получи изкривяване на общия смисъл, което ще окаже отрицателно въздействие на информационното обслужване. Информационната наситеност на реферата при използването на сведения от клас D изглежда по следния начин:

Smax= (A+Ca)+(B+Cb)+D. (10)

По този начин формула (10) може да се разглежда като изр| на максимума информация, включена в реферата.

Минимумът информация в реферата в такъв случай ще щ следния вид:

Smin=A. (11)

Пример за рефериране по предложената методика е следния! реферат:

УДК002.53:681.3.016 6.59.196. Разработка и реализация на библиотеки VRML за*! обсктно-релационна система от бази данни на основата на стан-Ц дарт VRML 2/0/ Entwurf und Implcmcnticrung eincr VRML Bibliotek| fucr cin objcktrelationales Datcnbank-systcm auf dcr Basis des VRML1 2/0 Standards/ Risse Thomas, Hcmmjc Matthias// GMD-Stud. - 2003 J -№324. - С 1-143.-Нем.

Сега информация в WWW cc представя преди всичко в дву- мерна форма, което силно ограничава възможността за нейната визуализация. Например заетостта на площта на изложбена зала ' се предава чрез списък от арендатори на площта или двумерен I план на заетите участъци и потенциалният клиент не може да си представи конкретното обкръжение на бъдещия си стенд, както това би било възможно при тримерно представяне. За описване на виртуалния свят (напр. Тримерна картина на из- ложбена
зала) за WWW е разработен езикът VRLM (Virtual ;
Reality Modeling Language - език за моделиране на виртуална реалност), позволяващ на всеки потребител на Интернет да фор- мира на своя компютър виртуалния свят независимо от проце- сора и операционната система. Описват се концепция, осигуря- ваща автоматична генерация на тримерни виртуални светове върху основата на наличните БД, и нейната реализация с по- мощта на обектно-релационна система от БД. Съхраняват се всички преимущества на релационните БД (напр, висока ско- рост на обработка) плюс стандартна възможност да произвеж- да разширения посредством обектно-ориентирани понятия. От- делни глави са посветени на обектно-релационните БД, на об-

зор на.езика
VRML версия 2.0, на библиотеката от клас VRML за обектно-релационните БД (по примера на "послоен" модел с
е описва динамичната генерация на виртуалните светове от БД), на
реализация на езика C++ с интерфейс SQL, на практи- ческото прилагане на библиотеки от клас VRML. ЕК. Съдържанието на този реферат може да се изрази по следния

начин:

Q=(A+Ca)+(B+Cb). (12)

Методът на рефериране върху основата на класифициране на информацията по значимост предполага подход към текста на първичния документ като към система, състояща се от комп- лекс основни и спомагателни елементи. При това са отчетени и такива фактори, като възможност за липса в първичния доку- мент на сведения от класове В, С, D; субективност на подхода на автора или референта към първичния документ;
априорност на оценката на сведенията и т.н. С помощта на формула (12) може да се контролира пропорционалността на включените в реферата сведения в сравнения със сведенията от първичния док^ент, оправдаността на използване на различните инфор- мации. Например нека съставеният реферат има следния вид: S=(A+Ca)+D, (13)

Референтът или редакторът, правейки неговата оценка, стига до извода, че в първичния документ значително място е отделе- но на информация от клас В, т. е. първичният документ има комплексна, интегративна насоченост, което може да се изрази

по следния начин:

P=(A+Ca)+(B+Cb)+D, (14)

където Р - първичен документ. В дадения случай има несъответствие между (13) и (14), а

именно

S<P (15)

Налице е семантическо разминаване между текста на рефе- рата (S) и текста на първичния документ (Р). Очевидно по коли- чество информация рефератът и първичният документ не могат

да бъдат семантически еквивалентни, но за да може рефератът с максимална пълнота да отразява съдържанието на първичния документ е необходимо в него да се включи достатъчно коли- чество сведения. По такъв начин референтът трябва в резултат на информационна компресия да получи резултат,
който може да представи със следното изражение:

Sm
=(A+Ca)+B+Dr
(16)

където S1B
- реферат, семантически еквивалентен на първичния документ.

Окончателният резултат от аналитико-синтетическото свива- не на информацията на първоизточника може да се представи във вида:

S =P, (J7)

което отразява семантическата еквивалентност на реферата и първичния текст.

По тази начин информационно-класификационннят метод за рефериране предполага нагледна оценка на референта за резул- татите от неговия труд;
при това в известна степен се изключва субективизмът. Върху основата на класификация на сведенията по значимост водещо място в реферата се дава на тази инфор- мация, която е получена непосредствено в процеса на проведе- ното изследване, която е логически резултат от изпълнената ра- бота. На един от началните етапи при свиване на информация- та, а именно в процеса на реферативно-аналитическо четене, се осъществява структуриране на първичния документ; отделени- те елементи с целесъобразно да се изразят по съответна форму- ла, след което, както се вижда, необходимите на потребителя сведения намират отражение в реферата. Например ако бъде- щият реферат се изразява по формулата

S =A+(B+Cb)+D, (18)

следва да се разширяват сведенията от клас С, а именно Са. доколкото в дадения случай по-нагледно е представена инфор- мацията, намираща се в периферията на проблематиката на кон- кретното реферативно издание. Тази методика не е ориентира-

на към определен тип реферати. В частност използването на дадения метод на рефериране позволява да се получи
индика- тивен реферат, например:

УДК 025.5

6.59.164. В търсене на Универсален библиографски отчет: изучаване съвпаденията на практиките между Библиотеката на Конгреса на САЩ и други библиотеки, влизащи в Асоциацията на библиографските служби от Великобритания, Австралия, Канада и САЩ. 4.2. In search of UBC: A study in the convergence of practice between in Library of Congress and the other ABACUS libraries, Part. 2/ Jones Edgar A.// Cat. and Classif. Quart. - 2003. - 24. - № 3-4. - С 59-124. - Англ.

Дават се резултати от сравнителен анализ на избора и форма- та на основното БО при каталогизиране на монографии в Биб- лиотеката на Конгреса, Британската библиотека и национални- те библиотеки на Канада и Австралия. Особено внимание се обръща на това до каква степен практиката на Библиотеката на Конгреса съвпада с практиката на другите библиотеки, а в слу- чай на несъвпадение се разкриват причините за това. Втората част на работата включва анализ на факторите, влияещи върху формата на рубриките за основно описание (лични имена и корпоративни названия), избор и форма на заглавия, под които произведенията са най-известни, и реални заглавия, различни елементи от описателната каталогизация, а също така заключи- телни изводи и рекомендации. Ил.8. Табл. 52. По резюме

Даденият реферат има следния математически израз: S,k
= (А+Са)+В. (19)

Универсалността на дадената методика е в това, че по форму- ла (19) е напълно възможно да се състави и индикативен рефе- рат. Информационно-класификационният метод за рефериране може да бъде използван при подготовката на реферативни изда- ния, например реферативни списания, където се публикуват информативни и индикативни реферати; експресинформация, чиито основни елементи са разширеният реферат, и др.

... .

2.4 Езикови особености, характерни за реферата

Рефератът като съкратено изложение на съдържанието на но- вия документ задоволява комуникативно-познавателните пот- ребности на специалистите от определена област на науката!
техниката, изкуството, културата,
образованието. Комуникатив- ното му предназначение е да предостави на съответните специ- алисти в малък обем и съкратен вид точна информация за въпро- сите, които се разглеждат в даден документ, и
за получените резултати и изводи. Познавателното му предназначение се обуславя от неговото съ^ьржанис - фактите, идеите, закономер- ностите, законите, откритията. Затова езикът и стилът на рефе- рата трябва да са лаконични, точни и ясни; в изложението да се избягват граматическите обороти, да се спазват граматическите правила. Простотата и точността на изложението облекчава чи- тателите да възприемат информацията, наситена с факти. Ин- терес представляват формулираните изисквания към реферата в Biological Abstracts: "Рефератът трябва да бъде информацион- но некритично резюме на същественото съдържание и изводите на статията, а не просто нейното описание. Той трябва да бъде разбираем, без да се налага обръщане към първичния документ, но не да бъде негова замяна. Рефератът трябва да е кратък. Жела- телно е да е не повече от 3 % от оригината.Да е написан с пълни изречения, а не е телеграфни фрази" (Larson, 1976).

2.5 Съдържателни и композиционни особености на ре-
ферата

Основните характеристики на реферата са краткост, точност, пълнота, завършеност, фиксирана структура на изложението, релевантна акцентираност, стабилност на изразните средства. Тези характеристики могат накратко да се представят по след- ния начин:

Краткостта
се възприема като липсата на думи или изрази, неносещи смислова натовареност.

Точността
се определя от строгия подбор на лексическите средства, представляващи предметното съдържание и зависе- щи от.потенциалната читателска аудитория. Точност може да се постигне чрез намаляване на абстрактността на употребявана- та лексика, чрез конкретност и терминологична пълнота.

В съдържателно отношение това означава в текста на рефера- та да се представят фактите, основните аспекти на реферира- ния обект и техните взаимодействия. Резултатите от експери- менти например могат да се фиксират заедно с постановката на проблема, изводите и препоръките. Изреждансто на списъка на аспектите зависи от предметната област, читателския адрес и фун-
кционалното
предназначение на документа. Фиксираната струк- тура на текста на реферата е целесъобразно да се реализира с по- мощта на взаимни връзки и информационни единици - лекси- чески единици, определящи обекта, предмета, процеса и т.н.

Характеристиката релевантна

акцентираност
може да се приеме като разкриване на лингвистичната структура и
графи- ческите средства на основната, най-релевантната информация (Meizell, 1971).

Стабилността на изразните средства
е нормализация и
стандартизация на лингвистичните характеристики (Анализ, 1999).

Към текстовете на реферата с оглед на тяхното предназначе- ние някои автори посочват следните характерни особености: пределна информативност, абстрактност и обобщеност на ин- формацията, доказателственост и строга логическа последова- телност на изложението и точност на изразяването. В тази връзка на текста на реферата са присъщи:

> ясно формулирани твърдения;

> достатъчен брой факти за потвърждение на тези твърдения;

> убедителни аргументи;

> логични съждения - доводите, изводите, заключенията да

произтичат от тълкуването (анализа) на изследвания материал- > открояване на логиката на причинно-следствсните връзки. В текста на реферата е полезно да доминират разсъжденията и описанието, а повествованието да бъде по-малко. Определя- ща роля трябва да играе разсъждението, което се прави въз осно- ва на описание на фактите и експерименталните данни, на дейст- вията, на събитията, на стучкитс.

Основно изискване към реферата е той да отразява текста на първичния документ обективно и точно. Затова характерни осо- бености на информацията в реферата са обективността и точ- ността. В реферата фактите трябва да се съобщават като обек- тивно съществуващи; референтът да се стреми да осигури точ- ното разбиране на поднесената информация.

От особено значение за реферата е неговата структура. Струк-
турата
на реферата е в пряка връзка с предназначението и ха- рактера на информацията. Предназначението на реферата да предава знания, характерът на информацията в него да бъде абстрактна и обобщена, изискват отчетлива структура;
цялост- ност и последователност на смисловите части, ясна връзка между изреченията и абзаците, наличие на силни позиции в текста. С тези изисквания е свързано и предпочитанието към определена категория изразни езикови
средства. За да притежава рефера- тът най-голяма семантична адекватност, еквивалентност и ло- гическа последователност са необходими съответни лексически и граматико-стилистични средства.

Ако разгледаме лингвистичната структура
на реферата, ще установим, че тя се характеризира с неговите лексико-стилистич- ни особености, а именно: голяма наситеност с терминология, висока степен на вътрешностилова нормативност по отноше- ние на синтаксиса, преобладаване на прости изречения, автосе- мантичност на мнозинството изречения, разпространеност на изброяванията, използване на определени средства за постига- не на лаконичност на езика като абревиатури, непълни изрази и др. Голям ефект за бързото възприемане на съдържанието на

Аерата се постига чрез прости завършени изречения, имащи правилна граматическа форма.

Рефератът трябва да с написан на лаконичен литературен
език

ой съблюдаване на приетите съкращения, обозначения, раз- мерност, по възможност без абзаци и излишни уводни фрази от юда на "Целта на настоящата работа е... "; "Авторът на
дадената статия разглежда... "; "По мнението на автора... ".
Краткост се постига чрез икономични структури
на изречения-
та
и използване на терминологична лексика.

Началото на реферата не трябва да повтаря заглавието на ра- ботата. В реферата не трябва да има неясни формулировки или изрази, пречещи за правилното разбиране на излагания въпрос, и излишни думи,
без които може да се мине. Следователно трябва да се избягват сложни предиката и изречения. Рефератът не тряб- ва да се насища с чужди термини, ако има еквиваленти на бъл- гарски език. Термините играят голяма роля в реферата. В тях се фиксират строго определени понятия и те позволяват с най-го- ляма точност да се предаде съдържанието на първичния доку- мент. Използването на термините като средство, изпълняващо такъв род функции, способства за краткост при предаване на ин- формацията. Рефератът се създава преди всичко за специалисти и затова е оправдано и целесъобразно използването на голям брой точни термини. Те правят реферата наситен, точен, лаконичен, помагат за задълбоченото и еднозначно разбиране на неговото съ- държание. Основа за терминологичната лексика служат понятия- та, чиито термини са преписани от първичния документ.

Адекватност и еквивалентност се постигат по пътя на пра- вилната употреба на точните термини.

В реферата трябва да се използва научна терминология, при- ета в българската научна
литература и в дадения отрасъл на знанието. При ръвеждането в реферата на нови и малко извест- ни в литературата термини те трябва да се обяснят, като при първата им употреба в кръгли скоби да се даде оригиналното им тълкуване. В текста на реферата следва строго да се съблю-

дава еднообразието на термините, размерите, условните обоз-- начения, съкращенията, символите и т. н. Мерните единици; трябва да съответстват на БДС.

Географските наименования се дават с българска транскрип-, ция, по образец, приет в атласите и географските пособия. AkoJ в дадена страна има повече от един град със същото наименова- ние, се дава и наименованието на административния район, към който принадлежи градът. Например:Монтроз (САЩ, Илинойс),
Монтроз (САЩ, Колорадо) и Монтроз (САЩ, Пенсилвания).
Тези сведения се дават само ако играят роля по отношение на текста на реферирания документ.

Наименованията на фирми, предприятия, железопътни линии, марки и модели на машини се дават в оригинал, по възможност без съкращения. Наименованието на фирмите, учрежденията и т. н., написани с йероглифи, се допуска да се дадат в английска транскрипция. Чуждестранните фирми се дават в оригинал, а много известните в дадена област могат да се изписват в прие- тата българска транскрипция.

Количествените числителни се препоръчва да се пишат с циф- ри, а не с думи. Например: по 15 човека, на 2 часа...

Термините и терминологичните изрази, характерни за рефе- рирания текст, се употребяват и в реферата. По този начин текстът на реферата няма да се отличава от основния текст на документа. Например: земеразделяне, възстановими земи. собственост вър-
ху земята, аграрна реформа.

Поради ограниченията в обема на реферата се допуска използ- ването на съкращения.

За реферата са характерни следните морфологични особе- ности:

У
глаголни форми в 1 и 2 л. ед. ч. и мн. ч. не се препоръчвала се използват, както и съответстващите им местоимении форми;

> задължително трябва да се употребява сегашно историческо време с констативното си обобщено и абстрактно значение - изучават се, изследва се, имат, разглеждат се;

> възвратните и страдателните глаголни форми могат да се използват много широко - извършен е.
осыцестйен
е. отбеляз-
ват се, разглежда се.

По отношение на синтактичните средства
може да се каже следното. Със спецификата на научното мислене е свързана широката употреба на изречения, които не насочват внимание- то към извършителя, а към действието или признака на дейст- вието - безлични, неопределено лични изречения, изречения със страдателни глаголни форми, със съставни сказуеми, например: Данните са събрани и обработени... Изводите се извличат
от... Когато се говори за...
Разгръщането на мисълта в текста, стремежът към по-голяма точност и яснота при максимално ико- номично използване на езиковите средства обуславят предпо- читанието към прости изречения с усложнена постройка - с ед- нородни части, с обособени части и с вметнати изрази.

Усложнени синтактични конструкции се употребяват за пости- гането на по-голяма информативност. Характерна е употребата на обособени причастии изрази като: отбелязани са редица меж-
дународни конференции и симпозиуми, посветени на аналогич-
ни въпроси; извършват някои спомагателни операции,облекча-
ващи работата
на текстолога.

Пример:

Електронноизчислителните машини в текстологнчните из- следвания. Тодоров Ил. //Помощни исторически дисциплини, 1986, т. 4. с 216-226 (бьлг.)

Разгледани са прилаганите досега опити за използването на ЕИМ в текстологичните работи: отбелязани са редица международни конфе- ренции и симпозиуми, посветени на аналогични въпроси, направен е кратък обзор на съществуващата литература по този въпрос. Все още това не е излязло от рамките на лабораторните изследвания, липсват издания, осъществени посредством широкото прилагане на ЕИМ. Поставя се въпросът относно каква част от работата на текстолога може да бъде извършвана в бъдеще с помощта на ЕИМ. Подчертава се, че с помощта на PC може да се извършват някои спомагателни операции, облекчаващи работата на текстолога (изготвяне на универсален сво-

ден каталог
на ръкописи или публикации,
речник на езиковите особе- ности на писатели, индекси и конкорданси на научни издания и пр.). Отбелязва се недостатъчната ефективност на използването на PC при специфичните текстологични изследвания (сравнение на източниците на текста, установяване генсалогическите взаимоотношения на ръко- писи, авторство на анонимни произведения или произведения, подпи- сани с неизвестни псевдоними или инициали).

Използването на PC в текстологичните изследвания е перспективно. Засега може да се говори само за частична автоматизация на процеса, в който работата на ЕИМ ще се редува с компетентното участие
на текстолога и ще се направлява от него. Библ.23.

С. Л.

Глава 3

РЕФЕРАТЪТ - СЪКРАТЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ

НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ДОКУМЕНТА

И НЕГОВ ИНФОРМАЦИОНЕН МОДЕЛ.

СТРУКТУРА НА РЕФЕРАТА -

ЗАГЛАВНА, РЕФЕРАТИВНА

И СПРАВОЧНА ЧАСТ

3.1 Рефератът-информационен модел на първичния
документ

Рефератът представлява съкратено изложение на съдържани- ето на документа и негов информационен модел. Той се съста- вя по установен модел при спазването на определени стандар- тизирани изисквания и се придружава от библиографско опи- сание на реферирания документ.
Допуска се да има и заглавие, различно от заглавието на документа.
Рефератът трябва да съ- ответства на оригиналния първичен документ.
Между основ- ните елементи от съдържанието на първичния док^тиент и съ- държанието на реферата съществува тясна връзка. Съдържани- ето на първичния документ в реферата може да бъде представе- но по различни начини - или във вид на последователност на изложените в първичния документ мисли, или обобщено пред- ставяне последователността на съдържанието. Във втория слу- чай делът на текстуалното използване на първичния документ е доста ограничен (Закономерности, 1962).

Има и трети начин на рефериране - когато се избират изрече- ния от завършени смислови части и фрагменти от текста с раз- лична степен на текстуално съвпадение с първичния документ. Рефератът трябва да следва адекватно и възможно най-пълно да предаде информацията, съдържаща се в документа. В рефе-

рата трябва да бъдат запазени отделните структурни елементи на реферирания документ. Редица свойства на първичния доку- мент в процеса на реферирането остават неизменни.

За процеса на рефериране е характерна и инвариантност на ин- формацията по отношение на логическите преобразувания, извър- швани при подготовката на реферата. При реферирането незави- симо от степента на свиване семантичните свойства на информа- цията остават инвариантни, неизменни (Подколцин, 1998).

Най-важните сведения трябва да се представят в самото нача- ло на реферата. В добре съставения реферат началото допълва и развива заглавието и заедно с това обхваща основната идея на първичния документ.

Съкратеното изложение на съдържанието на документа е въз- можно благодарение на анализа, обобщаването и синтеза, т. е. представянето в реферата преди всичко на фактите,
които се отнасят към основните аспекти на съдържанието на реферира- ния документ. В този смисъл рефератът представлява информа- ционен модел на реферирания документ (Леонов, 1986). Съдържанието на реферата трябва да включва:

> тема, предмет (обект);

> характеристика и цел на документа;

> методи на работа (ако са нови, се описват; когато са извест- ни, само се назовават);

> конкретни резултати (като теоретични постановки, експе- риментални данни, открития на закономерности и пр.);

> изводи (оценки, предложения), направени в реферирания документ;

> област на приложение;

> брой таблици, графики, снимки, ако се налага за изяснява- не на съдържанието на текста.

Пример (рефератът е взет от РЖ "Информатика", като е пре- веден на български език):

Профессионализм и будущее библиотечного дела. Professionalism and the future of librarianship /Abbot Andrew// Libr.Trends.-1998-

46,N=3.43()-443.- Англ.

Разглежда се използването на социологическите методи {методи)
за изучаването на професиите в {област

па приложение)
областта на библиотечното дело (цел).

Професиите са подразделени на "пълни" и "полупрофесии": към последните се отнасят областта на социалната дейност, обучението, възпитанието, библиотечното дело. Работници, които се наемат в рамките на бюрократичната система, не правят про- дължителна кариера в една сфера и не притежават специализирани знания на високо равнище, като например в медицината или правото (теми, предмет).
Предполага се. че бъдещето на библиотечното дело зависи от измененията в дадената професия, като се отчитат следните три контекста: развитие на по-широк кръг на социокултурните сили, други конкурентни занаяти и конкурентни организации, продукти и услуги
(изводи).
Подробно се описват съставните елементи на тези кон- текстове и тяхното въздействие върху връзката на библиотекаря е не- говата работа (тема, предмет).
Подробно се обсъжда въпросът за това могат ли информационните експертни навици, имащи голямо зна- чение в съвременното библиотечно дело, да се наследяват от индиви- дите или ще се формират в организациите и продуктите {резултати).
Направен е извод, че професията на библиотечния работник задължи- телно ще се съхрани при условията на овладяването на различните информационни технологии на бъдещето. Изменение на днешното лице на професията е неизбежно условие за продължаването на тази про- фесия (изводи,препоръки).
Библ. 4

Е.К.

Когато документът не отразява резултати от експериментално изследване, в реферата се посочват източниците, въз основа на които е изработен документът."

При изготвяне на съдържанието на реферата задължително трябва да се спазват следните изисквания:

1. Да съдържа само основна, съществена информация от съдър- жанието на първичния документ, като се акцентира на новото;

2. Информацията да е точно предадена, терминологично точ- , но изразена;

3. Изложението да е обективно - на реферата не са присъщи субективни оценки.

На практика в реферата не се използват разсъждения, тъй като предназначението на този жанр е да информира кратко за най- новото, без да обяснява и да доказва резултатите и изводите.

Пример:

ПроблЁМЪТ
за собствеността ма земя i а к
България н периода на преход
към пазарно стопанство. Илиев, Илия.
// Проблеми па ге- ографията, 1998, № 1-2, с 63-69 (бълг.)

Изразено с становището, че преходът към пазарно стопанство из- вежда на преден план проблема за възстановяването на собствеността на земеделските земи. Подчертано с че в условията на България той е особено важен поради възприетия в годините на Втората световна война модел на развитие на селското стопанство. Посочено с. че успешното практическо провеждане на аграрната реформа с необходимо условие и фактор за развитие на селското стопанство като основен и традици- онен отрасъл на националната икономика.

По силата на приетия от Народното събрание специален закон (1991 г.) следва да се възстанови собствеността върху земята на предишните собственици или на техните наследници.

Направен е анализ на изминалите няколко години, който погазва сложността и трудността в този процес. В проценти са посочени дан- ни, че до края на 1997 г. са възстановени правата на собственост на 60.8 % от уточнените за възстановяване площи на земеделски земи, в т. ч. на 42.2 % съгласно разработения план за земеразделяне и 18.6 % в съществуващи или възстановими стари реални граници. Направен е извод. че все още е нисък относителният дял на земите, за които соб- ствениците са получили нотариален акт.

Обърнато е внимание на значителни териториални различия, дъл- жащи се на природни, социално-икономическл и други фактори. Като модели региони по съвместния българо-полски проект, приети за про- тичането на аграрната реформа, са използвани общините Садово. Пет- рич и Долна Митрополия, разположени в различни физикогеографски и агроекологични условия, имащи различни специализации на земе- делското производство. Библ. 17

г.д.

3.2 Структура на реферата

Въпросът за стандартизиране на съставянето на реферата в

продължение на много години занимава учените от различни страни. Той е поставен с цялата си острота още през 1949 г. на първата конференция по индексиране и рефериране, организи- рана от ЮНЕСКО. Ошс тогава участниците в конференцията са били единодушни, че с оглед на икономическите съображе- ния - съкращаване на сроковете за подготовка и дублиране и възможност за обмен на реферати между
информационните органи, е необходимо да се унифицират структурата
и обемът на рефератите. Сега никой не се съмнява в необходимостта от стандартизация на структурата
и формите за представяне на рефератите. Практическите опити в това направление обаче се сблъскват с различни трудности. Основната от тези трудности е рефератът да се направи не само информативен, но и удовлет- воряващ информационните потребности на различните катего- рии потребители.

Развитието на машиночетимитс БД и мощни банки от данни с интерактивен теледостъп е съпроводено с острата потребност от изработването и приемането на общ формат на реферата като основа за международното им използване. Най-големите рефе- ративни списания възникват в различно време и се развиват различно, което също се отразява на структурата, обема и дру- гите аспекти.

Рефератът като самостоятелен жанр за преработка на инфор- мацията притежава самостоятелна литературна форма. Но като адекватно отражение на оригинала на док-мента структурата на реферата е в пряка зависимост от реферирания документ и по-точно:

> от вида на док-мента - книга, статия, патент и др.;

> от неговия характер - научно,
техническо или друго произ- ведение;

> от отрасъла на знанието - медицина, техника, хуманита- ристика и др.;

>
от езика и стила на реферирания документ.
Структурата на реферата се състои от три основни части -

Таблица 4

Структурни елемети на рефератите на водещи реферативни издания

заглавна, реферативна (същинска) и справочна (Жанры, 1983).

Интерес представлява както сравнението между структурни- те схеми, така и съпоставката на отделните елементи на рефе- ратите от различни реферативни издания (Арский, 1996). Струк- турните елементи на рефератите на пет от водещите в света ре- феративни списания са представени в таблица 4.

Анализът на данните в таблица 4 показва следното. Заглавие- то на публикацията, било то оригинално, преведено, редакти- рано или смислово, се слага на първо място в четири от рефера- тивните списания, но то не е в съответствие със стандартите за библиографско описание, в което на първо място се поставя авторът. Това обаче съответства на най-разпространената после- дователност при преглеждане на рефератите от потребителите на информация. По данни на X. Борко и Ч. Берниер 86 % от специалистите преглеждат елементите на реферата в такава последователност: заглавие, текст на реферата, автор, изходни данни (Borko, 1975).

Най-ярко "предметният" подход към структурата на реферата е изразен в Engineering Index Monthly, като непосредствено след заглавието следва текстът на реферата; елементите на библиог- рафското описание се пренасят в края на записа. Подобна струк- тура позволява на потребителя на информация да съсредоточи вниманието си върху търсенето на необходимата му информация и интересуващия го предмет, а едва след това - върху намирането на съответстващите публикации и изясняването на техния библи- ографски адрес за поръчване на копия от източниците.

Заглавната
част (title part)
на реферата включва заглавието на реферата, което в някои случаи може да бъде различно от заглавието на реферирания документ, и библиографското опи- сание на документа. Публикуването на заглавието на реферира- ните статии в превод на езика на реферативного издание изпъл- нява една от най-важните функции на това информационно из- дание - преодоляване на езиковата бариера. В някои рефера- тивни издания се дава също така заглавието на езика на ориги-

нала, почти винаги в транслитерация на латински език. В Chemical Abstracts заглавието при превода винаги се редактира, унифицират се наименованията на химическите съединения и специалните термини, разкриват се съкращенията, добавят се дескрипторите и ключовите думи.

В реферата заглавието по същество е органически свързано с елементите на текста и заедно с това изпълнява самостоятелно част от функциите на реферата. Заглавието трябва да отговаря на изискванията за бързо, удобно и безпогрешно търсене в до- кументалния информационен поток по предметен признак. За- това към заглавието са приложими критериите за синтактична адекватност и семантична еквивалентност. Изменението на мал- ко информативни заглавия при техния превод или редактиране като правило не се отбелязва, въпреки че в инструкциите за биб-

лиографското описание се изисква това да се прави с квадратни скоби. Трябва да отбележим, че в PASCAL английските загла- вия не се превеждат на френски език.

Необходимо е заглавието да се стреми да отразява пълно основ- ните смислови аспекти на съдържанието на документа. По този начин заглавната част изпълнява своята адресна функция.

Прагматичните отношения на информативността на заглави- ето се обуславят от тримерната
връзка "потребитсл-цел-ин- формация". Това означава, че-когато на специалиста е ясно каква информация му е необходима, достатъчно е той да се запознае само със заглавната част на реферата и да прецени дали да търси пър- вичния Документ,
без да изчита целия реферат (Шулов, 1981).

Информативността на заглавието е от особено значение за информационната дейност. Ключовите думи,
съпровождащи реферата, трябва да се съдържат и в заглавието. По тези ключо- ви думи става групирането по рубрики на рефератите и търсе- нето в БД.

Наред с търсещите качества заглавието на реферата притежа- ва семантико-прагматична сила на самостоятелно въздействие върху читателя. Поради това някои от чуждестранните автори определят заглавието като един от видовете реферата (Wiel, Zarember, 1963).

Реферати вн ата
част се нарича още "'тяло" на реферата или "основа" (abstract body).
Тя включва информацията, получена в резултат от преработката на съдържанието на реферирания документ. Реферативната част е този структурен елемент, благо- дарение на който е възможно съществуването на реферата като специфичен вторичен продукт. В тази част едновременно с тек- ста могат да бъдат включени и формули, таблици, схеми, илюст- рации и др. Текстът в тази част на реферата може да бъде офор- мен по два начина - с абзаци или без абзаци. Поабзацното ре- фериране се използва при разширените реферати. Безабзацно- то рефериране е характерно за кратките реферати, които са свит, единен, логически и компактен образ на съдържанието на пър-

вичния документ.

Справочната
част (reference)
включва сведенията, които до- пълнително характеризират документа:

> класификационен индекс;

> регистрационен номер на реферата (в реферативните изда- ния);

> справка за броя на таблиците, илюстрациите, цитиранията и други справочни данни в текста;

> сведения за наличие на библиография като брой цитирани източници;

> фамилията и имената на референта, негови забележки или бележки на редактора и т. н.

Елементите на реферата могат да се групират в две категории: съдържателни, за които се приема, че отразяват съдържанието на документа, и формални, които допълват съдържателната част на реферата.

Съдържателните

елементи
описват основното съдържание на документа: обект и предмет на изследване, тема, цел, ефек- тивност, условия за провеждане на изследването, резултати,
из- води, препоръки и т. н. Тези елементи носят основната смисло- ва натовареност (Weil, 1970).

Пример:

Комбинирана защита
на оперативна запомняща
среда с лннеп- 11ii
коригиращи
колове и допълнителни
контролни думи. Б.
Александров, Ив. Колев.
Техническа мисъл, кп. 3-4, 1998, с 19- 28. (бълг.)

С материала се предлага алгоритъм (обект)
за отстраняване на мно- горазредни грешки с линейни коригиращи кодове {цел).

Същността на подхода се състои в разделяне паметта или информационните ма- сиви на фрагменти, като всеки фрагмент съдържа определен брой думи ("а") (предмет).
Предлаганият алгоритъм е основан на комбинирано откриване и отстраняване на грешки с линейни коригиращи кодове за всяка дума
и контролни думи за всеки фрагмент. Предлаганият подход може да се използва за защита на запомнящи среди (област на при-
ложение),
работещи в условията на високоактивни смущаващи въз-

действия (изводи и препоръки).
Библ.
7 или.
-щ

Формалните елементи
на реферата носят сигнална и адресна

информация. Към формалните елементи се отнасят библиограф,;

ското описание, цитатният (библиографският) апарат, заглави-

ята, някои пояснителни сведения, адреси за получаване на до;

пълнителна информация. В зависимост
от характера на докхтиента могат да се използват

различни набори от елементи. Изследвания за стрмаурата на до-j

кументите
показват, че броят на елементите не надхвърля десет.

За точното и бързо получаване на информация традиционни^ те реферати вече се изместват от структурните, построени въз основа на използването на отделни "подрубрики", разположел ни в определена последователност (например изходно положе^ ние, цел, метод, резултати, изводи). Такива реферати обикнове- но дават повече информация и се отличавате по-високи качест- ва, облекчават възприемането на информацията и се приемат добре от читателите. Освен това структурираните реферати допринасят съществено за простотата при търсенето на инфор- мацията. При тези реферати намаляват редица недостатъци от рода на неправилно употребени глаголни времена, неправилни логически построения и пр. Структурните елементи в реферата следва да произтичат логически едно от друго при достатъчно добра връзка между тях и при правилно използване на време- ната, пасивния залог, замяна на придатъчни изречения, въвеж- дани с който, която, които, на причастия и др. (Hartley, 1966, 1996). Тези и други недостатъци могат да се избегнат, като се спазват основните функции на реферата (вж т. 1.4).

3.3 Примерни типови схеми за построяване на рефе-
рати

Представени са две примерни типови схеми за построяване на реферати на документи, които се отнасят за теоретична рабо- та и за изделие.

Реферат за теоретична работа
Целесъобразно е схемата да съдържа:

1. Библиографско описание на документа;

2. Предмет или тема на изследването. Посочва се какво се из- следва или какво се обосновава. Предмети могат да бъдат обек- ти, процеси, отделни възли, метод, закономерност и т. н.;

3. Аспект, от който се изследва предметът, област на прило- жение, качествени и количествени характеристики и т. н.;

4. Вид на изучаване свойствата на предмета (теоретично обосноваване, проектни разчети, изпитания, методи на експло- атация);

5. Конкретен метод за изследване на предмета;

6. Технология за провеждане на изследванията и използвано- то оборудване;

7. Условия за провеждане на изследванията, при които резул- татите и изводите са верни;

8. Резултати, включително и икономически ефект, сведения за внедрявания, изобретения, полезни модели;

9. Адрес на изпълнителя на изследването;

10. Документи, в които подробно са отразени резултатите от извършената работа (отчети, конструкторска документация, стандарти, адрес на организацията, която ги съхранява).

Реферат на изделие:

1. Библиографско описание;

2. Наименование на изделието, модела, предназначението му;

3. Етап на изпълнение;

4. Отличителни особености, постигнати характеристики;

5. Нови или видоизменени важни елементи и техните основ- ни параметри;

6. Област на приложение на изделието. Условия за приложе- нието му;

7. Срокове и мащаби на внедряване;

8. Икономическа ефективност от внедряването;

9. Адрес на изпълнителя на изделието;

10. Документа, в които подробно са отразени резултатите сп- работата.

3.4 Обем
на реферата

Досега няма единно мнение по отношение на обема на рефе- рата. По въпроса за регламентирането на обема на реферата са се водили остри дискусии.
Противниците на стандартизиране- то на обема на реферата смятат, че творческият характер на про- цеса на реферирането и определената зависимост между обема на реферата и реферирания документ не могат да бъдат "затво- рени"' в определени рамки. Американските специалисти в об- ластта на информационната дейност смятат, че едва ли е необ- ходимо да се определя пределна или средна норма за обема на реферата, ако в него се използват всички средства за формална компресия. Заставайки на позициите, че реферирането е твор- чески процес, те въпреки всичко предлагат възможна степен на компресия, която по тяхно мнение съставлява 0.1 до 0.05 от обе- ма на оригинала. Това означава, че реферат на статия от 2 хиля- ди думи не трябва да превишава 100-200 думи.

Независимо от различните гледни точки в инструкциите за рефериране и редактиране към различните реферативни изда- ния се срещат указания
за желан обем на реферата. Съществува обаче доста голямо разнообразие в тези количествени препоръ- ки - от 100 до 1500 думи. В Biological abstracts например се препоръчва рефератът да съставлява 3 % от обема на реферира- ната статия или средно 150-200 думи. Краткият реферата от 80- 100 думи се смята удобен за бързия преглед на документа. Приз- нава се, че реферат от 400-500 думи е по-информативен. В РЖ ВИНИТИ е прието, че обемът на реферата не трябва да зависи непосредствено от обема на реферирания документ, а да се оп- ределя от значимостта на съдържащата се в него информация и от степента на нейната достъпност до потребителя. Обемът на реферата, без да има строго определена количест-

вена характеристика, често се разглежда като резултат от влия- нието на съществени фактори: вида на реферирания документ, неговата достъпност, езика на оригинала, целевото предназначе- ние, мястото на публикуване, областта на знанието, към която се отнася първичния документ, и др. (Черный, 1998). Обемът на ре- ферата е в зависимост от съдържанието на документа,
от научната
му стойност, от неговото практическо значение и др.

Въпреки горепосоченото американски автори са преценили, че средният обем на реферата е целесъобразно да бъде около 850 печатни знака, а пределният - от 1200, или 130-180 думи (Hartley, 1998).

Средният обем на рефератите в печатни знаци условно може да се определи по следния начин:

> за кратки документи и съобщения - бележки до 500 печат- ни знака или 8 реда;

> за научни статии, монографии, описания на изобретения - до 1000 печатни знака;

>• за разширени реферати - 2300 печатни знака или 40 реда, т. е. за реферати на документи с голям обем или на такива, чий- то характер изисква по-подробно изложение на съдържанието, какъвто е "Експрес информация";

> авторефератите към дисертациите са с обем до 40 страници;

> издания по обществени науки - рефератите не се лимитират. Трябва да отбележим, че авторефератите на дисертациите са

особена, специфична разновидност и не представляват рефера- ти в разглеждания смисъл (ISO 214:2004).

За оформянето на рефератите в България действа БДС (ISO 214:2004) "Реферати на публикации и документация", който е хармонизиран със съответния международен стандарт.

Наблюденията показват, че ако обемът на реферата е в грани- ците на 10-15% или средно 1/8 от обема на първичния доку- мент, такъв реферат съдържа достатъчно пълна информация и потребителят може да се ограничи само с четенето на реферата, без да прибягва до първичния документ.

щж

HBP

Обемът на реферата, както и методологическите принципи нЩ
реферирането, са различни в обществените, хуманитарните)! естествените и техническите науки. Една от причините е, че ф

естествените и техническите науки основните канали за инфор|! мация са статиите от списанията и описанията на изобретени?! ята, а в обществените и хуманитарните науки съществена po
играят монографиите и сборниците. Това от своя страна дава^ отражение и върху принципите на рефериране и върху обема на| рефератите. Докато в естествените и техническите науки рефе-
ратът в минимална степен отразява възгледите на автора и осо: бено на референта, в обществените науки рефератът непремен-!? но съдържа тяхното изложение. Затова в обществените науки се използват
предимно разширени реферати с по-голям обем.

3.5 Методи за отстраняване на излишната информа-
ция в реферата

Основната комуникативна функция на реферата е пълно, обек- тивно и максимално свито да предаде съдържанието на пър^ вичния документ. Максималната семантична наситеност на тек- ста на реферата и пределната краткост на изложението са осо- бено важни изисквания при съставянето на рефератите. Пора- ди това е необходимо да се обърне сериозно внимание на проб- лемите, свързани с отстраняването на семантичния и езиковия излишък (semantic and linguistic redundancy)
в текста на рефе- рата. Семантичният излишък се изразява в повторение на се- мантично адекватни лексически елементи на езика. Езиковият излишък се характеризира с употребата на лексически единици и синтактически конструкции с голяма противоположност и сложни граматически структури.

Главната причина за синтактичния излишък на сложно под- чинените изречения с придадени допълнения е употребата на думи със загубено или отслабнало значение. Отстраняването му може да се постигне чрез подходящо редактиране на текста.

Видове излишък на реферативни текстове и методи за отстраняването му

Таблица 5

Примери за различните видове излишък и отстраняването му
са показани в таблица 5.

Друга причина за синтактичния излишък с употребата
на не- информативни думи.
В научните комуникации
средствата, слу- жещи само за установяване на контакт с цел да се заинтересува адресатът, явно са излишни. Употребата на експресивни лекси- чески средства освен че са излишък, съсредоточават внимание- то на потребителя върху фрагменти, чиято важност по своему е оценена от референта и по такъв начин тези фрагменти се наби- ват в очите на адресата на комуникативния процес.

Една от най-разпространените форми на лексически излишък в текстовете на рефератите е свързана с употребата
на общи родови понятия. Обектът, описван в текста, се включва в няка- къв общ клас, който не съдържа неговите специфични свойст- ва. Такова включване не носи никаква допълнителна информа- ция. Такива родови понятия, които се срещат често, са проб- лем, процес, степен, направление.

Степента на излишък в текста на реферата служи
като един от показателите за комплексна оценка на качествата му (формула 20). За неговото пресмятане могат да се използват следните за- висимости:

а) за определяне на синтактичния излишък:

Р-К

Ис=----- 100%, (20)

където Ис - синтактичният излишък на текста в %, Р - общият брой изречения в текста, К - брой прости изречения.

б) за определяне на лексических
излишък:

Ил =----- 100%, (21)

О където Ил - лексически излишък на текста в %,

Н - брой излишни лексически единици,

О - общ брой лексически единици в текста.

Отстраняването на излишъка не само нормализира езика на реферата, но позволява да се повиши плътността на набора в реферативните издания.

Глава 4 СТАНДАРТИЗИРАНИ ИЗИСКВАНИЯ

КЪМ СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ И ОФОРМЯНЕТО НА РЕФЕРАТА

Стандартизираните изисквания към рефератите са едно средствата за повишаване информативността на реферат; унифициране на структурата и оформянето им.

Стандартизирането на изискванията към съдържателната ча на реферата, правилата и методите на рефериране осигуря необходимото качество на рефератите.

При стандартизирането се игнорира спецификата на разви- тието на конкретния проблем и особеностите на реалните обек- ти, описани в първичния документ, тъй като целта на реферата е да се запознаят читателите с наличната информация. Разно- образието на разглежданите в документите проблеми и обекти е голямо и не е необходимо те да бъдат уеднаквявани. Оттук неиз- бежно се стига до съществуването на различни видове рефера- ти (International, 214:1976). От друга страна, изучаването на кон- кретните обекти с цел разкриване на най-информативните техни характеристики и получаване на съответствие в най-го- ляма степен между реферата и първичния документ е изисква- не, което се постига с метода на фасетния анализ (Реферирова- ние, 1982). Положителната страна на този метод е, че той поз- волява да се отрази не само основният обект на изследване, но и различните му функционални характеристики. В резултат на фасетния анализ става подбор и подреждане на информацион- ните елементи от съдържанието на реферата.

Конкретни задължителни изисквания има както към заглавната, така и към съдържателната и справочната част на реферата.

4.1 Изисквания към заглавната част

В рамките на заглавната част на реферата могат да се предя-

в
ят изисквания поотделно към елементите, които тя съдържа. Така например основните изисквания към заглавието се свеж- дат до осигуряване на съответствие със съдържанието или с главната идея на първичния документ. Заглавието да е лаконич- но, да притежава възможната максимална информативност, се- мантична точност, простота и яснота. С необходимите семан- тични и прагматични качества то трябва да привлича внимани- ето на потребителите и заедно с това да осигурява възможност за ръчно и автоматизирано търсене на първичните документи. Необходимата семантичнд точност и информативност се постигат за сметка на строг подбор на ключови термини, адекватни на съ- държанието на първичния документ, свързани помежду си в съот- ветен контекст. Например в заглавието "Статистическо изследва- не на ядрото от списания за комплектуване на библиотечните фон- дове" са показани три основни аспекта - предмет на изследване, методите на изследване и неговото предназначение.

Заглавието също така може да включват няколко аспекта на съдържанието, свързани с предмета на изследване и отнасящи се или до начините за получаване на резултат, или до самия резултат.

Резултатите от направени количествени анализи на заглавия на първични документи в редица научни области показват, че само около 50 % от тях отразяват основното смислово съдър- жание на документа.

Практиката показва, че основната гледна точка на потребите- ля по отношение на заглавието е, че то трябва да изпълнява преди всичко сигнална и информативна функции.

По данни на американски изследователи в заглавието на до- кументите се съдържат от 1 до 11 думи, в това число средно 4,83 значими думи, което представлява 15 % от общия брой значими думи в информативния реферат и 18 % в индикативния реферат (Caras, 1968).

Средният брой думи в заглавието може да се определи като "числово ядро'-: По данни на посочените учени средният брой

думи в "числовото ядро" на статия е равен на 6, в дисертация - на 7, в отчет за НИР - на 9. С други думи - приема се, че сред. ният брой значими дми в статиите е равен на 4, в дисертации- те - на 4, а в отчетите за НИР - на 5. Размерът на словесния обем на заглавието зависи главно от вида на първичния доку- мент, от областта на знанието, от езика на текста.

Ако рефератът се съставя на език, различен от езика на рефе- рирания документ, заглавието на реферата се съставя задължи- телно и на езика на реферата. Ако реферираният документ е на английски език, а рефератът се съставя на български език, и заглавието на реферата трябва да се напише на български език.

Рефератът може да има заглавие, различно от заглавието на ре- ферирания документ. Допуска се да се състави ново заглавие на реферата, ако заглавието на документа не отразява добре неговото съдържание. Новото заглавие трябва да осигурява по-ефективно търсене на документа при ползване на реферативните издания и реферативните бази данни. При съставяне на ново заглавие на реферата то трябва да съдържа предимно ключови думи, които ясно и точно да отразяват съдържанието на документа.

Като правило заглавната част на реферата трябва да започва със заглавието, а след него да се отразяват останалите елементи от библиографското описание [bibliographic description, entry)
на реферирания документ.

Възможни са два варианта:

1. Ако реферираният документ е публикуван на български език и неговото заглавие се използва като заглавие на реферата, това заглавие се изпуска в библиографското описание, т. е. то се по- явява само един път, и то като заглавие на реферата по следна- та схема:

| Заглавие на реферата. Автор. Библиографско описание без заглавието на реферата

Пример:

Библиографията - обект на интерес п предмет на познанието /

трейдер
Ю.// Библиография. 1998. № 2.
с
48-56.

2. Ако заглавието на реферата не съвпада със заглавието на ре- Лерирания документ и когг.то доклтментите сп на чужд
език, се дава пълното библиографско описание след заглавието на реферата по следната схема:

Заглавие на реферата, различно от заглшнето
на документа
Заглавието на документа
Автор. Пълно библиогра(|«ко описание на реферирання документ.
______________________
|

Примери:

Телсработа н библиотеки.
Teleworking and libraries / Deider Clemens//FID News Bui!.-
1997-47,
N=11-12, 284-288 p. англ.

Делова среда и затруднения при проникването
на новата фир- ма на пазара:
доказателство от международни данни. Business Environment and Firm Entry:
Evidence from International Data, Leora Klapper. Luc Laeven
и Raghuram Rajan,
World Bank Policy Research Working Paper No.: 3232, March 3, 2004 (англ.)

Причините да се даде предимство на заглавието, а не на автора, са, че реферати се правят на всички видове документи, но те са особено необходими за научната и техническата литература. Там изследвания- та обикновено са резултат от труда на големи научни колективи и пот- ребителят се интересува предимно от институциите, в които са из- вършени изследванията и работят авторите, или от новите теми, които са разработили.

4.2 Изисквания към реферативната (основната) част

Реферативната (основната) част трябва да отразява:

1) обекта, т. е. темата, предмета, характера и целта на работата;

2) използваните методи - те се описват ако са нови или доста- тъчно интересни;

3) постигнатите конкретни резултати - посочват се конкрет- ните резултати, които имат значение и са важни за решаването на практически задачи;

4) изводите, оценките, предложенията и други подобни, опи- сани в реферирания документ;

5) областта на приложение.

При това основната част не трябва да се повтарят сведенията! които се съдържат в заглавието и в библиографското описаний на документа. Те трябва да се избягват. Добре е да се избягват? излишните въвеждащи изрази, фрази, като например: авторъщ
на статията разглежда, изследва, описва...

Препоръчва се формули, таблици, илюстрации да се включг| ват в реферата само ако без тях е невъзможно да се разкрие съ-| държанието на документа, когато отразяват резултатите от из-jjj вършената работа или облекчават възприемането на съдържа-i нието на документа и съкращават неговия обем.

Фамилиите, наименованията на институциите, на изделията, "
географските и собствените имена трябва да се изписват и щМ сочват на езика на оригинала. Допуска се транскрибирането или, s транслитерирането им, когато са на труднодостъпни езици.

Посочените по-горе изисквания се отнасят предимно за рефе- I рата на научни документи, тъй като най-често това са рефери- раните документи.

)

4.3. Изисквания към справочната част

Справочната част на реферата е от значение за неговото иден- тифициране и към нейните елементи има определени изисква- ния

ния.

реферативного списание.

Приема се, че ако е добавена буква към цифровата индекса- ция на реферата, тя означава вида на документа: К - книга, П - патент, С - стандарт, Рец. - рецензия, Дис. - дисертация, Деп. - депозиран ръкопис, Ж - ново списание и т. н.

Например:

3.59.22. К. Лингвистика и методика.
Сверлов В. С М., На- ука, 1997. 321 с

3.59.645.
П.
Устройство за записване на информацията
[принтер, копирен или факс апарати]
Watanabe Funuko. Japan

3.59.701.
С.
БДС 2497-87. Библиографски данни в книгите

4.99.299. РЕЦ. Изчислителни системи в библиотеките.
Swihart Stanley, Computer systems in the libraries: a hand book for managers and designers.

Когато рефератите се поместват в реферативни издания, ре- дакторите могат да използват препратки или да включват забе- лежки.

Задължително е рефератите да са подписани от референта. С това от една страна рефериращият излиза от анонимност и се подчертава неговата отговорност, а от друга страна името на референта може да даде известна представа за качествата на реферата.

Препоръчва се рефератът да се съпровожда от класификаци- онни индекси на една или няколко класификации и
информа- ционни езици - Универсалната десетична класификация (УДК), Международната патентна класификация (МПК), тезауруси, рубрикатори и др.

Регистрационните номера на рефератите облекчават потреби- телите при
намиране на търсените от тях реферати,
особено ко- гато те са включени в
реферативните издания или БД.
Напри- мер: per.
№ 8.59.89 в РЖ ВИНИТИ
означава, че рефератът е
публикуван в брой 8 на 59 серия "Информатика" под
номер 89 в

Глава 5 ВИДОВЕ РЕФЕРАТИ

Дефинирането на термините и техните определения, както и разработването на проблемите на класификационните форми за преработка на научната информация и съответстващите й документи, са въпроси, изискващи специално задълбочено из- следване. В продължение на много години изследователите пред- приемат различни опити за разработване на класификация на рефератите върху основата на разнообразни признаци - доми- ниране на определени функционални свойства, особености на структурата, лингвистични характеристики, знаков обем и т. н. (Симон, 1963). Няма съмнение, че в основата на определението на процеса рефериране лежи методът за разкриване на съдър- жанието на първичния документ. Но това не изключва най-тесни връзки при изучаването на формата на преработването на научна- та информация с изследванията на съдържанието и характера на развитието на науката, научния процес като цяло, а също така въпросите на научните връзки на съвременния етап от развитието на науката, изучаването на отделните конкретни области и др. Именно там лежи ключът за разбирането на формите, главните параметри на областта, определянето на основните закономер- ности, по които се осъществява процесът на рефериране.

В литературата се срещат много опити за детайлизиране на понятието "реферат". В този смисъл може да бъдат посочени следните видове реферати:

1)
Обикновен
реферат {conventional, bibliographical-data first,
informative abstract, mystery story),
при който на първо място се посочват библиографските данни, а текстът, който се дава до- пълнително към тях, информира за същността на работата, за прилагани методи, за резултати и изводи.

2) Реферат, състоящ се най-вече от "тематични"'
изречения {finding - oriented, topical
-
sentence -first, informative abstract).

Неговата основна функция е да ориентира потребителите при търсенето на документи. За носители на информация се смятат най-често новите сведения, съдържащи се в първата тематична фраза. Посочват се също изводите и/или препоръките. Библио- графските данни се фиксират в края на реферата.

3) Реферат {title first
), при който в началото се посочва наиме- нованието на документа, допълнително се дават тематични фрази,
ориентиращи читателя към новото в даден документ.

По-сериозна класификация може да се състави в съответст- вие с определени критерии за класификация на рефератите, ко- ито можем да разделим на първостепенни и второстепенни.

По първостепенните критерии рефератите могат да се типи- зират по следния начин.

5.1.По функционално предназначение

По критерия функционално предназначение
рефератите се раз- делят на две големи групи, в които степента на отразяване на съдържанието на първичния документ е различна.

Информативен реферат
{informative, informational,
comprehensive abstract),
който разкрива какво е изложено в до- кумента.Това е реферат, който може да се третира като доста- тъчно пълен документ, съобщаващ определени сведения. Той съдържа основните идеи на документа и фактическите данни. В състава на такъв реферат влизат най-важните положения от документа, аргументацията на автора, сведения за приложени- ето и използването, количествени данни, сведения за използва- ните методи, оборудване и др. Този реферат може да се опреде- ли като кратко изложение на основните данни, факти и изводи от първичния документ, имащи ценен принос в общата система От знания или полезни за определен кръг читатели. Информа- тивният реферат включва основната фактографска информация от първичния документ в аспектно изложение. Отговаря на въпроса: какво се казва/говори в първоизточника?

Пример:

Библиотеката като научно понятие. Библиотека как научное понятие./ Столяров Ю.Н. // Библ. дело на пороге 21 в.: Тез. докл. Я
съобщ. Междунар. научн. конф. Москва, 15-16 апр. 1998. ч. 1. М. 1998. с. 56-57. Рус.

Прието е библиотеката да се разглежда като информационно, кул- турно и образователно учреждение. Фактически библиотечното учреж- дение е частен случай на библиотеката като научно понятие. Извън границите на библиотечното учреждение съществуват много голям брой лични (частни, семейни, персонални) библиотеки с фондове, преви- шаващи дори фондовете на библиотеките за обществено ползване и удовлетворяващи повече от 80 % от населението с документална ин- формация. Библиотеката следва да се разглежда като принадлежаща на цялото общество, на негова част или на негов отделен член за оси- гуряване с множество документи, съхраняване, формиране и предоста- вяне на физически и или юридически лица документи за удовлетворя- ване на техните информационни потребности. Предлага се същността и информационната функция на библиотеката да се разграничат от другите документално-комуникационни системи по различни харак- теристики за множеството документи или документалния фонд.

Сфера за приложение на информативните реферати са преди всичко реферативните списания. Съображенията за приложе- нието на информативните реферати в тези списания са:

> тези реферати позволяват информацията от документите, намираща се в различни, а понякога и в единични издания, да стане известна на широк кръг читатели;

► информативните реферати са едно от средствата за преодо- ляване на езиковата бариера;

^ публикуването на информативните реферати е средство за значително повишаване на оперативността при циркулиране на информацията;

■>
информативните реферати са едно от средствата за намаля- ване на загубите от информация, свързани с разсейването на публикациите.

Подготовката на информативните реферати е сложен и трудо- емък процес, който изисква от референта задълбочен смислов

анализ на текста, диференциран подход към различните състав- ни части на първичния документ и квалифициран синтез на информацията в новия вторичен продукт.

Индикативен
реферат
(indicative, descriptive abstract),
който съобщава "за какво се говори" в първичния документ. Той включва описание на основните положения от съдържанието на първичния документ. Основната цел на индикативния рефе- рат е да насочи читателя, да го уведоми за появата на съответ- ната информация, да насочи вниманието му към важен доку- мент. Съдържащата се в този вид реферати съществена инфор- мация трябва да бъде достатъчна, за да може читателят да реши въпроса за целесъобразността от запознаване с целия текст на документа. Това е кратък реферат, написан с цел да подпомогне читателите да решат дали да се обръщат към първичния доку- мент или да се задоволят само с изчитане на реферата. Индика- тивният реферат показва основните аспекти на съдържанието на първичния документ. Отговаря на въпроса: каква информа- ция може да се намери в първоизточника, с каква степен на пълнота тя е изложена.

Индикативният реферат е основна форма за представяне на първичния документ и по своята природа играе ролята на сиг- нална информация. Използва се при системите за избирателно разпространение на информацията, изпълняващи преди всич- ко функции на сигнално информиране.

Своеобразна разновидност на индикативния реферат намира място в автоматизираните информационни системи. Реферати- те в такива системи се характеризират с определена ясна струк- тура, включваща преди всичко индикативните признаци. Тези признаци са белези за свит текст - допълнение към библиог- рафското описание и ключовите думи, и имащ за цел да разкрие най-важните формални и съдържателни аспекти на първичния документ. Формалните признаци характеризират вида на доку- мента, наличието на илюстративен материал и
особеностите на изложението. Съдържателните индикативни признаци включ-

ват аспекта на разглеждане на въпроса, читателския адрес на документа, числови парам"
ри, характеристика на устройства, описание на методики, основ» и резултати. От индикативните ре- ферати се формира информационният масив при дадено търсене. Пример:

Още един път за социалната
роля па публичната библиотека. Еще раз
о социальной
роли публичной библиотеки
/ Добрынина НЕ.// Библ. дело на пороге 21 в.: Тез. докл. и съобщ. Междунар. на- учн. конф. Москва. 15-16 апр. 1998. ч. 1. М. 1998. с. 33-35. Рус.

Характеризират се историческите стали на транс(1юрмацлята на пред. ставата за ролята на публичните библиотеки в бившия СССР и в Ру- сия. Сега библиотеките стават участници в информатизацията на об- ществото. Този нов образ е резултат от изискванията на държавата и най-вече на обществото. Дават се данни от социологическото изслед- ване на оценката за ролята на масовата библиотека от нейните потре- бители. Предлага се понятието "социална роля на библиотеката" да се смята за ключово в йерархията на понятията "мисия", "значимост", "функция" и се разяснява тяхното съдържание. Разкриват се и нак- ратко се характеризират 5 основни функции, свързани с обслужването на читателите (информационна, просветна, образователна, възпита- телна, комуникативна).

Ако се опитаме да навлезем в теорията за разграничаване на индикативния от информативния реферат, трябва да имаме пред- вид следното. Основните положения на теорията за комуника- тивното разчленяване на изказването се свеждат до това, че в изреченията на каквато и да е формална структура в съответст- вие с конкретната ситуация на общуването и намеренията на говорещия или пишещия се открояват два компонента: тема (логико-граматически субект) - "за какво се говори в изказване- то", и рема (логико-граматически предикат) - "какво" именно се говори по дадена тема. Най-разпространената неформална процедура, която позволява да се разграничат темата и ремата на всяко конкретно изказване е формулиране на въпроса, на който в дадения контекст отговаря разглежданото изказване. Прието е да се смята, че такъв въпрос изразява комуникативно-

задание, изпълнявано от даденото изказване. Част от изказ-

ането, съхраняващо се във въпроса, съответства на темата, а тази част, к

оято не се използва във въпроса, означава какво имен- но се говори в изказването и се определя като рема.

Например в следния текст:

(1) Всеки от модераторите е свързан
с
главния библиотекар
и
библиотекар, отговарящ за дадена област. {2) При това един
от модераторите е съединен
с
главния библиотекар чрез въз-
вратни функции.

Не е трудно да се установи, като се изхожда от изказването (1), че изказването (2) в състава на дадения текст отговаря на въпроса "по какъв начин един от модераторите е съединен с главния библиотекар" и съответно се разчленява по следния начин: [При това един от модераторите е съединен с главния библиотекар] Т [чрез възвратни функции] R, където Т - тема, а R - рема на изказването.

Наред с изказванията, чиито тема и рема присъстват експли- цитно, съществуват и така наречените комуникативно нераз- членени изказвания, целият лексико-семантичен състав на кои- то представлява рема, която се отнася към предметите или явле- нията, известни на адресата на речта от контекста или ситуаци- ята. В много текстове на реферати практически въз основа на контекста може да се възстанови темата на изказването.

Всяко изказване, с което не е свързано с тематическа връзка нито едно от следващите изказвания, се нарича затворено. То- гава може да се изведе следната закономерност: ако изказване от индикативен тип в даден текст не е затворено, неговата ин- дикативност се неутрализира. Тази закономерност позволява да се формулират критериите за разграничаване на индикативния и информативния реферат.

Индикативен е този реферат, в които всички затворени из- казвания са индикативни. Като пример може да се посочи тек- стът на следващия реферат:

[Излагат се общите изисквания към организацията и конт-

i ' Г

рола на
библиотечната дейност в условията
на
пазарен мШ&
низъм]
Rr
[Разглеждат се различни технологии
на работает
на библиотечната система в пазарни условия]
R^,. [Показам
са схемите на действие на различните технологии]
R

Всички изказвания на дадения реферат са индикативни и -Щ
ните теми не са изразени словесно. Всяко от тези изказвания1
! свързано с една обща имплицитно изразена тема [TJ, чийто1 смисъл може да бъде формулиран с помощта на думи°от реф^ рирания документ. Схематично тематическата прогресия на да
| дения реферат има вида, показан на фиг. 6.

[Т.]

Фиг. б. Пример за
тематична прогресия в даден
реферат

Информативен
следва да се смята такъв реферат, всички затЦ ворени фрази на който са информативни. Пример за такъв ре* ферат е посочен на фиг. 7:

Фиг.
7.
Пример за
затворени информативни фрази
в
даден
реферат

[Схема,
осигуряваща контури
на равна
интензивност
на
ин-
дикаторите
на
морския ехолот,]Т^ [позволява
да се получи
силна
контрастност на сигналите.
]
R, [Изменението
на
праговото
равнище в такава
схема]
Т2
[става по
десетична
степенна ска-
ла по
10
дб за
приемници
с линейна
амплитудна
характеристи- ка.]
Rj [Това]
Т3
[позволява
да
се увеличи различимостта
на метеообразуванията]
R3
:

За определяне на индикативните изказвания със словесно из- разяване на темата е нужно в реферата да се намира поне една от изредените в списък № 1 думи. За индикативните изказва- ния, нямащи словесно изразяване на темата, най-характерни са сказуемите (и техните деривационни понятия) от списък № 2.

Списък № 1

Като информативни се дефинират всички изказвания, които не са били определени като индикативни (Федосюк, 1978).

Посочени са отделни примери за индикативен и за информа- тивен реферат.

Пример за индикативен реферат:

Критерии
за оценка на извличане фактографски
данни.

Bewertungskriterien fur die Extraction faktograpliischer Angaben. Scheller B. //Doc/Inf.Schriftenr. Inst. Informationswiss. Ertindungsw.und recht Techn. Hosch. Ilmenau.l981,N=54/l,p. 167-176 (нем).

Обсъждат се
понятията "пълнота" и "степен на съответствие" на извличане на фактически сведения от текстове. Анализират се
факти- ческите данни, неподлежащи на извличане. Дават се
разчети на

.._

плътността на фактическото съдържание (брой факти на единица обещ от текста) на различни видове информационни съобщения. Разглелс.
до се
зависимостта на пълнотата на извличане от обема на текста Библ. 3

А.Б. Пример за информативен реферат:

Автоматизирано извличане на фактографска информация.

Automatische Faklenextraktion. Mater Erich.//Z. Phonet. Spraclnviss.aund Kommunikationsforsch. 1983.36,N=6.p.677-683. (нем. Рез. англ)

Методите за анализ, които следва да се прилагат за извличане на фактографски данни (ФД) рт текста, са съобразени с лингвистичната информация и равнището на анализа. Като цяло ФД могат да се ха- рактеризират като изказвания, състоящи се от името на обекта и под- чинения му признак. В зависимост от начина на изразяване на този признак се различават ФД, определени количествено, и ФД. определе- ни качествено.

По резултатите на изследването се прави извод, че при автоматизи- раното извличане на ФД може да се мине с минимален брой линг- вистични правила, като се прави сравнение с елементите на текста със зададен набор от модели на равнището на граф и верига от графове. В най-голяма степен този извод е валиден за ФД, които се открояват по наличие на последователност от цифри след името. Библ. 4.

Автореферат

5.2 По читателско предназначение

По критерия читателско предназначение
или тематична структура на текста
рефератите биват следните три вида:

1) Общ
(general, common)
-
съдържа информация, която може да бъде използвана от широк кръг потребители в определена област на знанието. Например:

Ссмипогов, Б. И. Методическа принципи на оценката на резул-
татите в разчетите на соцпалноикономическата ефективност от
новата информационна техника. // Вопр. информ. теории и
прак- тики. 1986, №54, с. 118-138 (рус).
Разглеждат се методическите принципи за оценката на социалните

резултати в разчетите на социално-икономическата ефективност от новата информационна техника. Анализират се начините за построя- ване на множества социално-икономически резултати, отчитани в раз- четите. Обсъждат се подходи към анализа на натурално-веществените резултати от прилагането на формулата за икономически разходи на обществен труд. Дават се методите за оценка на допълнителните со- циални резултати в разчетите на социално-икономическата ефектив- ност. Дава се общата последователност за определяне на нормативите за разходи на постигането на тези резултати.
Съблюдаването на пред- ложените принципи в разчетите ще спомага за провеждане на практи- чески разчети и усъвършенстване на информационното осигуряване. Библ. 15.

П.Т.

2)
Специализиран (целеви) (specialized)
-
той удовлетворя- ва определени информационни потребности на определен кръг потребители.

3)
Ориентиращ

(slanted abstract)
- съдържа информация с ориентиране към определена дисциплина, проблем или род дей- ност (промишлена, медицинска, държавна). При това особено внимание се обръща на прилагането на методи, оборудване, специфичност на аспекта за получаване на данни и др.

Пример:

A new classroom for environmental education.
Нагледно обучение
по околна
среда. D. Hall. Park
&
Recreation.
12,1987, N=
2, p.
36-
45 (англ.
Рез. нем).

В САЩ се създават програми за обучение по проблемите на околна- та среда в
училищата. Освен използването на традиционната класна стая новите програми използват специално създадените центрове за обучение по околна среда в места, където могат да се изучават еколо- гичните процеси. Това са обикновено паркове, музеи, ферми, зоологи- чески градини, заводи и пречиствателни станции за отпадъчни води. Възможностите за използването на пречиствателните станции за обу- чение на учащите се нарастват с практическата реализация на чл. 201 от Федералния закон за контрол върху замърсяването. Библ. 15.

Д.Ц.

5. 3 По начин на разкриване на съдържанието

Рефератите могат да се групират и по второстепенни критерии ■

По начин на разкриване на съдържанието на първичния документ, рефератите биват:

1)
Конспективен
реферат
(synoptic)
- при него съставителят съкратено и последователно разкрива съдържанието на целия'' първичен документ.

Пример:

Числен метод за кинематически анализ на зъбчат механизъм. •' Върбанов X. И., Л. Гелман. //Теорет. и нрнл. Мех. 1992, № 4, щ
17-22. (бълг.).

Предлага се числен метод за кинематичен анализ на зъбчат механи-. зъм с предавка. Профилът на предавката е даден в таблица. Методът отчита специфичните особености на работата на ЕЦВМ и позволява получаването
на значения за функции на положението, ъгловата ско- рост и ъгъла на ускорение на зъбчатото колело на механизма с необхо- димата точност. Библ. 4.

Автореферат

2) Проблемно-ориентиран реферат
(oriented)
- вниманието се насочва върху подбора на отделни фрагменти по темата, проб- лема или предмета на изследването.

Пример:

Грендапте В.А. Технико-икоиомпчески анализ на конкурира- щи технологии за съхраняване на документи (на примера на САШ и Япония). // Вопр. ннфор. теории и практики. 1896, № 54, с 92- 105 (рус).

На основата на технико-икономическия анализ на тенденциите в развитието на различни технологии за съхраняване на документи (пре- ди всичко в САЩ и Япония) се разглеждат възможностите за разши- ряване на сферата на приложение на технологиите на микрофилмира- нето, определят се областите на най-ефективното му използване. Раз- глеждат се технико-икономическите характеристики на микрофилми- рането и другите технологии и области, в които е възможна конкурен- ция между тях. Описват се основните насоки за създаване на системи с интефирани технологии за съхраняване на документи. Дават се данни

за развитието на пазара на миктрофафията. Особено внимание се от- деля на тенденциите за развитие на една от най-новите форми на елек- тронно съхраняване - оптическите дискове. Библ.6.

Автореферат

5. 4. По обхват на реферирания
документ

По обхват на реферираните документи рефератите биват:

1)
Монографичен
{monographic)
се нарича рефератът, съста- вен в резултат на рефериране на монографичен документ. Този реферат се нарича още еднодокументов.

Пример:

Равновесные ориентации спутника с роторами. Равновесни ори- ентации на спътник с ротори. Анчев, А. София, БАН, 1992, бълг. Рез. рус., англ.

Изследват се положенията на относителното равновесие (равновесни ориентации) на спътник с ротори (спътник-хидростат) по отношение към орбиталната координатна система. Намерено е многообразието от възможни положения на относителното равновесие на спътника с равномерно завъртващи се ротори или със свободни ротори, чийто център на тежестта се движи по кръгова орбита в нютоново централ- но поле на сили с постоянна ъглова скорост. В това многообразие са определени еднопараметрични класове равновесни ориентации, има- щи самостоятелно значение. Решена е задачата за определяне момен- та на силите, действащи на роторите. Получени и изследвани са доста- тъчно условия за устойчивост на равновесните ориентации на посоче- ните класове. Доказана е възможността за осъществяване на преори- ентация на спътника само при подходящо управление на роторите. Наред с получените резултати авторът е изложил и резултати, получе- ни от други изследователи в тази област. Библ. 135.

П. Пару шев

2)
Своден
(composite, union),
който съдържа сведения по една тема, но е съставен в резултат на рефериране на група докумен- ти, както публикувани, така и непубликувани. Сводният рефе- рат може да се разглежда като сводна аналитична характеристи- ка на определено съдържание на документи: по една тема или

проблем; на произведения на даден(и) автор(и); на един или няколко езика; на определен хронологичен период. Критерий за подбора може да бъде каквато и да е характеристика на първич- ния документ. Семиотичните форми на реферата също могат да бъдат различни - текстови, илюстративни, таблични или ком- бинация от изредените. Сводният реферат не винаги трябва да има характер на свързано литературно произведение. Той може да представлява определен подбор на подбрани реферати. Та- кива реферати се използват в реферативните указатели, списъ- ци, картотеки, критико-библиографските речници и др.

Пример:

Лингвистика и методика: Мсжвуз. сб. науч. тр. /Владимир, гос. ун-т./ Ред. Марычева Е. П.- Владимир: шд.-во Гос. ун-та, 1997,- 195 c.-ISBN 589368-061-8.

Сборникът включва статии, разглеждащи определени въпроси по философско-аналитична. лингвистична и методическа насока. Фило- софско-лингвистичната насока е посветена на системния анализ в об- ластта на лингвистиката, философското осмисляне на проблемите на науката като цяло. В лингвистичната насока са написани статии, обх- ващащи проблемите на семантиката, лексикологията, културологията, фразеологията, стилистиката. Методическата насока включва пробле- мите на тестирането, прилагането на ЕИМ, нови подходи към изуча- ването на граматиката и превода.

3) Аспектен
реферат {aspect).
Той отразява съдържанието на документа от определен аспект, като не обхваща цялостното съ- държание на реферирания документ. За него се говори като за проб- лемно-ориентиран реферат. Ако при съставянето му се използват няколко документа, той се нарича своден аспектен реферат.

Пример:

О некоторых философских аспектах библиотековедения / Ива- нов А.Ю. //Библиотековедение. 1997. № 5-6. с. 53-65. Рус.

От гледна точка на библиотекаря практик се разглеждат философ- ските аспекти на библиотечного дело, свързани с такива елементи на библиотечната система като книга (документ) в качеството на носител на информация, потребители на информация (читатели), комуника- тивни връзки, възникващи при търсенето на информация, и библио-

течни работници, които осъществяват тези връзки. В хода на изложе- нието се цитират гледните точки на много съвременни и по-ранни руски библиотсковеди и философи. Библ. 24.

Л. Р.

4) Фрагмептеп реферат (fragment)
се използва в случаите, когато в първичния документ могат да се отделят част, раздел, фрагмент, отразяващи информационната същност на докумен-
та
или съответстващи на «поста вената задача при рефериране- то.Такива фрагменти могат да бъдат отделни елементи от спра- вочния апарат, отделните структурни елементи на документа,
илюстративният апарат. Той се съставя и при документи с го- лям обем, съдържащи разнообразна, многопрофилна в тематич- но отношение информация, като обхваща само отделни части - глава, раздел, подраздел и т. н.

Пример:

Мстадашш, пълнота
на търсенето
п реферати: винаги ли рефе- ратите надеждно отразяват ценността
на документа? Metadata, recail and abstracts: Can abstracts ever be reliable indicators of document value? / Wheatley A. // Asiib. proc. 1997, vol. 49. N=8, p. 206-213.

Изучават се рефератите в 7 предметни търсещи системи на Интер- нет (Eurofcrret, Excit, Infoseek, Lycos Top 5%, Magrllan, WebCrawIer, Yahoo!), пет предметни шлюзове (ADAM, EEVL, NetFirst, OMNI, SOSIG) и три интерактивни БД ( ERIC, ISI, LISA). Определят се тех- ните физически характеристики (обща дължина, дължина на думите
и изреченията, оценка за четене), пълнота на отразяване на предмет- ното съдържание на документите, отразяване на допълнителни или специални аспекти на оригиналния документ (библиография, табли- ци, формули, рисунки, географски ограничения на съдържанието на документа). Сред рефератите за отделните видове документални из- точници са открити както значителни различия, така и устойчиви чер- ти на сходство. Рефератите в търсещите системи на Интернет обикно- вено са най-кратки, а в интерактивните БД - най-дълги. Рефератите в двете категории са най-информативни, но степента на отразяване на такива характеристики като таблици, библиография и географски ог- раничения е доста ниска. Рефератите в шлюзовете на Интернет са най-

задоволителни. Обсъжда се търсенето на рефератите в мрежата и ро- лята на техни подобни аналози. Табл. 6. Библ. 17. По резюме

5. 5 По съдържателна структура на информацията

По съдържателната структура на информацията рефератите се
разделят на:

1) Фактографски реферат (factographic),
който отразява ре- алните събития, изделия, материали, технологически процеси, конкретен производствен опит и др.

Пример.

Новата система NAISS за поддържането на реферирането
и ин-
, декспрансто /Iwashima
Mari. Onrain kensaku.
1996, vol. 17. 1-2, p. 10-17. Яп. Рез.на англ.

В Японския център за научна и техническа информация е разрабо- тена нова система NAISS за поддържане на процесите на рефериране- то и индексирането, в частност за поддържане на създаването на БД и операциите при въвеждането. В резултат на това процесите трябва да станат по-системни, да се подобри ефективността на труда, да се по- виши качеството на БД, да се ускори подготовката на отчетите и се съкратят разходите. Системата е въведена в действие от 1994 г. Пред- лага се нейното кратко описание. Ил. 7. Библ. 2. По резюме

2) Концептографски реферат (conceptographic)
,
разкриващ теории, идеи,- хипотези, методи и др.

Пример:

Към въпроса за съотношението на книговедската и
документог- рафската концепции на библиографията. ПерспелкинаА.
Библ. дело на пороги
21 в. Москва. 1998.
с
47-58. Рус.

Двете посочени концепции имат различни представи за границите, състава и задачите на библиографската дейност, за общата структура на библиографията като обществено явление. Но принципни разли- чия между тях няма: те се отнасят между себе си като по-тясно и по- широко понятие. Разглеждат се особеностите на двете концепции и се прави обоснована хипотеза за използване на системния подход за раз- криване на техните методологически и специално-научни страни, като се определя тяхната специфика. Е.К.

5. 6 По степен на свиване на текста

По степен на свиване на текста на първичния документ рефе- ратите биват:

1)
Анкетен реферат (skeleton, questionary abstract),
съставен по стандартизирана схема с предварително съставена анкета. Този реферат по същество представлява съвкупност от отгово- ри на предварително формулирани въпроси. Ролята на въпроси могат да играят отделните тематични аспекти или конкретни запитвания на потребителите. Семиотичните форми ка
този реферат могат да бъдат най-различни - във вид на свързан текст, телеграфен стил, таблици и т. н. Най-ефективно при решаване- то на информационните задачи на търсенето в такива случаи е описанието на социална информация, когато е важно да се пред- ставят стандартизирани, унифицирани структури. Затова по принцип се използва обща еднотипна анкета.

2)
Схематичен реферат (schematic).
Особеността на този вид реферати е почти пълното отсъствие на текстова информация в собствено реферативната част. В реферата обикновено се дават формули на химически съединения или се представят символ- но структури на материали и др. Този реферат се използва за по-голяма нагледност, облекчаване на възприемането, анализа, оценката, повишаването на информативността. Илюстрацията може да бъде заимствана от първичния документ или да бъде направена на базата на преработен текстов или илюстративен материал. Графики, диаграми, формули са най-ефективни при отразяването на количествените зависимости в документалната информация. Рисунки, чертежи, фотографии имат по-конкрет- но предназначение, тъй като са по-ефективни при отразяването на качествените зависимости в документалната информация.

Пример:

1.51.123. Патентната информация - информационен ресурс. Ар-
сенова, И. ИНСО, 1994, № 7-8,
с
6-9
(бълг). Показани са различни източници на патентна информация.

3) Телеграфен реферат (telegraphic)
-
формализиран рефе- рат, външният вид на който съответства на телеграфния стил. Съдържанието му се състои от кратки изречения или набор от ключови думи. Използва се за констатация на наличието на оп- ределени сведения от анализиран документ, допълващи библи- ографското описание.

Съдържателната част на такъв реферат може да се състои от набор от ключови думи, изреждане на цифрови данни, характе- ристики, оформени във вид на изрази, но без свързващи уводни думи и др.

Пример:

04.05-13Б.106 Аппроксимация частными суммами рядов Фурье на одномерном и двумерном торах. Approximation by the partial sums of Fourier series on the one- and two-dimensional torus. Morlci
F. Functions, Series, Operators: Alexits Memorial Conference, Budapest, Aug.
9-13, 1999.
Budapest: Janos Bolyai Math. Soc. 2002, p. 297- 319. Англ.

100

В основном, обзорная статья по проблеме аппроксимации суммами фурье ограниченных функций из /Л, функций с ограниченной вариа- цией, сопряженных функций с ограниченной вариацией одной и двух переменных. Во многих оценках используется величина осцилляции по отрезкам, на которые разбивается основной интервал. Если fSnif,
х
у
— частные суммы ряда Фурье функции.Ддг) и x(t) =J{x " t) =J[x
+ t) "2f[x

то osc(e, /) = supfle (t)
"
е (/_)| : /, {_ е //

Для функции двух переменных^*, у)

ex,v(f,
и,
v)
=ЛХ

" "•
У
"
v
)
+
ЛХ

+ и. У
"
V
)+
Ax

" "■
У
+
v
) +
.А* +
"> У
+ v)"4ftx.y);

и osc(X, /1 412)
= sup/]e(w, v) " е (и_, v)
"
е (и, vj + е (ы_, v_)|:

и, v
е /1 и «_, v_
е 12}.

В. Баскаков

5. 7 По форма на изложение

По форма на изложението на текста рефератите биват:

1)
Текстови
реферат (textual),
в който основната част е тек- стова. Допуска се наличие на илюстрации, формули с цел улесня- ване възприемането му от читателите.

2)
Реферат
с
формули,
в който се допуска използването на формули.

Пример:

10.Ж.324. Взаимодействие на макроцикличнп основания на Шнф с повърхности на аеросплавн /Каталов Г. А., Манолова А. В.,
ТСЗИСИ
на доклади на конференция по химия от 4.8 - 8.8. 1998 г. в Москва. 1998, с 231. Рус.

С помощта на метода на UK спектроскопията е показано, че взаимо- действието на макроциклите на Шиф се базират и изчисляват по фор- мулата:

[I, R№ =Н, ОМе; RI = (СН2)8, СН2 СНО)2 СН2 СН2 , (Ме2 NHCH2 )2]

Със силанолни групи аеросплави се осъществява по много- цикличен механизъм. Многофрагментната молекула зависи от строежа на I.

101

3)
Табличен реферат
(tabular)
-
съставен върху основата на фасетния анализ на текста. В него информацията от първичния документ се разполага в паралелни колони, които образуват таб- лица. Той се съставя ако е необходимо да се предаде на доку- менталната информация съпоставима форма, да се повиши наг- ледността, особено когато в реферирания документ съответните данни, най-вече статистическите и параметричните, са раз- хвърляни или просто се изреждат в текста. Тази таблична фор- ма е ефективна при рефериране на няколко документа, тя е ико- номична и от гледна точка на обема на изданията. В таблица може да бъде изложена информация в каквато и да е знакова форма (словесна, цифрова, изобразителна и т. н.). В зависимост от целите на реферирането характерът на таблиците може да бъде най-различен - справочен, аналитичен, динамичен, струк- турен. Таблиците и графиките са взаимозаменяеми и затова има възможност да се избере оптималната форма на реферата.

Пример:

Към теорията на демографското
развитие. Toward a theory of demographic development. Tabarah Riad.
// Econ. develop, and cult, change.
1991, 19.
N= 2, p.
257-276 (англ.).

Критикува се моделът на демографския преход. Предлага се следно- то построяване: 4 основни променливи: R - среден ефективен репро- дукционен период (от средната възраст на брак до 45 г.); Р - вероят- ност за живот на деца до 20 г; С - среден брой деца, които желаят да имат брак; Sn - средно естествено установяване на децата от всяка омъжена жена в период R. Последната променлива може да бъде за- дадена чрез уравненията

N R

Oil
°"~ ~™~™"~~
,
oil
..............
,

102

където N е броят равни възрастови групи, на които е разделен перио- дът R, Ti - естественото равнище на раждаемост, специално за всяка възрастова група; Е - брой родени деца.

В модела се определя максимума деца, които вероятно ще доживеят до 20 г.: RP

М
=
—
;

където Sn е желаният брой деца т.е. средният брой деца, разпо- ложени във времето.

В работата се анализират вариации на промените в различни стра- ни и региони и се предлагат мерки за политика на народонаселение. Библ. 80. Ю.Липец

4) Преразгледан реферат
(rewritten abstract)
- изменен и по- добрен реферат.

Пример:

Грипп в
Вслнкобретанин в 1982-1985 г. Influenza in the United Kingdom
1982-85. Chakraverty P.Cunningham P. "J.Hyg."
1986,97,
N=2, p.
347-358.

Основа на особеността на грипа през 1982-1985 г. е отсъствието на увеличена смъртност от грип през зимния период. В този период са изолирани вирусите на грип A/H1N1 и A/H3N2 и такива при вирус В, по време на избухване на заболяването (вж. таблицата).

103

5. 8 По съставител

По съставител рефератите биват:

1) Авторски реферат (auto abstract, author's abstract)
-съста- вен от самия автор на първичния документ. Пример:

Проблемы за класифициране на библиографските
пособии в трудовете на Н.А.Рубакнн /Хомякова И. Г. // Библиотековедение. 1997. № 5-6. 85-95. Рус.

Статията представляв;] журнален вариант на раздела на книгата "Те- орстико-методологически проблеми на библиографията в трудовете на Н. А.Рубакин" (М. 1996. 219 с). Проблемът за класификацията на биб- лиографските пособия не случайно
в течение на целия XX в. се нами- ра в центъра на вниманието на теоретици и практици в областта на библиографията и библиотечното дело. Той е много тясно свързан с проблемите на класификацията на читателските потребности на опре- делена група и категория читатели, а също така на всички потребите- ли на библиотеката. От правилното решение на тези взаимосвързани въпроси непосредствено зависи ефективността на библиотечно-биб- лиографската работа. Убедително е показано, че идеите и практически- те решения на Н. Рубакин понастоящем са толкова актуални и значи- ми, както и в началото на века.

Библ. 14. Автореферат

2)
Референтен
реферат (professional, abstractor, prepared abstract)
- съставен от професионалист, познаващ широката област, по която се осъществява реферирането. Пример:

Измененият
характер па библиотечного дело н паучно-техпн- ческата сфера през последите 40 години: личен
поглед. The changing nature of scientific and technical librarianship: A personal perspective over 40 year/Lucker J. //Sci.and technol.Libr. 1998. 17. N= 2.3-10. Англ.

Разкриват се наблюдаващите се в САЩ резки значителни измене- ния в характера на библиотечното дело в научно-техническата сфера през последните 40 г., които се отразяват както в структурата и орга- низацията на литературата, така и в образованието и професионална-

104

а
п0
дготовка на библиотекарите. Тези изменения влияят на учебните програми в библиотечните училища и университетите, на набора от знания и навици, изисквани от професионалните библиотекари. Биб- лиотечните училища и библиотечните администрации съвместно но- сят отговорност за създаването на плодотворна и стимулираща среда за формиране на днешните и утрешни работници в научно-технически- те библиотеки. Библ.З л.

А. Гуревич

3) Съставен от специалист реферат (subject-expert-prepared abstract)
-
информативен или индикативен реферат, съставен от специалист, който познава предмета и има съответното обра- зование, специализация и опит.

Пример:

Елсктрофорстнчни проучвания върху протеините на брпяната (род Chalcalburnus Berg) от водите на България. Ив. Доброволов н Ж. Георгиев. Acta Zoologica Bulgaria, 1998, decem, 50 (2/3), p. 121-127 (бъл.).

Посредством електрофоретични методи са анализирани водоразтво- римите протеини, естеразите и лакгатдехидрогеназите при Chalcalburnus chalcoides от р. Дунав, p. Камчия, p. Двойница, яз. Ботево, яз. Долен Чифлик и яз. Ясна поляна. Идентифицирани са два вида брияни: Chalcalburnus chalcoides от р. Дунав и отделен самостоятелен вид от сладководните водоеми на Черноморското крайбрежие, за които авто- рите засега се въздържат да дадат ново видово название. Двата подви- да Chalcalburnus chalcoides schishkovi и Chalcalburnus chalcoides derjiugini, описани съответно от Chichkoff(1934) и Drensky (1943), принадлежат към втория идентифициран вид. Електрофоретичните спектри на водноразтворимите протеини и естеразите са диагностич- ни на видово ниво. Общите фракции на лактатдехидрогенезата се при- емат като характерни за видовете, принадлежащи към един и същи род Библ. 7.

Проф. дбн К. Севов

5. 9 По обем

По обем рефератите се делят на:

1) Кратък реферат (short),
чийто обем се намира в устано| вени от БДС норми.

Пример:

Какво трябва да знаем за цитирането на научни работи? Co nalexj. wiedziec о cyrowaniach prac naukowycli/ Wroblewsky And.//Spr.nauki- 1996. N=2. p. 3-8. Пол.

След кратки общи сведения за указателя SCI се разглеждат впро сите за цитирането само по първи автор, преимуществено отразени i
указателя на англоезичните публикации, на различни по обем публи*' кации в различните дисциплини. Табл. 1. Библ. 23.

Е.К,|

2) Разширен
реферат (augmented, extended)
- този, чийто обем1
; не се ограничава от БДС и може да съставлява 10-15 % или 1/8! от обема на първоизточника. Пример:

JCR
за анализ
на цитиранията. /Komatu Sanzo// Joho Kanri.
1996. 39, N= 3, p. 2-7.-Яп. рез. на англ.

От момента на своето създаване през 1975 г. изданието "Journal,: Citation Reports" (JCR) на Institute for Scientific Information (САЩ)! служи като важен инструмент за оценка на списанията, в частност в областта на информационните и библиотечните науки. Основните ранжирани списъци на списанията се формират на базата на 5 много важни показателя: общ брой цитирания, общ брой статии, импакг-фак- тор, показател за оперативността (immediacy index) и полупериод на ци- тиране. JCR осигурява многоаспектен анализ на цитиранията на списа- нията, а пуснатият неотдавна вариант на компактдиск ID ROM позволя- ва по-гъвкава и проста навигация. Данните от статистическия анализ са критерии за подбора на списания при абонамент, а показателите импакт- фактор и оперативност на цитиране се търсят от научната общност и се посочват в каталозите на списанията, например в каталога на Амери- канския институт по физика. Ил. 10. Табл. 1. Библ. 6.

По резюме

5. 10 По степен на автоматизация

По степен на автоматизация рефератите биват:

1) Съставен от човек (ръчен).

2)
Автоматичен
(auto extract, auto abstract)
- съставен ал го- ритмично с помощта на ЕИМ.

Ако се опитаме схематично да представим основните разно- видности на двата вида реферати - индикативен и информати- вен, можем да си послужим с блок-схемите, показани на фиг. 8 и фиг. 9. В допълнение можем да отбележим, че рефератът е носител и на други типологични черти, присъщи на реферира- ния документ. Такива черти могат да бъдат характерът на ин- формацията, отделните семиотични елементи и други жанрови признаци, въз основа на които може да бъде продължено групи- рането на реферата. Интерес представлява разграничаването на рефератите на различни документи, като например на научна статия, научна книга, отчет за НИР, описание на изобретение и други, чиито особености ще бъдат разгледани в следващата глава. Значение за класифицирането има и мястото на публикуване на реферата - в реферативно списание, в Експрес информация, в самия първоизточник и т.н.

106

Фиг.
8.
Блок-схема на индикативен реферат

107

ГЛАВА 6

РЕФЕРАТИ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ДОКУМЕНТИ

Реферати могат да се съставят на различни видове доклтмен- ти. Практиката показва, че най-много реферати се съставят на научни статии, научни книги (монографии), сборници с на)^- ни статии и доклади, отчети за НИР, дисертации, патенти, т. е. на научните документи поради редица предимства, които те осигуряват за учените и специалистите.

6.1 Реферат на научна статия

Могат да се съставят няколко вида реферати на начните ста- тии в зависимост от тяхното предназначение и мястото на пуб- ликуването им. Важна особеност на рефератите на научните статии е разграничаването на техния характер - теоретичен или приложен. Теоретичната статия обикновено съдържа разсъж- дения, сравнения, словесни доказателства и обосновки. При- ложната статия съдържа предимно условията за провеждане и описанието на самия експеримент, на резултатите от него, на изводите, направени върху базата на експеримента, описание на технологии и др.

Често се срещат следните разновидности на рефератите на научна статия в зависимост от месторазположението.

Пристатишшят реферат
{back of the article)
като правило е индикативен. Помества се или след заглавието на статията, или след края на текста й, т.е. самата статия е налице. В него се дава обобщено съдържанието на статията, посочват се основ- ните аспекти на разработвания и разглеждания проблем и се излагат получените резултати (Guidelines, 1984).

Пример за пристатиен реферат:

Информационна култура и национална безопасност. // Сквор-

108

109

.... ~.................... " "■•"-

цов Л. В. / НТИ, сер. 1. 1997, № 9, с. 34-38.

Изследват се новите тенденции в теоретичното осмисляне на проб- лема на информационната култура, свързани с осигуряването на на- ционалната безопасност. Разкрива се понятието "културен лаг" в сфе- рата на информационното осигуряване на органите на държавната власт. Изучават се виртуалната реалност на безопасността на общест- вото, различните видове и аспекти на информационните катастрофи.

За рефератите, поместени на отделна страница с реферати в продължаващи издания, има разработен български стандарт, хармонизиран с международния на ISO - БДС 5122:2004. Съг- ласно изискванията на посочения стандарт рефератите на ста- тиите от съответния брой на изданието се разполагат на отдел- на страница, поместена в началото или в края на този брой. Рефератите се разполагат в блокове, обикновено в две колони, а в началото на страницата има заглавна част, съдържаща основ- ните данни за изданието. Страницата с реферати освен на езика на изданието трябва да се представи и на поне още един език. Обикновено тези реферати подобно на пристатийнитеоСа ин- дикативни, тъй като читателят разполага и може да прочете ста- тията, публикувана в съответния брой на изданието. Подробни- те изисквания към страницата с реферат и към самите реферати са регламентирани в цитирания стандарт (БДС, 2004).

Краткият реферат се публикува най-често в реферативните издания и може да бъде както информативен, така и индикати- вен. Кратките реферати се предпочитат и в реферативните бази данни, включително и в тези, достъпни в Интернет. Причините за това са комплексни: оптимизиране на обема на изданието, респективно базата данни при осигуряване на необходимата информация при по-изгодни условия.

Разширеният реферат включва достатъчно подробни сведения за разглеждания в статията обект, както и допълнителни данни, свързани с автора и темата. Разширените реферати са обикновено информативни и често заменят четенето на самата статия. Тук тряб- ва да отбележим, че е голяма разликата и е различно предназначе- но

нието на краткия и на разширения реферат.

Типичен пример за приложението на различните реферати са изданията от вида "Експрес информация".

Разширеният реферат, публикуван в "експрес информацион- ните" издания, е с много голям обем. Той е достатъчно инфор- мативен и с успех може да замени четенето на статиите. Съста- вя се обикновено за статии в областта на естествените и техни- ческите науки (International, 1979).

Примери за различни реферати на една и съща научна статия:

Препоръки за написване на реферат на научна работа. Рекомен- дации по написанию рефератов научных работ. Шулов, Л. Ренадр, Т. Коппель, С. // Ж. Всес. химич. обш-ва им. Д. И. Менделеева. 1981, 26, № 5,
с. 547-557. (рус)

Пример за разширен реферат от реферативно списание

Определя се понятието "реферат" като най-важна форма на инфор- мация на съвременното равнище в развитие на науката. Формулират се общите изисквания към авторските реферати, а също така и към рефератите, публикувани в РЖ (висока оперативност, регламентиран обем, стил на изложение, терминология и пр.) Дават се някои препо- ръки за написването на реферати и в частност е представен възможен план на изложението, критерии за подбор на материала от публикаци- ята в текста на реферата.

Посочва се наличието на тясна връзка между основните елементи от съдържанието на реферирания документ и логиката и структурата на реферата. Отбелязват се особеностите при написването на реферата за РЖ Химия. Дават се определения на понятията реферат и анотация. Обсъждат се структурата на реферата, принципите за въвеждане на съкращения и условни означения, начините за написване на химически формули.

Дават се препоръки за написването на реферати на патенти. Разг- леждат се специфичните особености на рефератите от различните раз- дели на РЖ Химия. Отбелязва се нарастващата роля на автореферати- те в реферативните служби, разглеждат се недостатъците на такива реферати. Библ. 18. Автореферат

Пример за пристатиен реферат

111

Дадено е определение на понятието "реферат". Формулирани са об- щите изисквания към авторските реферати. Дадени са някои препоръ. ки за написването на реферат. Посочена е разликата между реферат и анотация. Отбелязана е ролята на авторските реферати.

6.2 Реферат на научна книга (монография)

За начните книги също могат да се съставят различни видо- ве реферати, но се предпочитат прикнижните
(back of the book),
кратките и разширените
реферати. Чрез рефератите учените и специалистите трябва да получат информация за новото, кое- то съдържа монографията. За разлика от художествената лите- ратура и някои други видове книги, за които се съставят анота- ции, за научната книга предпочитанието е към реферата. Това е обяснимо, тъй като целта на реферата е да разкрие накратко самото съдържание на книгата, без да се дава явна оценка или препоръка за нейното използване.

Когато рефератите са поместени в самите книги, те се нари:
чат прикнижни
и обикновено се съставят за книгите в област- та на естествените, техническите и обществените науки. Основ- ната роля на тези реферати е да подпомогнат читателя да вземе решение относно четенето на самата книга.

Разширени
реферати по правило се съставят за чуждестран- ните книги, от които в страната има само един или няколко екземпляра, т. е. техният брой е ограничен. Целта в такива слу- чаи е да се разкрие по-подробно тяхното съдържание, за да бъ- дат информирани и потребителите, които нямат достъп до ори- гиналите.

Пример за реферат на монография:

Квалпмстрнчии методи за оценка качеството на реферата. Об оценке качества реферата методами квалиметрии. Бороховр Э. М. ВИНИТИ. 1983. 178 с

Разглеждат се критериите за оценка на качеството на реферата като основна информационно-комуникативна единица в системата на на- учната комуникация. Обосновава се целесъобразността на приложе-

112

е
на
квалиметричните методи за оценка на качеството на реферата. Описва се модел на качеството на реферат, представляващ многорав- нИ
щна йерархична структура. Към реферата може да се прилага алго- питьм ^а оценка на качеството, който се използва в теорията на квали- щетрията и който е разгледан подробно.

Библ. 117. Л. Н.

6.3 Реферат на научен сборник

Един от най-трудните проблеми на реферирането с
реферира-
нето на сборници.
Това рефериране не винаги влиза в привич- ните схеми. Оптималният метод за рефериране на сборници е тематичното, а не постатийно изложение на съдържанието на сборника. В този случай статиите или докладите се групират по няколко основни проблема и по този начин вниманието се кон- центрира върху най-важните статии или научни доклади и въпроси, а по-несъществените се изпускат.

Пример:

Трудове от Международния семинар "Диалог'96" по компютърна лингвистика и нейното приложение. Пушкнпо, 4-9-ман 1998. М., 1998. 305 с

За обсъждане на семинара се предлагат следните теми: системи за ав- томатична обработка на текста; синтаксис, семантика, прагматика и тях- ното взаимодействие; теоретична и когнитивна лингвистика; диалог и реч; интерфейси на естествени езици; разбиране на свързан текст и мо- дел на предметната област. Най-голям интерес предизвикват областите: формални модели на езика (20 доклада); модели на взаимодействие и дискурс (15 доклада); семантични и гогнитивни изследвания (14 докла- да); приложни системи (13 доклада). Г. С

Този метод обаче не винаги е приложим, особено ако статии- те или научните доклади в сборника са с различна тематика и не са свързани помежду си. В тези случаи за предпочитане е да се съставят страници с реферати към изданието по БДС ISO 5122:2004, независимо дали сборникът е еднократно или про- дължаващо издание.

113

6.4 Реферат на отчет
за НИР

Всеки отчет за отделен етап или за завършена научноизсле^Ц вателска разработка (НИР) се съпровожда от реферат. Тов|Я
изискване на инструкцията, която регистрира отчетите както! нас, така и в чужбина. Текстът на реферата
за НИР
трябва д^ бъде единен, поради което смисловите акценти са обвързани! подредени последователно и водещи до най-главното - резултЦ тите от НИР. Затова за предпочитане е да се прилага методът аспектното рефериране на текста. Всеки аспект трябва да се с* дели като самостоятелен абзац и да се запише с кратки израз; състоящи се предимно от информативни думи и отглаголни с; ществителни. Рефератът трябва да започва с посочване на пре; мета или основната тема на разработката, областта на знан» то, към която се отнася, целта на разработката. В отделен абзац ц дават сведения за обекта или предмета на изследване, използвани- те методи, вида на разработката, областта на приложение на п лучените резултати, както и условията, при които е проведено изт следването (географски, климатични, агроекологични, агрохимич- ни и др.). Най-важно място в текста на реферата трябва да наме- рят основните резултати, научната им стойност, ефективността, полезността и реализацията им, препоръки за внедряването им. В реферата се включват характеристики на изследването - неговите съставни елементи, съществени особености, с които получените резултати се различават от вече известните, сведения за научно^ техническия и икономически ефект.

В края на реферата се посочват характерът на илюстрациите, броят на таблиците, на използваните източници, броят на томо- вете на отчета, обемът им и др.

Смята се, че оптималният обем на реферата на отчета за НИР е около 1200 печатни знака или 20 реда. Тези реферати обикно- вено са авторски. Те се съставят предимно за реферативните бази данни на различните държави на английски или на още един език.

114

Пример за реферат на отчет за НИР:

Калушсв Г. Методика за системен анализ на потенциала за ре- шаване на стратегически научно-технически проблеми и за опре- деляне насоките на неговото развитие.

Изследван е необходимият инструментариум за анализ на състояни- ето на кадровия потенциал на страната, свързан с разработване на даден стратегически научно-технически проблем, и са очертани изиск- ванията към неговото бъдещо развитие при отчитане на три групи фактори: професионален опит и възможности на кадрите, изисквания на социалната практика и тенденциите на научната и приложната дей- ност във водещите страни в света. Методите, използвани в разработ- ката, включват: експертни оценки, структурирани интервюта, крос- импакт анализи, имитационно моделиране. Разработена е методическа процедура със съответните инструкции за приложение и работна до- кументация. Същата дава възможност за анализ и оценка на взаимно- то влияние на трите групи фактори. Експерименталното приложение на методиката (частично в три проблемни области и цялостно по от- ношение на един стратегически научно-технически проблем в област- та на биотехнологиите) показа нейната целесъобразност. Резултатите от прилагането съдържат информация, необходима за правилното на- сочване изследователската дейност на всички равнища на управление - държавни органи, ръководство на изследователски звена, отделни изследователи. Библ. 87, Прил. 9, Табл. 7, Сх. 7.

6.5 Реферат на дисертация

Дисертациите са специфичен вид научни разработки, подгот- вяни от техните автори и представяни за получаване на научна степен. За разлика от другите видове НИР, които обикновено са колективни разработки, дисертациите са самостоятелни, ори- гинални творчески разработки, отнасящи се към групата на не- публикуваните документи, тъй като се съставят само в два-три екземпляра. Независимо че са непубликувани документи, те се реферират, като рефератите им са предназначени за поддържане на национална реферативна база данни. В България такава база данни се поддържа от НАЦИД с наименованието "Сирена". Рефе-

115

.. .

ратите на дисертации се публикуват и в различни реферативни издания. В "Сирена" рефератите са авторски, а за другите издания се подготвят и референтски реферати.

Към всяка дисертация се изготвя и особен вид документ, на- речен автореферат, който носи такова наименование, но същест- вено се различава от другите видове реферати и се оформя като отделна книжка, публикувана в определен тираж (не повече от стотина екземпляра).

Авторефератите на дисертациите изпълняват много важни функции. Една от тези функции е информативната. Авторефе- ратът съобщава на читателите достатъчно подробно за съдър- жанието на дисертацията, благодарение на което самата дисер- тация може да не се чете. Авторефератьт е предназначен да ин- формира широк кръг от научната общност за най-важните ре- зултати, отразени в дисертацията.

Сигналната и адресната функции на автореферата се изразя- ват в следното. Появата на автореферата сигнализира за пред- стояща защита на дисертацията пред специализиран научен съвет. В него се посочва адресът, дават се сведения за времето и мястото на защитата, за опонентите, институцията, мястото на съхранение на дисертацията и др.

Авторефератьт изпълнява и правна функция, защото без ав- тореферат дисертацията не може да бъде представена за защита и в този смисъл той има значение на юридически документ.

Особеността на автореферата схематично може да се предста- ви чрез блок-схемата. В първата част (А) поаспектно се харак- теризира съдържанието на дисертацията. Във втората част (В) съдържанието се представя по структурни елементи, а в третата част (С) се дава обобщено заключение.

На фиг. 10 е дадена блок- схемата за построяване на авторефе- рат на дисертация.

Реферат на дисертация се пише по установени, регламентира- ни в БДС ISO 214:2002 правила. Текстът на реферата на този вид документи трябва да включва сведения за обекта и предме-

116

Фиг.
10. Блок - схема за построяване
на автореферат
на дисертация

117

........ "

та на изследване, целта и задачите на изследването, научната.^ новост и актуалност, използваните методи, получените резулта-J ти и тяхното приложение, институцията, в която е проведено? изследването.

Рефератите, включвани в реферативните бази данни задисер-/ тации, обикновено са информативни, той като достъпът до тя* е ограничен. Кратките реферати на дисертации се избягват пс аналогични причини.

Пример за реферат на дисертация, в който са посочени отдел- ните аспекти:

Гусева
А. А. Принципи и методи на атрибуция и научно описа- ние на книгите на кирилица (на примера на материали от книж- ния репертоар на типографите в Москва и Петербург през вто- рата половина на XVI-XVIII в.).

Обект на изследване
са старопечатните книги на кирилица през втората половина на XVI-XVIII в., издадени в типографиите на Моск- ва и Петербург, от гледна точка на намиращите се в тях съдържателни и типографски т. нар. датиращи
признаци.

Предмет на изследването
е разработването на принципи и методи за атрибутиране на старопечатни книги на кирилица, позволяващи по съдържателни и формални типографски признаци да се идентифици- рат старопечатните книги, разширяване на библиографското описа- ние по пътя на датиращите
елементи, даващи нови възможности за изучаване историята на старопечатните книги и в частност дейността на различните типографии.

Целта и задачите
на изследването са допълнение и уточняване на руския национален репертоар на книгите на кирилица, разработен и въведен в научен оборот от методическото осигуряване за идентифи- циране и атрибуция на анонимни издания и дефектни екземпляри.

Научната новост
на дисертацията се състои в комплексно разра- ботване на принципите за идентификация на анонимни издания и де- фектни екземпляри върху базата на фронталното изучаване на най- големите в света събрани съчинения на славянски старопечатни изда- ния на кирилица от XVI-XVIII в. в Руската държавна библиотека.

Борисова О. Б. Разкриване на тенденциите на развитие на до- кументалния поток по библиотечно дело с помощта на наукомет-

118

рични методи. Водеща организация - ГПТНБ России.

Задача на дисертацията
е да оцени и разкрие тенденциите в раз- витието на документалния поток по библиотечно дело върху основата на неговото изследване с помощта на наукометрични методи. Научна-
та новост
на дисертацията е в това, че за първи път е изследван документалният поток по библиотечно дело от момента на неговото възникване досега, разкрити са основните етапи на неговата еволю- ция и е установено, че той е адекватно отражение на библиотекознани- ето. С помощта на наукаметричните методи
са определени същ- ностните характеристики и тенденции в развитието на този поток. Използването на тези методи разширява теоретико-методологичната база на библиотекознанието, в чийто научен арсенал те влизат. Резул-
татите
от изследването могат да се прилагат
за разкриване на тен- денциите в развитието на библиотекознанието и неговата информаци- онна база като научен образец.

6.6 Реферат на патент

Рефератите на патенти за изобретения и полезни модели са най-ефективното средство за търсене, подбор и предварителен анализ на тези документи. Това е причината в почти всички страни, в регионалните и международните патентни ведомства, в които се дават патенти, да се издават и реферативни бюлети- ни за патентите. Описанията на изобретенията и на полезните модели имат унифицирана структура и съдържат пълната ин- формация за тях.

Необходимо е да се уточни, че реферат на патент и реферат на описание на изобретение или на полезен модел могат да се при- емат като синоними. Основание за това ни дава обстоятелство- то, че патентът се състои от две части. Първата част е описание на изобретението или на полезния модел, което е общодостъп- но и се комплектува в патентните библиотеки. Втората част е обложка, която съдържа подписа на съответното администра- тивно лице и придава юридическата стойност на патента, но е притежание само на изобретателя, респективно на съставителя

119

на полезния модел.

Съставят се както индикативни, така и информативни рефе- рати на патенти. Индикативните реферати дават обща предста- ва за съдържанието на първичния документ, а информативните съдържат фактографска информация, включваща сведения за целта на работата, методиката на експеримента, постигнатите резултати и др.

Описанията на изобретенията най-вече съдържат предимно фактографска информация и затова информативността на ре- фератите на описанията на изобретенията играе особено важна роля (Arsenova, 1998).

При съставянето на реферати на описания на изобретения се използва предимно аспектният метод, като се обръща внимание и се отразяват отделно следните аспекти:

У
обект на изобретението;

> област на приложение;

> цел на изобретението;

> средства, използвани за постигане на целта;

> конкретен обхват на изобретението;

> същност на изобретението;

> количествени или качествени показатели, потвърждаващи тех- нико-икономическата целесъобразност на изобретението;

> странични ефекти, обусловени от средствата за постигане на целта;

> предимства на изобретението;

> допълнителни сведения за описанието на изобретението (брой рисунки,примсри, формули и т. н.);

> брой на формулираните авторски претенции.

Този набор от аспекти е уеднаквен за всички страни. Прието е обектът на патента да се включва в заглавието на реферата, като при необходимост се конкретизира в съответствие с описанието на изобретението. В някои случаи се съставят т. нар. категори- зирани реферати на описания на изобретения. Те имат голяма информатнвност и следователно най-пълно удовлетворяват ин-

120

формационните потребности на потребителите. Някои автори предлагат като критерий за информативное да бъде взет отно- сителният показател Кинф, сметнат по формулата (22): Кфакт

Кинф. = -------- 100%, (22)

Коб където:

Кфакт -
усреднен коефициент за фактографичност, опреде- лян чрез отношението на броя на елементите фактографска ин- формация към максималния брой елементи (т. е. към 10);

Коб -
усреднен коефициент на обема на реферата, приет за 1,0 при обем d"1000 знака и пропорционално нарастващ с уве- личаването на обема (например 1,1 при обем 1100), знака; 1,2 при обем 1200 знака).

Изложението на текста на реферата трябва да започва с по- сочване на отрасъла, към който принадлежи патентът при из- ползване на стандартната фраза "патентът се отнася до ...". Целта на патента трябва да бъде формулирана така, че да по- сочва очаквания положителен ефект от използването му, без да носи рекламен характер. Отразяват се и съществените отличи- телни признаци на изобретението чрез посочване на основната идея и разкриване на неговите признаци, които го правят па- тентоспособно - неговата новост, изобретателска степен, при- ложимост и прогресивност. Илюстрации могат да се включват в реферата по решение на референта или редактора. Те могат да бъдат формули, схеми, чертежи и др. Отбелязва се и броят на авторските претенции. Така написаният реферат е достатъчно информативен да замени четенето на самия документ - описа- нието на изобретението.

Пример за реферат на патент:

Присъединителна конзола. Иван М. Кръстев, Севлиево, ПКИ "Д. Конов"

Патентът се отнася до областта на транспорта. Конзолата се използ- ва за съединяване и осигуряване на делимите части на брезентовите

121

■•■■'-

покривала за автоматичен транспорт. Тя е с опростена конструкция! включваща по-малък брой свързващи елементи. Състои се от скоба, в* двата края на която са изработени участъци с по-малък диаметър, цШ
ито свободно преминават през отвор, носещ планка.

1 претенция, 1 фигура.

В реферата трябва да бъдат запазени яснотата и простотата? на езика в описанието на изобретението. Текстът на реферата^ трябва да е точен, кратък и логически последователен.

В някои страни има и изключения. Практикува се като рефе-; рат да се публикуват само авторските претенции, т. е. формула-'! та на изобретението, която изразява неговата същност, каквато е практиката в Германия и в други страни, приели германската■>
система на патентоване.

Понякога в практиката се използват препратки към реферати- на предишни публикации, ако реферираната е тяхно продълже- ние, което определено е полезно, като например: вж. РЖч
'Ин- форматика" 11.59.78] или [вж.също]. Такава препратка се по-* мества в квадратни скоби в края на реферата.

Съставеният типов категоризиран реферат за описание на изобретение или на полезен модел може ефективно да се из- ползва в патентните изследвания. Ще дадем няколко примера за типов категоризиран реферат на описание на изобретение.

Пример 1

Типов категоризиран реферат за описание на изобретение
(обект-устрдпство)

Библиографски данни, включващи наименованието

ОБЕКТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕ - устройство

ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ - радиотехника, радиолокационна техника

ЦЕЛ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО - устройство за прихващане на раз- лични вълни

СРЕДСТВО - съдържа корпус, антена, различни видове локатори

ОСНОВЕН ЕФЕКТ- прихващане на различни вълни

СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ- няма

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ - 12 претенции, 6 формули

122

Пример 2

Типов категоризиран реферат за описание на изобретение
(обеюп-метод)

Библиографски данни, включващи наименованието

ОБЕКТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕ - метод

ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ - металолсене, химическа промиш- леност

ЦЕЛ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО - метод за отделяне на суров естер, който се получава чрез окисляване

СРЕДСТВО - метод за получаване на ДМТ, по който отделният суров естер се осъществява в различни съоръжения

ОСНОВЕН ЕФЕКТ- метод за получаване на ДМТ

СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ- няма

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ - 7 претенции

Пример 3 Типов категоризиран реферат за описание на изобретение

(обект-вещество)

Библиографски данни, включващи наименованието ОБЕКТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕ - вещество ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ - селско стопанство ЦЕЛ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО - безобиден препарат за борба с вре- дителите по тютюна

СРЕДСТВО - препарат за борба с вредителите по тютюна на осно- вата на химически разтворими вещества ОСНОВЕН ЕФЕКТ - унищожаване на вредителите СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ - да не попада върху корените на растенията ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ - 4 формула,
2 илюстрации.

123

Глава 7 ВИДОВЕ РЕФЕРАТИВНИ ИЗДАНИЯ

Реферативного издание (abstract publication)
e информаци- онно издание, което съдържа реферативна информация. Към групата на информационните издания се включват още и биб- лиографските и обзорните издания. Реферативните издания като носители на текуща информация за новото, което съдържат документите, са изключително полезен вторичен документ точ- но защото в сбит вид разкриват съдържанието на първичните документи. Разглеждани като система, те покриват почти всич- ки области на знанието, поради което имат широко приложе- ние и са търсени от голяма читателска аудитория. Обикновено се издават на общодостъпни езици като английски, френски, руски и др. Те са предпочитан източник на информация, защо- то ускоряват процеса на информиране, ориентират специалисти- те за появилите се в света нови документи - публикувани и непубликувани, улесняват значително търсенето и намирането на съответен на информационните потребности на потребите- лите първичен документ.

Реферативните издания са добре структурирани, със систе- матизирана реферативна част, снабдена с информация за рефе- рираните документи и при необходимост - с подходящи пока- залци: азбучни, предметни, систематични, хронологични, но- мерационни и други списъци (индекси), което ги прави не само удобни, но и търсени информационни издания.

Според общоприетата класификация и действащите норма- тивно-методически документи реферативните издания се раз- делят на следните основни видове: реферативно списание, ре- феративен сборник и експрес информация. Тези издания из- пълняват задачата по систематизирането, търсенето, оценката, обобщението и предоставянето на фактографска информация, съдържаща се в първичните документи. Важен техен елемент са фактите, които са съдържателната основа на реферата, него- 124

вото принципно различие от всички други информационни жан- рове. Рефератът може да показва наличието на необходимата фактографска информация, да я представя в определена систе- матизирана форма или да я оценява, обобщава, синтезира, като препоръчва само най-новата, най-ценната и полезна за конк- ретния потребител (Гречихин, 1988).

И в новите условия, при навлизането на компютризацията не се очаква да се изменят съдържателните задачи в областта на ре- ферирането. Тези задачи могат да се изпълняват само от високок- валифицирани специалисти. Съставянето на реферата с инфор- мационна задача, странична по отношение на основната дейност на научния работник, независимо че е естествена за него.

Що се отнася до усъвършенстването на технологията, очаква се в голяма степен електронизация на съответните технологич- ни процеси на реферирането. Основата на тези процеси трябва да стане банка от данни, съдържаща например:

> структурата на рубрикатора, върху която се базира дадено- то реферативно издание;

У
други класификационни системи, използвани в това изда- ние;

> сведения за реферираните периодични издания (периодич- ност, реално постъпление и т. н.);

У
сведения за референтите;

> текстовете на рефератите и сведения за тях;

> други данни, необходими за работата на системата.

На входа на една автоматизирана система, която осъществява този технологичен процес, постъпват нови документи. Те могат да идват в машинна или в традиционна форма. При това ре- гистрацията на тези издания и съдържащите се в тях докумен- ти трябва да става автоматизирано. При нерегулярно постъпле- ние се дава съответна информация. Не е важно в какъв вид ре- ферентът получава документите - на хартия или на дискета, но рефератите трябва да се представят в машинен вид. Рефератив- ного списание и за това може да се издава на хартия, на диске-

125

ти, CD-ROM, като заедно с реферативната част се съставят раз-у лични видове показалци. Технологичната гъвкавост по този! начин облекчава разширяването на предлаганите услуги. Така1 например реферативного издание Biological Abstracts има след-| ните показалци: индекс на авторите, биосистематичен индекс^ предметен индекс, крос индекс, генерационен индекс.

7.1 Реферативно списание

Реферативного списание {реферативный
журнал,
abstract
,
journal)
е периодично издание, съдържащо набор от реферати в I определена тематична област, издаван на един или два езика. То обикновено е серийно издание, съставено по тематичен про- фил.
Структурата му се определя от спецификата на съответна- та сфера, но трябва да съдържа трите основни елемента:

1. реферативна част, структурирана по определена класифи-: кационна схема;

2. списък на реферираните източници;

3. спомагателни показалци.

Във всяка книжка на реферативного списание се поместват голям брой реферати, понякога разположени в две колони, наб- рани със ситен шрифт и с малки интервали между тях.

Реферативного списание изпълнява преди всичко две основ- ни функции, а именно - да служи като средство за разпростране- ние на информацията за нови постижения в различни области и да служи като информационно-търсеща система, която позволява да се прави търсене на документи по определени въпроси. Освен тези функции то изпълнява и следните по-второстепенни:

> служи като инструмент за ретроспективно търсене на научни документи по дадени проблеми, дисциплини, направления и др.;

>• компенсира отрицателното последствие от диференциаци- ята на науката - разсейването на документите;

> позволява да се преодолее чуждоезиковата бариера;

> способства за интеграцията на знанията, като позволява да

126

се следи литературата в близки, съседни и далечни области;

У
спомага за запазване на единството на знанието посредст- вом единната терминология и неговото класифициране или руб-

рикиране;

> служи като средство за косвена оценка на качеството на

публикациите.

Реферативните списания се подготвят централизирано от голе- ми реферативни центрове и служби, които за референти използват известни учени от цял свят в съответната тематична област. Раз- пространяват се по абонамент в най-широки граници.

По-важни реферативни списания в различните области на науката са:

> в областта на биологическите науки: Biological abstracts - ежемесечно издание на Американския институт за биологически науки; International Abstracts of Biological sciences - ежемесечно английско издание с предметен и авторски показалци; The Zoological Records - годишник на Лондонското зоологическо дружество; Bericht Uber die gesamte Biologie - двуседмично, дву- серийно немско издание по теоретична биология, обща физио- логия и експериментална фармакология;

> в областта на химическите науки: Chemical abstracts - дву- седмично издание на Американското химическо дружество; Analytic Abstracts - ежемесечно издание на английското хими- ческо дружество; Chemisches Zentralblatt - немско ежеседмично издание, подробно разглеждащо литературата на немски, скан- динавски и руски езици;

> в областта на физико-математическите науки: Mathematical Reviews - ежемесечно издание на Американското математическо дружество; Applied Mechanic Reviews - ежемесечно издание на Американското дружество на инженерите-механици; Physic Abstracts - ежемесечно издание на Великобритания; Physikalische Berichre - ежемесечно издание на Съюза на нем- ските физически дружества;

> в областта на техническите науки: Technisches Zentralblatt

127

- ежемесечно немско издание в четири серии по електротехни- ка, машиностроене, ядрена техника и обща енергетика; The Engineering Index - ежегодник на САЩ; Applied science and Technology - ежемесечно общотехническо издание на САЩ; Bulletin signaletique - френско ежемесечно издание за всички отрасли на техниката.

Ценен източник за своевременно информиране на български- те научни работници е реферативного списание на ВИНИТИ (Русия). Затова ще го разгледаме по-подробно.

Реферативного списание (Реферативный журнал) се издава от 1952 г. То е периодично издание, в което се публикуват рефера- ти, а по изключение анотации и библиографски описания на книги и статии от списания и сборници, материали от научни конференции, депозирани научни трудове и други научно-тех- нически издания. Отразява около един милион документа еже- годно, сред които повече от 30 % постъпват от руски източници. Реферативного списание се състои от 28 сводни тома, включва- щи 224 свитъка, всеки от които може да бъде издаден отделно, и 40 отделни свитъка, невключени в сводния том. Всички свитъ- ци се издават ежемесечно, освен тези по химия и химическа технология, чиято периодичност е 2 пъти в месеца. Сводните томове и отделните свитъци на Реферативного списание имат авторски и предметни годишни показалци. В някои сводни то- мове се поместват специализирани показалци, като патентен, формулен и др. Рефератите са разположени съгласно Рубрика- тора на ВИНИТИ и всеки реферат има пореден номер вътре в съответния свитък.

Руското реферативно списание обхваща следните тематични области:

- Автоматика и изчислителна техника. Радиотехика. Електро- ника. Съобщения;

- Астрономия, Геодезия, Космически изследвания;

- Биология. Биотехнология. Медицина;

- География. Геофизика;

128

- Геология. Минно дело;

- Електротехника и енергетика; _ Икономика и управление;

- Информатика;

- Математика. Изчислителни науки;

- Машиностроене;

- Металургия. Заваряване;

- Механика;

- Осигуряване на безопасност в особени ситуации;

- Опазване на околната среда и възпроизводство на природ- ните ресурси;

- Транспорт;

- Физика;

- Химия и химическа технология.

Следващият пример за реферат от реферативного списание на ВИНИТИ показва типичната структура и полетата на запи- сите.

97.03-04М5.961. Хепатит С като опасност за здравните ра- ботници. Hepatitis C infection as an occupational hazard for healthcare workers / Prakash Charu, Bhatia Rajesh, Kumari S., Verghese Т., Datta K.K. // J. Commun. Diseases. 1995. 27, № 4. с 272-274. Англ.

Изследвани са серуми от 57 медицински работници от болницата в гр. Делхи, които са нямали непосредствен достъп с лица от рискови групи с хепатит С (подлагани на диализа, трансплантация на органи, многочислени хемотранефузии). Маркерите на хепатит В не са откри- ти. Намерени са АТ към вируса на хепатит С чрез метода ИФА в 4 (7%) от пробите. Този показател е по-висок, отколкото при заразяване чрез инжекции с инфектирани игли или в резултат на семейни контак- ти с болни от хроничен хепатит С Индия, Nat. Inst. Of Communicable diseases 22, Sham Nath Marg, Delhi-110054. Библ. 2.

Отделните полета на този реферат (в същия ред) са:

> Пореден номер на реферата;

> Заглавие на руси език;

> Заглавие на езика на оригинала;

129

> Автори;

> Съкратено наименование на изданието;

> Година на публикацията;

> Том;

> Свитък;

> Страници на статията;

/* Език на първичния документ;

> Реферат;

^ Адрес на първия автор;

^ Библиография.

Освен на хартиен носител ВИНИТИ предлага и електронна^ версия на реферативного списание, чиито свитъци съответст-1 ват на свитъците, влизащи в сводните томове.

Е-РЖ представлява информационна система, позволяваща на потребителя на персонален компютър да преглежда отделен брой- на реферативного списание.

По напълване и по разположение на разделите и данните все- ки брой на Е-РЖ напълно повтаря съответния брой на рефера-й тивното списание в печатна форма и е снабден с общоприетия за информационните издания механизъм за достъп до описа- нията на документите. Основната част на Е-РЖ е описание Ш документите, състоящо се от библиографска част и реферат. При1
: "четене" на броя на Е-РЖ на потребителя му се предоставят следните възможности:

> последователно "прелистване" на рефератите;

> преглед на рефератите по отделни раздели;

> търсене на реферати по показалеца на авторите, източни- ците, ключовите думи.

Към посочените възможности могат да се добавят и следните допълнителни средства:

> преглед на редакционната статия;

> търсене в описанията на документите какъвто и да е сим- вол (дума, част от дума, словосъчетание и т. п.);

> изваждане на текста на описанието на документите във вън-

130

тен файл в текстова форма;

> работата във всички режими се поддържа от справочна информация (HELP).

Електронното реферативно списание може да се получи във версии за DOS или WINDOWS.

7.2 Реферативен сборник

Реферативпият сборник
(collection of abstracts)
е еднократ- но или периодично издание, в което се публикуват реферати. Обикновено той се различава от реферативного списание по своя по-тесен тематичен обхват, граничещ с отразяването на частни проблеми, и по ограничения вид на реферираните документи, избирателния характер на рефератите, а понякога и по характе- ра на разпространение, въпреки че рязко очертани граници меж- ду реферативного списание и реферативния сборник се долавят трудно. Някои автори приемат, че реферативният сборник е из- дание, допълващо реферативного списание. Типологичните осо- бености на това издание не са съвсем ясно определени. Във все- ки случай то не трябва да има индикативен характер. Основна- та му особеност е в това, че в сборниците по отделните клонове на науката се включват предимно реферати на непубликувани или публикувани документи с ограничен достъп и разпростра- нение. Важността им се изразява в отразяването в равнището на развитие в представената област на знанието. При отразява- не на чуждестранни публикации информацията трябва да може да се използва в практическата дейност даже без обръщане на потребителя към първичния документ.

Като особеност на реферативните сборници можем да споме- нем и тяхната гъвкава форма за организация и обхват на матери- ала. По отношение на формата на реферативните сборници тя може да варира от отделна книжка или серия, посветени на един проб- лем или на няколко близки проблема, до такива, които съдържат всестранно разглеждане на големи по мащаб проблеми.

131

Структурата на реферативните сборници принципно не се различава от тази на другите информационни издания, но те могат да имат и следните две основни части - реферативна част и помощен апарат. Приема се в някои реферативни сборници да се посочват датата на постъпване на реферирания документ, местонахождението на първичния документ, адресът за справ- ки и запитвания, библиографското описание и др. Реферативни сборници се издават по определени комплексни научни и тех- нически проблеми, като например "Екологично опазване на гор- ската среда от вредители", "Библиотековедение и библиография за рубежом" и др.

Пример за реферат на реферативен сборник: Международный терроризм п право: реферативный сборник / Ред. Ю. С. Пивоваров н др. Moskva, RAN, INION, 147 с

В сборника са представени реферати на книги и статии от чуждест- ранни учени, в които се анализират различни аспекти на съвремен- ния международен тероризъм. Особено внимание се отделя на меж- дународните правни проблеми на борбата с това явление, изменения- та в националното антитерористично законодателство на отделни за- падни страни.

Библ. 12. И. А

От съществено значение за задоволяване на информационни- те потребности на специалистите е ползването на проблемно ориентирани реферативни сборници. Такива сборници са "Ико- номия на енергия", който се издава от 1996 г. Сборникът "Ико- номия на енергия " осигурява на специалистите информация в областта на икономията на енергия и горивата. Тези данни са особено актуални за правителствено поддържане на решенията и разработването на ръководни принципи, производство, раз- пределение и използване на енергия в който и да е сектор на икономиката. Сборникът "Икономия на енергия" ежемесечно помества библиографски описания и реферати на публикувани руски и чуждестранни документи, постъпващи във ВИНИТИ от различни страни в света. Обемът на сборника е около 8000 документа на година.

132

Сборникът "Икономия на енергия " излиза 12 пъти годишно. Цздава се и електронна версия "Экономии энергии".

7.3 "Експрес информация"

"Експрес информация" {express information service)
е опера- тивно информационно издание, съдържащо подробни рефера- ти на най-актуалните статии и други публикации. То е издание с малка периодичност (седмична, двуседмична), с малък обем, с поместени в него разширени реферати. Структурата на експрес информационните издания е аналогична на приетата в рефера- тивните списания. Това се прави с цел облекчаване на потреби- телите, особено за чуждестранни първични документи, които са труднодостъпни и трудноразбираеми за масовия потребител. "Експрес информация" се издава с цел да се задоволят своевре- менно информационните потребности на специалистите с най- ценна информация от чуждестранни източници, които са тяснопрофилни първични документи, и публикации от смесе- ни и междудисциплинни издания.

Основното предназначение на експрес информационните из- дания е да отразява най-важното от световния документален поток, особено в бързоразвиващи се комплексни предметни об- ласти. Следователно в процеса на подбор на публикациите от чуждестранните първични документи голяма роля играят ка- чествените критерии за оценка на значимостта на различните изследвания. Затова "Експрес информация" като особен тип информационно издание е насочена към изпълнението на след- ните задачи:

- да осигурява подбора на най-актуалните, ценни и практи- чески значими публикации от чуждестранни документални из- точници; да предоставя на потребителя разнообразна и нова информация;

- оперативно да следи и да обработва чуждестранни периодич- ни и други издания с цел бързото публикуване на рефератите;

133

- преодоляване на езиковата бариера, способстваща за пови- шаване на ефективността на научната комуникация;

- формиране на особен структурно-съдържателен модел на разширен, информационно наситен реферат, точно и пълно пре- даващ съдържанието на първичния документ.

Експрес-информационните издания в различни серии издава ВИНИТИ (Русия), които се разпространяват по абонамент и се получават в големите библиотеки у нас. Добре позната на ин- формационните специалисти е експрес информация "Инфор- матика", която се издава два пъти месечно.

ВИНИТИ издава следните 10 свитъка на "Експрес информа- ция":

- Контролно-измерителна техника;

- Информатика;

- Авиостроене;

- Астронавтика и ракетодинамика;

- Детайли на машини. Технология на изготвянето. Автомати- зация на производството;

- Ресурсосъхраняващи технологии;

- Правни въпроси на опазването на околната среда;

- Градски транспорт;

- Тара и опаковка. Контейнери;

- Управление, логистика и информатика на транспорта.

134

Глава 8 ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕФЕРАТИТЕ

ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА РЕФЕРАТИВНИ БАЗИ ОТ ДАННИ

8.1 Автоматизирано рефериране и квазирефериране

Развитието на електронната и информационната техника води до значително автоматизиране на процесите по събирането, об- работването и съхраняването на традиционните документи и позволява реферативните издания и в електронен вариант да са достъпни за ползване.

Освен информационните задачи, които изпълняват, рефера- тивните издания помагат за решаването на редица важни общо- научни задачи. Те съдействат за интегриране на науката, спо- собстват за изработване на единна научна терминология, пома- гат при разработването на научната класификация. Вече 175 години (от 1830 г.) реферативните списания се вписват добре в системата на научната комуникация и засега нямат приемлива замяна. Затова се смята, че реферирането е неотделима част от системата и на социално-комуникационните науки. Това е естествено, понеже в системата на документалните комуника- ции в обществото протича движение на информация, осигуря- ва се нейната устойчива връзка с потребителите и се формира ново знание. Всичко това не само не измества въпроса за авто- матизацията на процесите при реферирането, но ги поставя с все по-голяма острота (Михайлов, 1965).

Потенциалните предимства на автоматизираното рефериране пред традиционното са очевидни: то е оперативно, евтино, мно- гофункционално.

Реферирането се смята за сложна интелектуална дейност, на- сочена към смисловото преобразуване на съдържателната ин- формация на текста, затова бъдещето принадлежи на системите

135

за семантичен анализ на информацията. Работата на системите!

за автоматизирано рефериране се основават на формализации

на процесите при семантичното свиване на изходната инфор^

мация, като се отчитат сложните процеси на декодиране семайЗ

тиката на първичните текстове. В научните текстове семантй,-!

ката изобразява някакви фрагменти от системата на знанията^

където присъстват общи устойчиви елементи на предметните!

ситуации и основните отношения между тези елементи. Затова!

методите на автоматизираното рефериране се основават върху,*

разкриването и отделянето на основните и инвариантните еле-й

менти от съдържанието на текста (Чепико, 1976).

Под автоматизирано рефериране се разбира машинното пре- работване на научно-технически текстове, при което от тези тек-1 стове се отделят изречения, отразяващи целта и резултатите на реферирания текст. Този набор от изречения не е истински ре- ферат, затова е уместно да се говори за квазирефериране (Авто-, матизиранное, 1983).

Квазиреферат
(quasi abstract)
се нарича рефератът, съставен машинно върху базата на някаква програма за обработване на въведения текст на реферирания документ.

Автоматизираното квазирефериране се основава на статисти- ческия анализ на текста и се провежда по различни методики. В практиката досега са познати няколко метода на автоматизира- но квазирефериране, основани на:

1. оценка на степента на значимост на изреченията, която се изчислява като отношение на квадрата на броя на значимите думи в изреченията към обшия брой думи в изоечениятя-

(23)

ч
.
w

където S е оценката на степента на значимост; Nsw
е броят значими думи в изреченията; Mw
е общият брой на думите в изреченията; 2. оценка на степента на значимост на изреченията, изчисле-

136

н
а като най-голям брой срещащи се в тях еднакво значими думи при отчитане честотата на употреба на отделни значими думи; н
а последователни словосъчетания от значими думи; на упот- реба на всички възможни вътрешни фразови съчетания на зна- чими думи;

3. оценка на значимостта на изреченията, изразена като честота на употребяването на влизащи в тях значими думи.

В тази връзка в Технологическия университет в Нанян (Син- гапур) е разработена електронна библиотечна система за авто- матизирано формиране на информационен масив от изрезки от вестници, тяхното индексиране и използване в интерактивен режим. За да може търсещият интерфейс да филтрира нереле- вантните статии, са създадени различни методи за автоматизи- рано генериране на индикативни реферати на статиите. Те включват:

1. метод, използващ принципа на местонахождението. Предпо- лага се, че количеството информация в изреченията може да се отнесе към неговото място в статията и се приема, че най-важни са първите изречения на абзаците, особено уводният абзац;

2. метод, използващ индикативни словосъчетания (целта на съобщението се състои в..., целта на изследването се определя от..., в заключение може...);

3. честота на ключови думи;

4. честота на използване в изреченията на думи от заглавието на статията, подзаглавието, рубриките. Потребителите могат да търсят с помощта на WWW. В хода на търсенето те могат да избират сами метода на рефериране (Леонов, 1975).

8.2 Проблеми и постижения на автоматизираното ре- фериране. Разнообразие на методите на автоматизира-
ното квазирефериране

Както беше подчертано, реферирането се смята за сложна ин- телектуална дейност, насочена към смислово преобразуване на

137

съдържателната информация в текста. Ето защо се приема, че бъдещето принадлежи на системите за семантичен анализ на информацията. Системите за автоматизирано рефериране се основават върху формализирането на процесите за семантично намаляване на изходната информация при отчитане на слож- ните процеси за декодиране на семантиката на първичните тек- стове. Логично е да се твърди, че в научните текстове семанти- ката изобразява някакъв фрагмент на система от знания, където присъстват общи устойчиви елементи на предметни ситуации и основни отношения между елементите. При автоматизираното рефериране целта е да се разкрият основните и инвариантните елементи от съдържанието на текста за експлициране на основ- ното съдържание на документите (Hui, 1996).

Рефератът в БД започна да се използва за автоматизирано по- пълване на експертни и други интелектуални информационни системи и затова машиночетимият реферат трябва да съдържа значително повече фактически сведения и цифрови данни от своя традиционен аналог. Все по-широкото използване на рефе- ратите в БД и другите машиночетими информационни продук- ти постави пред методиката на реферирането нови съдържател- ни и формални задачи. Рефератът трябва да съдържа точно ука- зание за липсващи фактологични данни, ако се предполага, че по дадената тема се налага да има такива. Противоречивостта на изискванията към формата на реферата се състои в това, че при съставянето на традиционния реферат стремежът е да се съхрани съдържателната структура на първичния документ, а при подготовката на машиночетимия и използвания в БД рефе- рат съставителят проявява склонност към анкетна структура (Information, 1977).

В ранните етапи на работата по автоматизирано рефериране машинните реферати се разглеждат най-вече като илюстрация за интелектуалните възможности на персоналния компютър. Яви се обаче труднопреодолимо препятствие пред автоматизирано- то рефериране, а именно - недостатъчното познаване на струк-

138

турата н
^ естествения език.

Икономически съображения диктуват лаконичност на изло- жението, строгост при подбора на елементите и нормите за тях- ното представяне, използване на точно определени списъци на съкращенията и други методи за свиване и намаляване на тек- ста. Сътрудничеството между информационните служби
дове- де до разработване на формат за запис на данни, който пред- ставлява комплекс от съдържателни и формални решения за набора от елементи за описване на документ от определен вид. Един от най-разпространените формати сега е MARC.

Експериментите по автоматизираното рефериране се основа- ват преди всичко на екстраполацията, т. е. прилагане на прави- ла, разработени за определени групи от текстове, към текстове от друга тематика.

Понастоящем всяка система за автоматизирано рефериране включва два задължителни компонента: специален речник, наре- чен списък на контролните думи (Word Control List, WCL), съста- вен за текстове на изследваната тематика; и набор от правила за обединяване на думи от WCL във фрази и построяване на изрече- ния. В процеса на рефериране PC автоматически "забелязва" или "изпуска" определени думи, фрази, изречения. Останалият текст представлява екстракт, наричан машинен реферат.

Могат да се определят пет операции, необходими за съставя- нето на машинен реферат: 1) четене на документа; 2) анализ на документа; 3) прилагане на набор от правила за подготовка на реферата; 4) съставяне на реферата и 5) възпроизвеждане на реферата във вид на текст.

Цялата съвкупност от методи, използвани за автоматизирано рефериране, може да се раздели на статистически, логико-мате- матически и лингвистични методи (Леонов, 1975).

Статистическите методи

се основават на статистически анализ на текста на документа. Често срещаните в текста думи са най-значими и колкото по-често срещаните думи са съседни, толкова по-съществена информация съдържа изречението. За-

139

това роля на WCL може да играе честотният речник на термин ните в документите по определена тематика.

Към статистическите методи се отнасят: методът на Лун; ме-* тодът ACSI-MATIC (Assistant Chief of Staff for Intelligence); ме-$ тодите Осуалд; методите на статистическите асоциации.

Логико-математическите методи се прилагат предимно приз индикативного рефериране. Те се основават на логическото пост-| роение на текста и са известни като метода на ключовите думи| (key method), метода на заглавието (title method), метода на опре*! делени места (location method), метода на намека (cue method). ■! Лингвистичните методи са метод на Ърл (Earl), метод на i РАШ (automatic document abstracting method), метод отказване^ от изречения (method for rejecting sentences). Те се основават наi изследване на лингвистиката и семантиката на текста и разра- ботване на специални алгоритми за екстрахиране на сведения с * помощта на речник-индикатор (списък на контролни думи).

Всички съществуващи алгоритми за рефериране се основават върху избора на готови изречения от текста, които съдържат най- голям брой често срещани понятия. По такъв начин информа- ционният портрет на документа се разкрива под формата наЦ последователности от цитати, подбрани от първичния документ. I Наличието на семантична мрежа от понятия и свързани глаго- ли позволява да се формулират основните идеи на текста, отра- зени в често срещани понятия и връзки, във вид на прости из-1 речения. $

Например:

Мечовете се правят от японски майстори. Забранен е износът|;i на старинни мечове. Технологията на производството е извест- I на. Руските майстори възпроизвеждат мечове. Мечовете се про- ;| дават.

При наличие на речник на отделите на управление и семан-1 тична мрежа с диференцирани връзки подобен синтез не пред- ;. ставлява сложна задача. Отделен проблем е изборът на опти- ] мално подреждане на фразите. Тук на помощ идва познанието I

140

за комуникативната структура на текста - йерархиите на теми- те и ремите, която отразява логиката на изложения от автора материал.

Задачата на тема-рематичния анализ се решава в хода на син- тактическия разбор на фразите - понятията от групата на под- лога се представят като теми, а понятията - допълнения към глагола, като реми, които могат да станат теми на следващи фра- зи. Обстоятелствата представляват само някакъв фон, на който се развива описваното събитие. Знанието на синтактическите роли на думите в изреченията позволява те да се ранжират от гледна точка на важността за автора на фразите. Така, най- важни са думите от групата на подлога, след това на сказуемого, пря- кото допълнение, непрякото допълнение, обстоятелствата. В съчетание с алгоритмите на статистическия анализ тези факти способстват за по-точно ранжиране на понятията по значимост в информационния портрет на документа.

Проблемите на успешното използване и поддържане на голе- ми масиви от данни, натрупани в електронен вид, стават все по-актуални във всички сфери на дейност в съвременното об- щество като икономика и бизнес, промишленост, обслужване и услуги, правна дейност, държавна безопасност. Във всяка от изредените сфери на дейност потребността от смислова обра- ботка на електронните данни се определя повече или по-малко от тесен кръг задачи за смислова обработка. Особено място оба- че заема системата на библиотечно-информационното обслуж- ване, чийто основен обект е информацията. Като следствие от това, а също така като се има предвид, че най-разпространени- ят начин за съхраняване на информацията е съхраняването й в електронен вид, кръгът от задачи на смисловата обработка за тази сфера на дейност е най-широк. За големи масиви от данни особено важни стават компютърните методи за смислова обра- ботка на електронни документи.

Ще се спрем накратко на най-актуалните задачи, решавани с помощта на методите на семантичния анализ. Обикновено ме-

141

Фиг.
11. Задачи за семантичния анализ на текста

142

тодите за смислова обработка се разглеждат от гледна точка на текстовите документи. Семантичният анализ на текста включ- ва редица практически важни задачи (вж. фиг. 11). Една от тези задачи е контекстно-свободного търсене на информация. Ней- ният смисъл се състои в намиране на всички текстове от даден масив, написани на естествен език и "приличащи"' на дадения текст-образец. Най-важна задача е извличането на информаци- ята от текстовете и представянето й във вид на формална систе- ма от знания. Наред с извличането на информацията съществу- ва и обратна задача за генериране на правилно построени тек- стове. Най-използвани досега са задачите за обработката на тек- стова информация - автоматизирано рефериране и автоматизи- ран машинен превод.

Освен задачите, специфични за текстовата информация, съ- ществуват и редица задачи, засягащи автоматичното извличане на "'сурови данни" от какъвто и да е тип (като правило от рела- ционните бази данни), потенциално полезни за закономерности. Тези задачи са обединени под общото наименование "получа-
ване
на знания" (data mining, фиг. 12). Най-често се среща зада- чата за класификация - отнасяне на обектите от базата данни към по-рано определени категории. Втората задача е прогнози- ране, което се състои в предсказване по значенията на едни по- лета на обекта останалите значения. Третата задача - клъсте- ризация, т. е. отделяне на подгрупи от обекти с близки свойства. Четвъртата задача - намиране на изключения, т. е., търсене на обекти, които със своите характеристики се отделят от общата маса. Петата задача - търсене на свързани свойства на обекти- те. От задачата за предсказване значението на полето търсенето на свързани свойства се различава по това, че от преди не е известно какви полета са взаимосвързани. Това прилича на за- дачата за клъстеризацията, но не по множеството от обекти, а по множеството от признаци. Съответните задачи за "получа- ване на знания", отнасящи се към обработката на текстова ин- формация, са обединени под общия английски термин text mining.

Да разгледаме накратко кои от изброените класове задачи са характерни за системата на библиотечно-информационното об- служване и съществуващите методи за тяхното решение. Зада- чата за контекстно-свободно търсене на информация е една от основните. Най-прост е методът "търсене по формален приз- нак" - сходство на речниковия състав на запитването и подбра- ните документи. Най-качествените системи предполагат разши- ряване на запитването чрез морфологически словоформи, а също така синоними от предоставен разработен речник. Основа за такъв подход е следното съждение - ако документите си прили- чат по състава от думи, с голяма степен на вероятност те си приличат и по смислово съдържание. Затова следващата стъп-

143

ка е да се смени критерият за сходство от "сходство по речнищй състав" в сходств'© по други признаци, които биха могли п|§§ точно да отразят.сходството на смисловото съдържание. Такъ'Ц критерий може да.бьде сходството на семантичната структура йЯ текстовете и запитването. По такъв начин задачата за търсене Щ
оказва свързана със задачата по извличането на информация Щ
текста и представянето й във вид на формална система от знанщЯ Традиционни са методите за представяне на семантичната струш тура на текста във вид на семантична мрежа или фрейми.

Фиг
.
12.
Задачи
за
"
получаване
па
знания
"
(data mining)

Автоматизираното рефериране е една от задачите, необходи- ми за системата на библиотечно-информационното обслужва- не. Същественото за системите на рефериране е, че те формират кратко изложение на текста на документа или набор от извадки. Методът за съставяне на извадки предполага да се сложи ак- цент върху отделените характерни фрагменти от текста. Много често се прилага моделът на линейни тегловни коефициенти. Основа на аналитичния етап в този модел играе процедурата по определянето на тегловните коефициенти за всеки блок от тек-

144

ста в съответствие с такива характеристики като разположение на този блок в оригиналния текст, честота на появяване в тек- ста, честота на използване в ключови изречения и други. Основ- ното преимущество на линейния модел е в простотата на него- вата реализация. Основен негов недостатък е, че при изважда- нето на изречения не се отчита взаимоотношенията между тях, което води до получаването на формално несвързани реферати. Такъв текст трудно се чете. За разлика от линейния модел в ме- тодите за подбиране на извадки за кратко изложение на инфор- мацията се изискват мощни изчислителни ресурси за обработ- ка на естествен език. Методът за формиране на кратко изложе- ние предполага два основни подхода. Първият се опира на тра- диционния лингвистичен метод за синтактичен разбор на изре- чения. Строи се дърво на разбора, след което неговите клони се съкращават на основата на структурни критерии, такива като скобки или вмъкнати условни или подчинени изречения. Вто- рият подход за съставяне на кратко изложение е свързан със системите на изкуствения интелект и се опира на разбирането на естествения език.

Синтактическият разбор също влиза като съставна част в такъв метод на анализ, но дърво на разбора не се прави. Напро- тив, формират се концептуални репрезентативни структури на цялата изходна информация, които се акумулират в текстова база от знания. Като такива структури могат да бъдат използ- вани формулите на логиката на предикатите или семантична мрежа, набор от фрейми. По този начин и при двата метода задачата за формирането на кратко изложение за автоматизи- раното рефериране се разбива на две: представяне на текста под формата на неговото формално описание (след което става изборът на ключовото, основното в текста) и обратната задача - генериране на правилно построяване на текста на естествен език. При автоматизираното рефериране е много важно да се вземе решение какви знания, изложени в текста, са важни и какви могат да се изпуснат.

145

Автоматизираният машинен превод не е традиционна услуга за системата на библиотечно-информационното обслужване. Но по своята същност тази задача може да бъде отнесена към биб- лиотечната сфера - да се предостави на потребителя подходя- ща информация в подходящ вид. Най-перспективен в настоя- щия момент е методът за решаване на тази задача, аналогичен на метода на автоматизираното рефериране. Първо на текста, който ще се превежда, се прави синтактичен разбор и той се представя под формата на негово формално описание. След това върху основата на това формално описание се генерира текст на нужния език.

Състоянието на работите по автоматизация на реферирането може да се характеризира по следния начин:

1. Създаването на машинни реферати се основава на извлича- не на отделни изречения от текста на първичния документ.

2. Автоматизираното рефериране се основава на статистически критерии; разкриване на ключови думи в текста; честота на сре- щаните думи в заглавието и в подзаглавията на документа; на- личие на определени елементи в изреченията, разположени в началото или в края на параграф, раздел и т. н.; логически връз- ки между изреченията в текста.

3. Съществуващите методи за автоматизирано рефериране още не могат да бъдат признати за удовлетворителни.

4. Най-перспективен подход поне засега е лингвистичният, при чието усъвършенстване се цели използването на перифразиран текст и изучаване ролята на контекста в определени информа- ционни концепции.

5. Основно направление на работите по автоматизираното ре- фериране ще бъде семантичният анализ на текста. В Японския център за научна и техническа информация (JICST) е разрабо- тена нова система NAISS за поддържане процесите на
рефери- рането и в частност за поддържане създаването на БД и опера- циите по вкарването на информацията. Целта на системата е процесите да станат по-системни, да се подобри ефективността

146

на труда и да се повиши качеството на БД, да се ускори подго- товката на рефератите и да се съкратят разходите.

В заключение можем да кажем, че по проблемите на автома- тизираното рефериране се работи в различни страни и институ- ции, но поради сложността на проблема постигнатите резулта- ти са все още незадоволителни.

8.3 Видове реферативни бази от данни. Електронни версии на реферативните издания

Реферативните {abstract database)
или по-точно казано биб- лиографско-реферативните БД освен библиографското описа- ние на включените публикувани и непубликувани документи по тематичен обхват на съответната база съдържат и реферати на документите. По този начин потребителят получава по-доб- ра представа за тяхното съдържание и може да подбере по-точ- но необходимата му информация. Голяма част от тези БД са електронни версии на реферативните издания.

Реферативните БД могат да се разделят по организационно-от- раслов признак на следните две големи групи:

- реферативни БД, обхващащи много области на знанието, наречени политематични.
Типични представители на тази гру- па са електронните версии на реферативните списания на ВИ- НИТИ и френското списание Bulletin Signalitique, на рефератив- ните патентни бюлетини от различни страни, на международ- ните патентни организации. Реферативните списания на ВИ- НИТИ са с информативни реферати, докато френското е с ин- дикативни;

- реферативни БД, обхващащи само една област на знанието, наречени тематични
или специализирани.
Типични предста- вители на тази група са Chemical Abstracts, издание на Дружест- вото на американските химици, чийто хартиен носител излиза от 1907 г. с информативни реферати; Biological Abstracts на Американската асоциация на биолозите с начална дата 1926 г.,

147

съдържащо информативни реферати из областта на биологиШ та; Physics Abstracts, издание на Института на електронни!! инженери в Лондон, излязло за първи път през 1898 г., чия-nji електронна версия съдържа индикативни реферати в областш на физическите науки; Physikalische Berichte, издание на немЦ ските физически дружества от 1920 г. с индикативни рефератЙ| в областта на физическите науки.

От всички БД в света (над* 9000 към 2003 г.) около 37 % са| реферативните БД (Computer, 2005). Най-реномирани и най-из-| ползвани в световен мащаб са следните политематични БД, спе-! циализирани в отделни области на знанието (Петков, 1996):

У
BIOSIS Previews е библиографско-реферативна БД за ста-,< тии в периодични издания, доклади от конференции, отчети от. НИР, патенти и други документи по различни аспекти на био- логията];

> Dissertation Abstracts online е БД за всички дисертации, защитени в университетите на САЩ, както и за хиляди дисер- тации в Канада. БД съдържа и информация за защитени ди- сертации в Европа след 1987 г.;

> INSPEC - БД в областта на електротехниката и електрони- ката, която съдържа информация, отговаряща на съдържанието на печатните реферативни издания Physics Abstracts, Electrical & Electronics Abstracts, Computer & Control Abstracts, Business Automation;

> Energy Science & Technology е реферативна БД за световна- та литература по изследователската и технологичната дейност в областта на енергийните източници;

> PTS PROMPT съдържа реферати и отчасти пълните тек- стове на 1200 периодични издания в областта на икономиката;

> ABI/INFORM отразява реферати на повече от 1000 рено- мирани икономически и търговски периодични издания;

> Trade & Industry Index отразява съдържанието на повече от 300 основни списания с тьрговско-икономическа тематика;

> MathSci съдържа реферативна информация в областта на

148

математиката, компютърната наука, статистиката, иконометри- ята, информационните системи;

> EMBASE съдържа информация по биомедицина, биохи- мия и фармакология, лекарствени средства. БД се захранва от над 3500 списания, издавани в около 110 държави;

> MEDLINE покрива всички аспекти на медицината;

> METADEX обхваща литература от 43 страни по научни и практически въпроси на металургията;

> Information Science Abstracts предоставя реферати в след- ните области: библиотечно и информационно обслужване; съз- даване, възпроизвеждане и разпространение на информация; съхраняване и автоматизирано търсене на данни; използване на информацията; приложение на други научни дисциплини в информационното обслужване;

> NTIS съдържа реферати на публикации за разработки, фи- нансирани от американското правителство от 1964 г. насам;

> COMPENDEX обхваща реферати на статии по всички ин- женерни дисциплини;

> Chemical Abstracts е онлайн версия на едноименното печат- но реферативно издание. Обхваща списания, патенти, техни- чески отчети, книги, доклади от конференции и дисертации в областта на химията;

> INIS съдържа реферати за статии от 7600 списания, отчети за НИР, материали от конференции, книги и патенти в областта на атомната енергия, атомните реактори и тяхната надеждност; приложение на радиоактивните изотопи в медицината, селско- то стопанство и промишлеността; екологични, икономически и здравни аспекти на атомната енергия;

> STANDARDS INFODISK съдържа както стандарти на 38 европейски страни, асоциации, комитети, дружества, институ- ти, така и на 80 различни американски организации. Освен това са включени стандартите на ISO, IEC, JIS (японски стандарти), SA (австралийски стандарти), CS А (канадски стандарти), стан- дарти на НАТО;

149

> PERINORM e реферативна БД за френски, английски и гер- мански стандарти, както и на международни и европейски стан- дарти и стандартите на още 10 страни - САЩ, Япония, Авст- рия, Швейцария, Холандия, Турция, Белгия и др.

Първите печатни научни списания се появяват през 1665 г. - 220 години след изобретяването на печатарския стан. Елект- ронните версии възникват само 20 години след като електронните публикации доказаха своята жизнеспособност и започнаха да се обсъждат варианти за електронен достъп до тях. Първите печатни списания позволиха да се води хроника за развитието на науката, изобретателството и научните изследвания, което се прави и досе- га. Още тогава технологията на книгопечатането се е сторила на учените толкова чудесна и революционна, каквато е в очите на днешните изследователи електронната технология.

През 1970 г. в света на списанията се появява новост - някол- ко списания започват да излизат на компютърни ленти и гъвка- ви дискове. Но има проблеми. Абонатите на тези нови списа- ния трябва да имат компютри от един и същи тип и да ползват един и същи компютърен език, както и издателството. Усъвър- шенстването на програмното осигуряване помага да се избег- нат тези трудности. Ерата на електронните списания настъпва наистина в началото на 90-те години на миналия век и предиз- виква революция в производството на серийни и реферативни информационни издания (Larson, 1976).

Електронните версии на реферативните списания са екви- валентни на хартиените. Удобството при тях е, че могат да се разпространяват и ползват в on- или offline режими или на CD- ROM. Редно е да се знае, че разпространението на електронни- те версии на реферативните списания става по два начина - платено и безплатно.

При безплатните електронни списания в момента е много из- вестен моделът за разпространение с помощта на базата от препринти. При този модел авторите изпращат автореферата на своите публикации на определен ръководител, който перио-

150

дично, по електронна поща разпространява по списък блок от реферати.

Друг модел за разпространение на информация е търсенето по реферати в мрежите от данни.

Електронните версии на реферативните издания имат редица предимства като:

- икономия на хартия;

- по-малка стойност на съхраняването при минимална заема- на площ;

- изключване на разходите по подвързване на печатните вер- сии на изданията;

- по-ефективно обслужване на потребителите за сметка на сък- ращаване на времето за обслужване и увеличаване на фонда на електронните документи;

- възможности за многовариантно обслужване и др.

151

••

Глава 9

СРАВНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА МЕЖДУ АНОТАЦИЯТА И РЕФЕРАТА

Анотациите и рефератите са многофункционални вторични информационни продукти. Те си приличат по отношение на| търсещата функция, а се отличават по отношение на комуника-1 тивната и оценъчната функции.

Анотирането решава преди всичко тематичната задача да от-i говаря на въпроса "за какво1
'
се говори в даден документ. Ре| ферирането решава фактографската задача да изяснява "как->
во"
конкретно съдържа даденият документ. Докато анотацията може да се сравни с "портрет" на документа, където анотиращият малко или много, характеризирайки документа, слага акцент вър- ху избрани от него елементи, рефератът се сравнява с "фотогра- фия" на първичния документ, т. е. в него с голяма детайлизация се отразява фактическото съдържание на документа.

Каква е съществената разликата между анотацията и реферата?

Разликата е преди всичко в целта. Различна е изходната точка на виждане. Докато при анотацията съставителят дава обща информация за документа и за неговия автор, прибавя някаква обща оценка и понякога препоръчва анотирания документ из- рично или имплицитно, в реферата центърът на тежестта лежи в съвсем конкретната информация за постигнатото от автора. Чрез подходящо сбито представяне на авторовите мисли рефе- риращият си поставя за цел да доведе до знанието на читатели- те резултатите от изследванията и достигнатите изводи. В ре- ферата особено се подчертава новото в документа, което го от- личава от предходните.

Друга характеристика на тази разлика е изходната гледна точка при съставянето на реферата. В сравнение с анотацията рефе- ратът дава по-пълна представа и информация за съдържанието на първичния документ. Затова в известни случаи той замества

152

, изцяло първичния документ, като дава необходимата на специ- алиста информация, без да се налага да се чете оригиналът. Днотацията има за свой самостоятелен автор анотиращия, кой- то чрез краткия текст дава свое обяснение и отношение, своя препоръка на читателя. Обратно - в реферата рефериращият говори от името на автора на доктента. Нерядко той си служи с думите на автора, извлечени от самия текст. Затова се казва, че рефератът е несамостоятелно ^ело.

Поради тази причина съдържанието на реферата трябва да отразява адекватно, но преди всичко кратко съдържанието на реферирания документ (International, 1996). Рефератът трябва да разкрива съдържанието на документа така, че да насочи вни- манието на читателя към основната информация, която се съ- държа в документа, и да я предаде във възможно най-сбита форма.

Като изхождаме от свойствата на информацията - индикатив- ност и информативност, можем да определим разликата между анотацията и реферата по следния начин. Индикативността предполага обобщено представяне на материала в съответствие с конкретното предназначение на вторичния документ. Освен това с нейна помощ с голяма степен на надеждност става взема- нето на безпогрешно решение относно целесъобразността за запознаване с първичния документ. Индикативността е присъ- ща и на анотацията, и на реферата (Журавель, 1974).

Информативността се формира в процеса на съкратеното из- ложение на съдържанието на първичния документ. Това озна- чава, че потребителят може да получи необходимата му инфор- мация и без да се запознава с първичния документ. За тази цел служи предимно рефератът.

От изложеното следва, че в анотацията са въплътени индика- тивни свойства, а в реферата- индикативни и информативни. Сред най-важните проблеми на информационната дейност в библиоГекознанието е проблемът за критериите при разграни- чаване ла реферата и анотацията. Един от възможните крите-

153

рий за това разграничаване е субсктно-предикатната структура на анотираните и рефератните изказвания. В субектно-преди- катната структура се съдържат както субектът (предметът на съждението), така и предикатът на мисълта (познанието, поня- тието за признака, свойството или отношението, които се отра- зяват в предмета). Критерий за тяхното разграничаване е ха- рактерът на референцията на техните субекти.

Като пример ще анализираме текста на следния вторичен до- кумент:

Описано е
защитно устройство. Защитното устройство има
за основа линейното кодиране на думи и масиви от информа-
ция.

Първото изречение е анотативно изказване, понеже съдържа само субекта на мисълта. Второто изречение е реферативно из- казване, тъй като съдържа както субекта, така и предиката на мисли. Основен признак на субекта на мисли в изречението е референтната номинация, т. с. отнасянето към конкретния пред- мет от действителността. Референтного име, което се проявява чрез субекта на изразяване, играе ролята на знаков заместител на предмета, за който се прави съобщение. За разлика от субек- та предикатът се изразява чрез нереферентна номинация, която е лишена от пряко отнасяне към предмета от действителността.

За да обосновем разликата между анотативните и рефератив- ните изказвания като отношение към първичния документ ще разкрием функционалните различия между тях. Лексическите различия между текстовете на анотацията и на реферата се оп- ределят по следния начин: "кратко предаване със свои думи на това, което е изложено в текста'' и "фиксиране на думите на автора в конспективна форма".

Лексического сходство между реферативните изказвания и тек- ста на първичния документ се обуславя от това, че субектът и в двата случая е предмет на действителността. Това създава въз- можност за използване на реферативни изказвания вместо тек- стовете на първичния документ. Информация за изследвани

154

обекти може да се получи,
без да се чете текстът на първичния документ. По този начин реферативните изказвания по отноше- ние на текста на първичния документ играят функция на за- местване или функция на модел.

При анотативните изказвания лексическите разлики от текста на първоизточника се определят от това, че субектите имат раз- лични предмети от действителността. Анотативните изказва- ния не могат да заменят първичния документ. Те изпълняват функцията на знаков сигнал. Тяхната комуникативна цел е да отправят към потребителя информация, сигнали за наличието на даден документ.

Текстовете, изпълняващи функция на знак, са анотации и се отнасят към областта на библиографската дейност. Текстовете, изпълняващи функция на модели, са реферати и се отнасят към областта на научноинформационната дейност.

Примери за разлика между анотация и реферат на един и същи текст:

Дунчев, Ив. Поп Богомил. Духът
па отрицанието в нашата исто- рия. Избр. бъде
есета. Варна, Г. Бакалов, 1981. с.144-162

Анотация

Разглежда богомилството и застъпва становището, че то е чисто ре- лигиозно движение сред народните маси, породено като противодейст- вие на византинизма, обхванал управляващите държавни и църковни среди, а не социално движение, плод на изострена класова борба. Изтък- ва мрачната философия на богомилството като философия на отрицани- ето, водеща до разруха, защото отрича всичко земно. Отрича прогресив- ния характер на богомилството като социално явление.

Реферат

Проучванията за генезиса и идеологията на богомилството продъл- жават повече от 100 години, оставяйки дискусионни причините за не- говото зараждане и същността на неговата идеология. Авторът подла- га на съмнение версиите при решаването на тези въпроси, разработе- ни от Д. Ангелов, В. Златарски, Д. Страшимиров и други учени, при- държащи се към мнението за изключително социално-икономически предпоставки за възникване на богомилството. Авторът смята, че то е религиозно движение с философия на отрицанието, водеща до разру-

155

ха. Целта му е да отрече прогресивния характер на богомилствот^; Това той доказва, като използва метода на аналогията с православно* то отшелничество. Като резултат от изследванията си Ив. Дуйчев сги- га до извода, че богомилството отвръща умовете от реалния живот и ги насочва към религиозно съзерцание и отрицание.

Екологичната информатизации - подход за излизане от еколо- гичната криза. //Арсенова И., Сине.
на БАН. 1996, 109, №3, с. 21-27. (бълг. Рез. на англ.)

Анотация

Екологичната информатизация е важна стъпка за излизането на чо- вечеството от екологичната криза. Като активен елемент във всички системи и най-вече в екологическите информацията може да окаже голямо въздействие за преодоляване на екологичните кризи и катаст- рофи. Това може да стане с правилното информационно осигуряване и обслужване на екологичните проблеми и изследвания. Информаци- онното осигуряване е показано в три таблици. Изводът е. че за излиза- нето от екологичната криза е необходим правилен механизъм за ефек- тивно използване на информацията.

Реферат

Екологичната информатизация отразява ориентацията за преживя- ването на човека и решаване на глобалните екологически проблеми по пътя на всеобхватна информатизация. Информацията става активен елемент в информационните екосистеми със социално-технически ха- рактер. Показва се връзката межцу екологията и информатиката и важ- ността на екологичното съзнание. Описва се съвременното състояние на информационното обслужване по екологическа тематика в Бълга- рия и неговата материално-техническа база. Предлага се механизъм за повишаване на ефективността при използването на информацията.

Табл. 3. Библиогр. 10. Н. К.

Анотацията съдържа кратки сведения за произведението, поз- воляващи на читателя да съди за целесъобразността му и за по- детайлно изучаване.

В анотацията основното съдържание се предава със свои думи, които представляват висока степен на абстрахиране и обобщение.

Анотацията обикново няма абзаци и започва със съществото на въпроса или с уводните фрази, например: "Разглеждат се, изследват се, правят се, показват се, съдържа се и т.н.".

156

Например:

Управление на центрове за отговорности. SWOT-анализ. Му- равьев Степан, 2004, http://www.finansy.ru/publ/fm/006.htm

Описват се функциите на центровете за финансова отговорност: пла- ниране, контрол, отчетност, мотивация. Разглежда се SWOT-анализът (анализ на силните и слабите страни на обекта, възможностите и зап- лахите), отнесен към използването на центровете за финансова отго- ворност. Препоръчва се провеждане на дадения анализ в рамките на отделно взето предприятие за определяне на необходимостта и полез- ността от подобни финансови структури.

Рефератът представява обективно, лишено от емоции съобще- ние за информацията в първоизточника на основата на нейната смислова преработка. Той обръща внимание на новите сведения и определя целесъобразността за обръщане към първоизточника.

В реферата формулировките и обобщенията са заимствани от самия текст на първичния документ.

157

Глава 10

РЕФЕРАТЪТ - ИНСТРУМЕНТ

ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ОЦЕНКА

НА НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ

Основни вторични източници за новопоявила се информация са реферативните издания. Те са първите филтри по пътя на информационните потоци. Те подбират най-важните от гледна точка на редакцията на списанието публикации,
които влияят върху развитието на науката и по този начин определят ефек- тивността на усилията на някои страни за развитието на све- товната наука. Мяра за тези усилия е относителният брой пуб- ликации, преминали през филтъра на реферативните списания. Те са акумулатори
на информация, които спомагат за преодоля- ване на географската и на езиковата бариера.

При целенасоченото търсене на нова литература
за отразява- не в реферативните издания, последвана от оценката на нейна- та пригодност, наред с тематичните рубрикатори се използва и експертната оценка на специалистите в дадената област, рецен- зирали публикациите (Арсенова, 1996).

Статистическата обработка на реферативните издания позво- лява да се анализират редица проблеми, представляващи инте- рес за наукознанисто и управлението на науката. Това са проб- лемите, свързани с високопроизводителните учени, чиято науч- на продукция се намира на световно равнище; с въпросите на производителността на научните работници; с обема на науч- ните публикации и техните качества; с колективните научни разработки и т. н.

Вторичните информационни издания, каквито са рефератив- ните, с успех могат да се използват за извършване на различни анализи и оценка на научната дейност. С тяхна помощ могат да бъдат събирани данни по следните проблеми, свързани с този анализ и оценка:

158

> динамика на информационните потоци;

> структура на документалните информационни потоци;

> тенденции в изменението на информационните потоци във времето;

г
разпределение на информационните потоци в отделни страни;

> анализ на информационните потоци по езиков признак;

> продуктивност на научните работници;

"г
проблеми на научното авторство и съавторство; У
дифузия на научните
методи;

> структура на фронта на научните изследвания;

> научно-информационна ценност на публикуваните материали;

> комуникационни особености на реферативните издания;

> изобретателска активност и др.

Динамиката на информационните потоци
може да се из- следва посредством рефератите в реферативните издания. Това се постига с помощта на различни статистически методи, при- лагани по отношение на масива от реферати на публикациите. Броят на изданията и на самите публикации
в тях може да се разбие на различни периоди от време. За анализ на концентра- цията и разсейването на публикациите може да се използва и графоаналитичният метод, основан върху закона на Бредфорд. Целесъобразно с сравнителен анализ на динамиката на инфор- мационните потоци да се прави по реферативните списания или по реферативните БД.

Структура на документалните информационни
потоци Голямо значение за разбирането на структурата на информа- ционните потоци има установяването на закономерностите във времевата еволюция на броя статии и на съответния брой списа- ния, в които те са публикувани. Тези закономерности могат да се изследват е помощта на рефератите в реферативните списания. Те имат експоненциален характер и се описват с формулите:
n(t) = V»,
' ' (24)

където: n(t) е броят на списанията за период t; tn е характерно време за е-кратно увеличение на списанията.

159

Интерес представлява и установяването на периода за удвоя- ване броя на публикациите в отделните списания, изследвания които се извършват .

R(t)= е "* , (25)

където R(t) е брой на рефератите за период t;

R е характерно време за е-кратно увеличаване броя на рефе- ратите.

От изследването на целия масив от реферати може да се опре- делят както видовете първични документални източници, така и тяхното съотношение.

Тенденции в изменението на информационните потоци във времето

Динамиката на потока от публикации за определен период отразява влиянието и взаимодействието на редица важни фак- тори от технически и социален характер. Най-напрсд това е на- растването на ролята на техниката и техническите изследвания в живота на обществото, а също така и интересът към избрана- та тематика. На второ място е изменението на военната доктри- на на държавата и като следствие от това - разсекретяването и публикуването на секретни в миналото документи. Изменения- та в размера на информационните потоци във времето по раз- лични научни области и дисциплини показва състоянието на развитие в дадената област или дисциплина. Прекаленото на- сищане с публикации обикновено води до затихване в развити- ето на дисциплината. Увеличаването на публикациите е харак- терен белег за появата на ново направление в изследователска- та област.

Разпределение на информационните потоци в отделни страни

Разпределението на документите по страните, в конто са пуб- ликувани, дава информация за страните, водещи в дадени на- учни области. Чрез сравнение на процентното отношение на на- учните публикации в отделните страни се оценява приносът на всяка страна в световния документален поток. Тенденциите в развитие на науката по страни може да се оцени, като се съ-

160

поставят данните за потока на статиите от списанията и патентни- те документи. Ретроспективният анализ на рефератите на па- тентите по страни например илюстрира различията на дър- жавната политика в областта на патентоването и характеризи- ра исторически утвърдилата се практика на патентоване, както и разпределението на патентния информационен фонд и др.

Анализът на информационните потоци по езиков приз- нак дава възможност за следене динамиката на използваните езици и тяхното разпределени? и преразпределението на отно- сителния им дял.

Продуктивност на научните работници

В сферата на научната дейност учените се проявяват едновре- менно като генератори и потребители на информация. Генери- рането на информация включва раждането на нови идеи и в частност публикационната активност. Активността при гене- рирането на информация условно може да се изрази с броя на публикуваните трудове (публикационна активност), с броя на изобретенията (изобретателска активност), с броя на предложе- ните нови идеи (новаторска активност). Между равнището на публикационната активност и съдържащите се в нея действи- телно нови научни идеи и технологии има определени отноше- ния. Едновременно протичащите загуби на информация и ней- ното задържане по различните канали на научната комуника- ция вследствие обективно съществуващите информационни бариери обуславя информационния кризис.

Способността на учените, работещи с научната информация, да извличат от целия обем разсеяна информация само исканите сведения е важен фактор, който влияе върху ефективността на научните изследвания и информационната вместимост на пуб- ликуваните трудове, върху активността на учените като генера- тори на нови научни идеи, върху процеса на предаване и раз- пространение на научни знания.

Използването на рубрикатора на реферативните списания за анализ на големи масиви от документи открива нови възмож-

161

ности пред реферативните списания и позволява да се решат проблемите, непосредствено свързани с приложението на ино- вациите. Графиките на изобретателската активност, получение помощта на математическото обработване на данните, събрани от реферативните списания, позволяват за многократно по-малко време да се оцени патентно-конюнктурната ситуация. Те дават нагледна картина за анализа на равнището на световните пости- жения и за направленията на разработките в аналогични и близ- ки по предмет на дейност фирми.

Проблемите на научното авторство и съавторство

Въпросът за авторството е един от основните в наукометрич- ните изследвания. Различават се два главни аспекта: брой авто- ри на една публикация и брой публикации на един автор. Въз основа на съвместните публикации може да се направи извод за сътрудничеството между авторите с различна месторабота и страна, което в много случаи представлява и взаимодействие в различни научни области. Въз основа на такъв анализ могат са се правят изводи за приноса на българските списания, за разви- тието на различните подобласти на дадена научна област.

Заглавната част на рефератите дава възможност да се просле- дят тенденциите на съавторството. То може да се проследи по няколко направления. По пътя на статистическа обработка на тези заглавия могат да се установят неголеми групи от висо- копроизводителни учени, създаващи почти цялата публикувана научна продукция, и множество малкопроизводителни учени, които създават сравнително неголяма част от публикациите.

Заглавията на рефератите дават възможност за изследване и на количествените характеристики на съавторството. От целия масив реферати се проследява тенденцията в ръста на средния брой автори, написали дадена публикация.

Дифузия на научните методи

Разглеждането на науката като самоорганизираща се относи- телно самостоятелна система позволява структурата на всяка научна дейност да се представи като диалектическо единство

162

на трите компонента, които намират отражение в рефератите:

> информация за фактите на изучавания обект - емпирични знания, без чието натрупване е невъзможно самостоятелното развитие на научната дейност;

> информация за специфични методи и свойства, с които се оперира при изследването на обектите;

> теоретични знания, концепции и закони.

Понастоящем методите за изучаване на динамиката в разпрост- ранение на основните научни методи са малко разработени и най-вече се основават на експертни оценки на специалистите, което не дава достоверни резултати. Перспективен подход за създаване на необходими методики е информационният подход, основан върху анализа на рефератите, отразяващи изследова- телския процес.

Когато се разглежда въпросът за миграционните възможности на методите като елемент от научното познание, не трябва да се пренебрегва и значението на научните факти. Понятията и фак- тите мигрират не само на теоретично равнище; те са неотменим елемент от разпространението на научни подходи и принципи, а понякога имат и напълно самостоятелно значение като инст- рументи, отклоняващи се значително от теорията, в която са били ■ създадени. По рефератите на публикуваните материали можем I да съдим за навлизането на редица т. нар. "несвойствени поня- тия" от една област на науката в други области.

Характерна особеност на съвременните изследвания е взаи- мопроникването и органическата взаимовръзка на конкретно- научните, общите и диалектико-материалистическите методи на познание. Изучаването на методите на научното изследване с помощта на рефератите дава възможност да се облекчи проце- сът на усвояване на използваните в науката методи, да се конт- ролира правилността в действията на изследователите при при- лагането на методите и спомага за разработването на нови ме- тоди в науката.

163

Структура на фронта на
научните изследвания

Количествената характеристика на тенденциите в развитието ;
на дадено научно направление заема важно място в структурата на съвременните науковедски изследвания. При това научната дисциплина се разглежда като основна елементарна единица;' на науката. Такъв анализ представлява особен интерес във връз- ка с едновременното засилване на диференциацията и интегра- цията на научните дисциплини.

Особенността на "зрелост" на дадена научна дисциплина е постепенното намаляване на показателя "разсейване" на инфор- мацията в различните издания и концентрацията й в "ядрени" групи от издания и публикации, които основно определят глав- ния път в развитието на науката. Същевременно е очевидно, че в началото на новия етап от развитието на научното направле- ние, свързано с необходимостта от привличане на идеи и мето- ди от други области на знанието, показателят "разсейване" на информацията може съществено да нараства за сметка на непро- филни издания.

Определянето на индекса на междудисциплинност е доста пер- спективно с оглед разкриване на закономерностите при фор- миране и развитие на научното направление и неговите изсле- дователски области.

Най-популярна понастоящем методика за изучаване разсей- ването и концентрацията на информацията и рангового разпре- деление на списанията е анализът на отражението на тази ин- формация в реферативните издания (Mather, 1994).

Рефератите на публикациите най-точно отразяват динамика- та във водещи направления на научните дисциплини и области (Lienhart, 1997). Измененията там са детерминирани от хода на изследователската дейност, която намира най-пряко отражение в рефератите.Те показват начините, методите на изследване и научните резултати. Разглеждани in toto, рефератите дават ясна представа за дисциплините и направленията на изследване.

164

Научно-информационната ценност на публикуваните ма- териали

Характерът на използването на научно-техническата литера- тура от различните специалисти се изследва с помощта на раз- нообразни методики. Контент-анализът на рефератите на пуб- ликуваната научно-техническа литература дава достоверна и обективна информация.

Общата картина за ценността на публикуваните материали може да се представи по следния начин:

> материали с висока степен на ценност - те дават информа- ция, необходима за стимулиране на нови идеи, за постановка на нови изследвания;

> материали със средна степен на ценност - те влияят върху качеството и сроковете за изпълнение на извършваните НИР;

> материали с ниска степен на ценност - те не оказват съ- ществено влияние върху научноизследователския процес, а само разширяват кръгозора на учения.

Между оценката за ценност на публикуваните материали и честотата на обръщане към тях се наблюдава известен паралел.

Българските научни изследвания и постижения стават извест- ни на световната научна общност само ако са публикувани в списания, които се реферират. Нереферираните публикации не са включени в научния информационен поток, документиран в реферативните издания. И така се стига до извода, че с нерефе- рирани научни публикации не може да се участва в спор за при- оритет на научни приноси.

Издирването на научната публикация по реферативните из- дания и БД има и това предимство, че може да се установи ре- ферирането на една и
съща работа в няколко различни рефера- тивни списания и
БД. Именно тези публикации с няколко рефе- рата формират научната информация в междинните и гранич- ните области на фундаменталните науки (Sper, 1983).

Реферативного издание и
допълнителните справки по рефе- ративните списания са необходима основа за изследване на

165

въпроса за отражението на българските научни приноси в све- товната наука. Освен това те са необходима основа за изследва- не на редица спорни въпроси в историята на науката у нас - научни спорове между българските автори; първите български публикации по дадена научна дисциплина; обективна, научна оценка за творчеството на автори, включени в реферативного издание; разграничаване на научните приноси на даден автор (Арсенова, 2002).

Рефератът служи като средство за косвена оценка на научните качества на дадена публикация. В реферативните издания и БД се съдържат реферати само на най-важните трудове, които съ- държат ценна научна информация. Следователно в тези изда- ния информацията е подборна и нейните качества са оценени.

Броят на рефератите, поместени в реферативните издания и БД, е примерно 60-70 % от всички публикации. С увеличаване- то на количеството световна научна литература несъмнено ще се увеличава и броят на рефератите.

В условията на световна компютърна мрежа можем да гово- рим за наличие на две тенденции в развитието на реферативна- та информация. От една страна - тенденция към увеличаване броя на публикуваните реферати, а от друга - към повишаване на тяхната информативност. За повишаване на информативност- та и подобряване качеството на рефератите е необходимо:

> да се детайлизира описанието на използваната методика за изследване на обектите и материалите; публикациите да се илюстрират с графично изобразяване на схеми на проведените експерименти;

> по-пълно да се излагат получените резултати, например чрез посочване на структурните формули на неизвестни или малко известни вещества;

> по-подробно да се излагст теоретическите положения, из- водите и хипотезите на авторите на първичните документи, а също така намеренията и перспективите за по-нататъшни из- следвания;

166

> голямо внимание да се обръща на качеството на рефератите на научните обзори. Комуникационни особености на реферативните издания

В информатиката широко се провеждат изследвания на раз- личните канали за научна комуникация. Обект на изследване на формалните канали за комуникация са реферативните изда- ния. Те са едни от най-важните източници и средство за научна комуникация и в значителна степен обуславят структурата, вза- имовръзката и особеностите при разпространение на информа- цията. Статистическите изследвания на тези издания позволя- ват да се правят изводи за закономерностите на формалните канали за комуникация. В частност за световната система на периодичните и продължаващи издания място има емпирически- ят закон за експоненциалния ръст във времето на броя статии и броя списания, законът на Бредфорд за разсейване на публика- циите по изданията.

За уточняване на създадената ситуация в документалния по- ток по дадена област се разглежда неговата структура, включ- ваща такива видове източници като книги, статии от списания, статии от непериодични сборници, описания на изобретения, автореферата на дисертации, депозирани ръкописи, тезиси от доклади и стандарти (Арсенова, 1989).

Анализът на рефератите в дадено издание в определена науч- на област показва особеностите при формиране на потока и не- говия обем както на националните, така и на чуждестранните публикации. Структурата на информационния поток откроява различни закономерности на научната комуникация, като напри- мер достатъчния или недостатъчен брой периодични издания.

Тематическият анализ на публикациите от списанията позво- лява да се характеризират съдържателно и целенасочено раз- лични отраслови списания. Освен това в резултат от анализа на тематиката в списанията е възможно да се установи какви тематични направления преобладават във всяка страна.

Увеличаването на броя реферати в дадено направление може

167

да бъде апроксимирано по експоненциалната зависимост:

N^t^V* (26|

където N (t) е броят на рефератите във времето t, L - параметър, равен на 0,11/год. Увеличаването на броя списания може също така да се апрок- симира с експоненциална зависимост:.

*Гш
Ю=й°Ц>,
(27)

където Ncn
(t) е брой издания във време t, g - параметър, равен на 0,081/год.

На фиг. 13 са показани илюстративно споменатите законо- мерности.

фиг. 13. Увеличаване на размера на мзсива по нова тема

Фиг.
13. Увеличаване на размера на масива по нова тема

Рефератите в реферативните издания са ценен обобщаващ източник за научната и изобретателската активност. Рефера- тивните списания като източник за информация за патентите доста точно и пълно отразяват ситуацията както с изобретения- та, така и с приоритетните заявки. Наблюдаваните различни насоки в тенденциите на рубриките при реферативните изда-

168

ния обясняват съществени закономерности в изобретателската активност. Ако патентният псгок се вземе като част от общия информационен поток, анализът на динамиката на изобретени- ята в дадена област дава възможност да се изследва влиянието на когнитивните и социално-икономическите фактори при ръста на обема от знания (Arscnova, 2004).

Реферирането на описанията на изобретенията характеризи- рат иновационния потенциал на различни страни. Броят на ре- ферираните изобретения е не просто показател, а преди всичко предпоставка към нововъведения.

Използването на реферативните издания дава възможност за извършване на съпоставителен анализ на различни видове пуб- ликации и за съпоставяне на различни видове научни и техни- чески резултати. Чрез тези издания се получава ясна картина при съпоставяне например на броя на изобретенията и броя на научно-техническите резултати, публикувани в статии, моно- графии, дисертации, стандарти и други, както и корелацията между мястото в развитието на висши технологии, което заема дадена страна, определено по броя на изобретенията, и мястото им, получено с помощта на други методи.

На рефериране подлежат всички основни издания, в който и да е отрасъл на науката и техниката и по съдържанието на ре- фератите може да се съди за увеличаването на информацията в съответните отрасли на знанието. Доколкото рефератите отра- зяват най-новите сведения, те могат да се използват, без да се прибягва до първичните документи при решаване Задачите на прогнозирането.

Рефератът е пригоден за решаване на още една важна задача. Той може да бъде използван за индексиране съдържанието на текста на първичния документ, което съществено (от 2 до 4 пъти) съкращава загубите на време и труд в сравнение със загубите за изпълнение на тази работа непосредствено по първичния доку- мент. Във връзка с това реферирането и индексирането следва да се разглеждат като двуединен процес за разкриване на съ-

169

държанието на първичния документ. Тъй като реферирането предшества индексирането, важно е, че в реферата намират от- ражение тези ключови думи, които съставляват ядрото на тек- ста на първичния документ.

170

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В съвременната информационна дейност се отделя голямо внимание на различните форми за свиване на информацията Най-разпространената форма на това свиване е рефератът. По такъв начин до потребителя стигат основното съдържание и изводите на документите. Ролята и значението на реферата и на реферативните издания за научните изследвания са известни. В продължение на повече от 150 години те разкриват световния научен
информационен поток.

Рефератите имат и ще имат предназначение на важно средст- во за разпространяване и търсене на информация. Специални- те изследвания показват, че когато за автоматизирано търсене на информация се използват най-вече реферати, се постигат много по-добри резултати, отколкото при търсене само по биб- лиографски данни и ключови думи. Затова в електронните вер- сии на някои традиционни библиографски издания като Index, Medicus, Current Contents, Science Citation Index започват да се включват авторски реферати (Dunn, 1983).

Рефератите на първичните документи се използват най-вече за подбор на документи от световния документален поток, отго- варящи на информационните потребности на потребителя; за предварително запознаване със съдържанието на документа, написан на чужд език или в качеството на средство за преодо- ляване на езиковата бариера; за запознаване със съдържанието на труднодостъпни източници и др.

Може да се каже, че рефератът отразява информационните потребности на своето време. Затова знанията за неговите коре- ни, причините за възникване, неговото развитие и еволюцията на неговите форми, допринасят за изучаване на взаимодействи- ята между научната и информационната дейност. Създаденият труд е полезен като основа за задълбочено изучаване на проце- сите при рефериране и разкриване възможностите на реферати- те за извършване на научни изследвания. Предложената единна

171

концепция за реферирането не само обобщава целия натрупан материал и постижения в неговото развитие за продължителен исторически период, но и открива нови възможности и перс- пективи.

172

ВЪПРОСИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНА ПРОВЕРКА

1. Дайте няколко определения на понятието "реферат",

2. В какво се състои разликата между информативните и ин- дикативните реферати?

3. Дайте кратка характеристика на монографичен, своден, ас- пектен и фрагментсн реферат.

4. Характеризирайте текстовите, анкетните и фрагментните реферати.

5. В какво се състои разликата между кратки и разширени реферати?

6. Какво представляват сводните аспектни реферати?

7. Какви реферати (информативни или индикативни) могат да се използват от учените и специалистите като източници на научна информация?

8. Ако в резултат на рефериране на научна статия е получен реферат в обем 1200 печатни знака, това кратък или разширен реферате?

9. Защо рефератът се нарича "информационен модел на рефе- рирания документ"?

10. В какво се състои принципната разлика между анотация- та и реферата?

11 От колко задължителни части се състои рефератът и кои

са те?

12 Към коя от задължителните части се отнася елементът език

на първичния документ"?

13. Колко са начините за записване на заглавната част на ре- ферата? '

14 Как рефератът изпълнява оценъчната си функция/

15. Какви по функционално предназначение са пристатийни- те реферати?

16. Що е квазиреферат?

173

17. Какви етапи могат да се разграничат при реферирането?

18. Какви изисквания се предявяват към езика и стила на ре- ферата?

19. Какви методи за рефериране познаване?

20. Кои са съдържателните и композиционните особености на реферата?

21. Какви реферативни бази данни познавате?

22. Какви са функциите на реферата в научната комуника- ция? Дайте им кратка характеристика

23. Характеризирайте функционалните особености на рефе- ративните издания.

24. Как се проявява информативната функция на рефератив- ните издания?

25. В какво се състои особеността на комуникативната функ- ция на реферативните издания?

26. Дайте характеристика на справочната функция на рефе- ративните издания.

27. В какво се състои същността н? кумулативната функция на реферативните издания?

28. Как се реализира оценъчната функция на реферативните издания?

29. Характеризирайте сигналната функция на реферативните издания.

30. Съществува ли взаимовръзка между функциите на рефе- рата или те се проявяват автономно?

31. Сравнете функционалните свойства на отделните рефера- ти и реферативни издания.

32. Обяснете защо реферативните издания не изпълняват фун- кцията индексиране.

33. Как се проявява взаимовръзката между информативната и комуникативната функции на реферативните издания?

34. Кога и в коя страна е издадено първото реферативно спи- сание?

35. От какво е обусловено разработването на научните основи

174

на реферирането?

36. Характеризирайте поаспектния метод за рефериране

37. В какво се състои същността на фасетнаю рефериране?

38. Дайте кратка характеристика на реферирането върху осно- вата на логико-семантическия анализ.

39. На какво се основава информационно-класификационният метод на рефериране?

40. Как се съотнасят сведенията от клас А и
клас В при ин-
формационно-класификационното рефериране?

41. За какво са необходими сведения от клас С?

42. Защо сведенията от клас D могат да бъдат премахнати без ущърб за съдържанието на реферата?

43. Дайте характеристика на формулата на реферата Smax= (A+Ca)+(B+Cb)+D.

44. Характеризирайте формулата на реферата Smin=A.

45. В какво се състои същността на алгоритъма на информа- ционно-класификационното рефериране?

46. В какво е сходството и различието между разглежданите методики на рефериране?

47. Какъв вид е следният реферат?

Кулишев,
С. Г. и Т.
В. Девтерова. Функции
документаль-
ных источников научной
информации.
//Научно-техническая информация, 1987, cep.l, № 4, с. 18-23

Разглеждат се три групи функции, изпълнявани от докумен- талните източници на научна информация: социални, контакт- ни и
вътрешнонаучни. Дава се кратка характеристика на съста- ва на всяка група функции. Посочва се гледната точка на авто- рите за структурата на обществен тезаурус. Библ. 22 назв.

48. Как
трябва да се напише заглавието на реферата на бъл-
гарски
език на
книгата:,

Egghe, L. and
Rousseau, R., Introduction to Informetries,
Elsevier, Amsterdam
(1990), 412 p.

49.
Посочете
елементите на справочната част на следния ре- ферат

175

97.03-04М5.961. Гепатит С как опасность для работников здра- воохранения. Hepatitis С infection as an occupational hazard for healthcare workers / Prakash Cham, Bhatia Rajesh, Kumari S., Verghese Т., Datta K.K. // J. Comrnun. Diseases. - 1995. - 27. № 4' - С 272-274. - Англ.

Исследованы сыворотки 57 мед. работников из госпиталей г. Дели, непосредственно не соприкасавшимися с лицами из групп высокого риска в отношении гепатита С (подвергавшихся диа- лизу, трансплантации органов, многократным гемотрансфузи- ям). Маркеры гепатита В обнаружены не были, AT к вирусу гепа- тита С методом ИФА были найдены в 4 (7%) проб. Этот показа- тель оказался выше, чем при заражении от укола инфицирован- ной иглой или в результате семейных контактов с больными хро- ническим гепатитом С. Индия, Nat. Inst. Of Communicable diseases 22, Sham Nath Marg, Delhi-110054. Библ. 2.

списък <

НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

1 Анализ общих качеств рефератов к научным Статьям //РЖ ■Информатика", 1999, 1.59.231.

2. Авдеев, А. Организация реферата в формат на основе мето- да поаспектного реферирования. //НТИ, сер.1, 1974, № 10, с.

3. Автоматизираное индексирование и реферирование доку- ментов. //Итоги науки и техники, серия "Информатика" т 7 1983, 242 с. ' ' '

4. Арсенова, И. Исследование патентной литературы и патен- тной активности в Болгарии: обзор за 1989-1995 //НТИ сер 1 1996, № 10, с. 25-30.

5. Арсенова, И. Продуктивност на учените от БАН- //Спйс на БАН, 2002, кн. 2, с. 36-44.

6. Арсенова, И. Комплексен анализ на профилно научно спи- сание.// Спис. на БАН, кн. 4, с. 80-86.

7. Арский, Ю., Р. Гиляревский, А. Черный. Инфосфера. М. Наука, 1996, 504 с.

8. Астахова, Л. В. Библиографическое мышление в структуре научного познания // Проблемы информационной культуры. М, 1996. Вып. 3.67 с.

9. Брискман, М., И. Бронштейн. Составление библиографи- ческих пособий. М, Наука, 1964.125 с.

10. Брискман, М., В. Леонов. Современное состояние теории и практики реферирования. // Науч. и технич. библиотеки СССР, 1976, №4 (146), с. 29-33.

11. БДС ISO 214:2002. Документация. Рефериране на публи- кации и документация. 11 с.

12. БДС ISO 5122:2004. Документация. Страници с реферати в продължаващите издания. 9 с.

13. Българският принос в математиката, физиката й химията - 1889-1939. Рефератна библиография и количествено изелед-

177

Слов:	42613
Символов:	323734
Размер:	632.29 Кб.

Название реферата: възникване, определение и функции 9