Глобалният екологичен проблем

Технически университет - Габрово

Инженерно-икономически факултет

Реферат

Тема: Глобалният екологичен проблем

Изготвил: Елеонора Христова Йорданова

спец.
Стопанско управление
; фак.№
В9792

гр. Благоевград

2000
г.

Всяко историческо време има своите съдбоносни пробле­ми. Днешните имат една особеност — глобални са и зася­гат пряко цялото човечество, цялата цивилизация. Кои са тези проблеми?

Безспорно на първо място стои заплахата за световния мир. Първостепенното значение на мира не се определя от субективни критерии, а от реалната заплаха за живота на човечеството, за просъществуването на цивилизацията, на планетата. Научно-техническото развитие, което се характе­ризира с все по-динамични темпове, даде възможност в ма­териалното производство да бъдат впрегнати всички компо­ненти на биосферата, а времето за практическото реализира­не на научните открития да се сведе в някои авангардни области до половин или една година.

И ако изходим от политическите реалности, формирали се следствие законите на обществено развитие, ще видим, че редица научно-технически постижения се превръщат бързо, пречупени през социалната логика на едната или другата обществена система, в оръжия за унищожение на живота, на природата. Воденето на война със съвременни ядрени средства н други оръжия ще доведе до тотално унищожение на жизнената среда, което означава на практика еколо­гическа катастрофа, необратимо нарушаване на екологиче­ското равновесие в глобален мащаб или, с други думи — смърт за всичко живо на планетата. Именно потенциалната екологическа гибел на земята прави ядрената война абсурд, а мира — социална и дори природна необходимост.

Осигуряването на световния мир като върховна и жизненоважен.) човешка потребност е условие за разрешаване на другите глобални проблеми:

— екологичният проблем — реално следствие от взаимо­действието между обществото и природата; тон е израз на противоречивия характер на това взаимодействие, обект на научен анализ и изследване, индикатор на спешни практиче­ски решения, породени от неблагоприятната днес взаимозависимост между материалната производствена дейност на човека и неговата жизнена среда, между потребности и обективни възможности за тяхното задоволяване,

— енергийният проблем — необходимост от мощен енер­гиен поток с неизчерпаеми практически параметри, за да га­рантира по-нататъшното развитие на цивилизацията (едно-временно екологичен и икономически);

— демографското развитие и прехраната на човечество­то — релация, водеща преди всичко до контрол върху раж­даемостта и паралелно екстензивно биотехнологическо раз­витие на селското стопанство;

— усвояване богатствата на световния океан и др. . Глобалните проблеми не са изолирани един от друг, между тях съществува сложна взаимозависимост. Осигуря­ването на световния мир или, с други думи, преодоляването на надпреварата във въоръжаването (спиране на огромните нецелесъобразни икономически и социални разходи, свързани с оръжейната промишленост), означава пренасочване на ду­ховния и физическия потенциал на човека към решаване на други важни проблеми, които от екологичен аспект не са по-малка заплаха за бъдещето на цивилизацията, още по­вече че се усложняват по собствена логика заедно с надпре­варата във въоръжаването.

Подготовката за ядрена и всякаква друга война, опитите с ядрени оръжия, тяхното съхраняване и подновяване уве­личават пряката и косвена екологическа опасност. Интен­зивното използуване на природните ресурси и енергийни за паси за военно производство не само не допринася за хармонизация на взаимодействието между обществото и при­родата, не повишава качеството на живот или жизнения стан­дарт, не задоволява човешките потребности, но и унищожава най-интензивно жизнената среда. Всеизвестна е днес мисъл­та, че ядрената война е бързата, а екологическата криза - бавната смърт на планетата.

През последните 40 години са направени над 90 процен­та от всички научни открития в историята на човечеството и повечето са в ущърб на благоденствието на световното на­селение. Две трети от научния потенциал на планетата е зает във военната сфера, почти половината от капиталовло­женията пряко или косвено служат на военни цели. В също­то време енергийните запаси намаляват и отникъде не по­стъпват необходимите средства за бързото практическо ре­шаване на проблема за енергийното осигуряване на по-ната­тъшното развитие на цивилизацията.

Във времето на фантастични и епохални открития на науката, на техническите чудеса стотици милиони хора в све­та гладуват, всяка година десетки милиони умират от глад, милиони и милиони никога няма да живеят „човешки". Логично е да се запитаме къде са причините, как могат да се премахнат те, за да върви човечеството без страх по естествено историческия си път на развитие?

Ако се опитаме да направим задълбочен анализ, причи­ните ще бъдат много и различни. Две от тях обаче са най-общи и най-значими: общественият строй и вътрешно при­същата противоречивост на научно-техническото развитие.

Всяко явление, всеки процес в природата има положи­телни и отрицателни страни. Така е и с материализирането на научните открития под формата на техники и техноло­гии — ако са добри от икономическа гледна точка, могат да страдат от екологическа неадекватност, ако са приро-досъобразни, възможно е да бъдат ниско ефективни или скъпи и т. н. Но степента на несъвършенство на едно или друго техническо решение не зависи единствено от обективната възможност за максимална икономическа или еколо­гическа ефективност на позната закономерност, а н от обек­тивния стремеж и интерес на обществено-икономическата формация. С други думи, социалните предимства (или не­достатъци) на определен строй са онзи решаващ фактор, кой­то дава гаранции за максимално намаляване на отрицател­ните последствия за човечеството от неговата материално-производствена дейност и за по-нататъшно прогресивно раз­витие на цивилизацията в хармония с естествената природна среда на планетата.

Нашата цел в настоящата книга е да покажем екологи­ческия абсурд на ядрената война, да посочим истинската, реална опасност за света от ядрен сблъсък

И не само това. Като очертаем същността и проявления­та на екологическата криза, да потърсим причините в социално-икономически аспект. Да очертаем бавните, а и по-бързи последици за човека и неговата жизнена среда от производството, съхраняването, опитите с ядрени оръжия, натрупването и усъвършенствуването на химическите оръжия, на перфектизацията на биологичните оръжия на осно­вата на постиженията на генната инженерия и на биологичната наука. В контекста на изложението ще проличи и един друг аспект, логически свързан с абсурда и страха от ядро но унищожение — усъвършенствуването на конвенционални­те средства за водене на война, както показват научните из­следвания, са не по-малко опасни от ядрените средства за унищожение.

Не е без значение и въпросът за силите, които в нашия свят се изправят срещу заплахата от ядрено унищожение на жизнената основа на човешкото съществувание Наред с мо­гъщия щит на социалистическите страни все по широки кръгове в капиталистическите държави упорито, разумно, отго­ворно се изправят срещу милитаризма Милиони хора в За падна Европа, САЩ и Япония не се съгласяват с плановете за ограничена ядрена война, с американските сметки Европа да бъде превърната в полигон на „ограничена" ядрена война, да се жертвува Европейският континент и неговите жители, за да бъде запазена Америка, за да лидерствува в света американският империализъм Много са протестните движения на Запад, които логически убедително, философ­ски обосновават абсурда на подготовката и воденето на ядрена война, абсурда да освободиш неконтролирано най-могъщите сили на материята, способни да опустошат пла­нетата и най-висшия продукт на тази материя — разума

Всеки от нас чувствува по някакъв начин ужаса на евентуалната ядрена война, разбира безумието и жестокото безразсъдство на унищожението на човечеството при ядрен сблъсък, защото за всеки е ясно, че друг „изход" от него няма Но когато отново прочете и осмисли безпристрастно подредената научна информация за последствията от употребата на средства за масово унищожение, навярно ще се запита пак защо е необходимо огромното натрупване на смърт, в името на какъв идеал (!) ще бъде унищожена пла­нетата, животът — това уникално творение на материята.

Как ще отговори разумът? В света за съжаление съществува и безумие Срещу него е насочено острието на тази книга Тя има за цел да обвинява и разобличава, но и да трасира някои пътища за укротяване на безумието, да по­сочи силите, способни да го обуздаят Насочена е към анга­жимента на младите хора да не допуснат да им- се отнеме живото. Младежта в капиталистическите страни е тази, която изпитва върху себе си цялата тежест на безработицата, безпътицата, обезсмисляното на смисъла на човешкото съществувание но тя е и сила, която може да промени хода на събитията Фактите и от развитите капиталистически ранг, п от развиващите се, и от социалистическите говорят в подкрепа на такава мисъл Младежта се обединява за борба срещу заплахата за живот, за мирен, смислен про­грес на науката и техниката Не случайно мирните и антивоенни движения на Изток и на Запад са пречи всичко дело на младежта, не случайно алтернативните проекти за екологично използуване на природата се раждат в младеж­ките научни и работнически колективи. Младежки порив и дух на обновление са необходими за премахване на опас­ността от унищожение на цивилизацията, дух, от който с проникнато цялото социалистическо общество. Нов антиядрен и екологичен морал и етика са характерни за младата част от съвременните поколения. Към тях е адресирана тази книга.

ГЛОБАЛНИЯТ ЕКОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ

Нарушаването на биосферните процеси е неиз­бежна част от еволюционните процеси, проявление на материалните превръщания. Нормално е, кога­то става въпрос за такива процеси, те да нямат само положителни измерения (положителни, разби­ра се, от гледна точка на жизнената среда на чо­века), а и отрицателни. През многомилионната си история природата е изработила на земята меха­низми за уравновесяване, организирала се е в системни закономерни връзки за компенсиране на временните изменения в неблагоприятна за живота посока; установяването на ново равновесие в глобалната екосистема е израз на онова обектив­но развитие, за което Енгелс говореше в „Диалек­тика на природата" — „със същата желязна не­обходимост, с която тя (материята — П. Г.) ще изтреби на Земята своя най-висш продукт — мис­лещия дух, тя ще трябва да го породи на друго място и в друго време". В рамките на обективни­те граници на съществувание на планетата при­родата притежава ефективни сили, с които сама регулира развитието си.

По-нататък ще става обаче въпрос не за извън цивилизационните, а за „привнесените" еколо­гични кризи, за възможностите на човека да из­меня трайно и необратимо екологичното равнове­сие в природата вследствие на материалното про­изводство и с това да застрашава лавинообразно съществуването на цивилизацията, на планетата, на живота изобщо. Нещо повече, с проникването в „най-интимните" механизми на материалните превръщания човекът получи (за добро или за ло­шо) възможност тотално да унищожи многоми­лионните по време усилия за хармония, красота, практичност и уникална взаимозависимост на природата.

Какво е характерно днес за отношението об­щество — природа? Искаме или не искаме, ще се сблъскваме все по-често със симптоми на прежде­временно и нецелесъобразно изменение на околна­та среда. За факторите на това изменение (непра­вилно използуване на НТР) ще стане въпрос по-късно, но се налага предвиждане на измененията, които, както вече казахме, наред с естествените са и изкуствено предизвикани от материалното производство, от досегашния ход на развитие на науката в зависимост от историческите изменения в социално-икономическата система. С други ду­ми, необходимо е целенасочено, социално управ­ление на екологичните процеси и възпроизвод­ството на природата, целенасочена селекция на цялата природа — неща, свързани с обществените цели на съответната, исторически достигната обществено-икономическа формация.

Науката е готова в методологическо отношение да отговори на въпроса за превантивно предвиж­дане. Социалната екология натрупва все повече знания и се приближава до извеждане на основни закони за управление на взаимодействието между обществото и природата. Това означава, че наред с развитието на общата системно-екологична тео­рия (нови знания н изводи за еволюцията и структурно-функционалната организация на биосфера та, биогеоценозите и популациите) се оценява ис­торическият опит и знания на човечеството във връзка с причините за минали екологични ката­строфи, довели до отмиране на цивилизации и об­щества. Създават се условия за целенасочена ем­пирична екологична дейност, при която са осмис­лени теоретически както значението на техногенните фактори на въздействие (замърсяване, ра­диация, електромагнитни частици и др.), така и на естествените екологични фактори като светли­ната, топлината, водата и др. С други думи, ця­лата разумна дейност за осигуряване на жизнена­та основа на човешкото възпроизводство и разви­тие трябва да бъде насочена към поддържане и управление на екологичното равновесие на плане­тата.

За това са необходими усилията на целокупния човешки интелект и на хилядолетния човешки опит, защото в природата „отделното движение се стреми към равновесие, общото движение наруша­ва това равновесие"3
. Следователно нашата цел е да направим възможно най-устойчиво това рав­новесие. Затова е и стремежът ни днес да „опа­зим" природата — да открием и съзнателно управдаваме факторите

, извели екологичната система от състоянието й на стационарно равновесие.

Едно от най-важните качества на екосистемите е периодичността на определени величини (популационна плътност например), „отговорни" за из­вестна нестабилност на тези системи или за недо­статъчна „зрялост" на функциониране на опреде­лена система. Периодичността е свързана тясно с едно от важните свойства на системите — при на­рушаване на равновесието екосистемата реагира чрез регенериране, макар някои екосистеми да не могат да възстановят първоначалното си състоя­ние (например изсечените горски области не мо­гат да бъдат превърнати отново в горски екосис­теми). В тази връзка трябва да споменем и поня­тията стабилност на екосистемата — когато след нарушаване на равновесието в нея тя има способ­ността да го възстанови, и еластичност — когато екосистемата може да понесе известни натоварва­ния, без да излезе от равновесие. Еластичността е мярка следователно за степента, до която една екосистема може да бъде натоварена, без да из­лезе от равновесие, въпрос изключително актуален при разглеждане на отношението екология — милитаризъм. Спекулациите относно използуването на ядрени, химически, бактериологически и други оръжия за масово унищожение са именно на ос­новата на реалното понятие за еластичност на екосистемите — може ли и доколко глобалната екосистема да издържи натоварванията от про­веждането на тотална ядрена, химична или биологична война. Както ще видим по-нататък, мне­нията на някои учени представляват предварител­на опасност да се достигне до недопустим експе­римент в лабораторията на земните екосистеми.

Все пак по правило, ако бъдат нарушени не съществени биологични компоненти на екосисте­мата, равновесието може да бъде възстановено до една или друга степен на стабилност, но ако бъдат разрушени небиологични фактори на равновесие, процесът става необратим.

Когато се говори за взаимодействие, се предпо­лага наличието на поне две страни Като аналогия на функционирането на екосистемите в природата ще използуваме действието на отворена химическа система.

Ако веществото А си взаимодействува с друго общество В, в резултат на което се получава тре­то вещество С, и се образуват „отпадъчни" про­дукти Д, чрез символиката на химичните равен­ства казаното ще изразим така

А + В = С + Д

Съществено влияние върху протичането на про­цеса в системата ще оказват концентрацията на вещества, взели участие в реакцията, налягането, при което се осъществява тя, и температурата на околната среда. Така например, ако непрекъсна­то, в условни граници, увеличаваме концентрация­та на веществата А и В, ще принуждаваме систе­мата да произвежда веществата С и Д, по този начин преследваме съзнателно изместване на рав­новесието надясно, към желаното вещество С и до­пълнителното Д, като естествено запазваме константност на другите два фактора на равнове­сието — налягането и температурата на околната греда Аналогично можем да изменяме температу­рата и налягането, а да запазваме концентрацията на веществата (в зависимост от това, дали про­цесите са еднотермични или екзотермични) и да благоприятствуваме реакцията надясно или наляво, т. е. да изместваме равновесието в системата надясно или наляво. Такъв експеримент ще дове­де до познаване на оптималните условия за про­тичане на реакцията в желаната от нас посока, а оттам и до установяване на оптималните усло­вия на равновесието.

Системата общество — природа е значително по-сложна и многообразна от описаната химическа. Факторите на въздействие са значително по-многобройни, но закономерностите при протичане на екологичните процеси н установяването на равно­весие могат да бъдат илюстрирани с действието на химична система.

Следователно рано или късно при определени условия екологичната система може да бъде до­ведена до състояние на оптимално равновесие. Не­що повече, всеки процес, извършващ се в земната природа (за което науката е натрупала множе­ство доказателства), може да бъде в равновесие. Необходимо е да се познават условията за това равновесие и да се изясни как то се отразява на общото равновесие в глобалната екосистема, за да бъде самата тя в състояние на стационарност.

Трябва да отбележим същевременно, че еколо­гичното равновесие не е статично и вечно състоя­ние, то е динамичен процес, непрекъснато изме­нящ се, качествено различен при различни кон­кретни условия. Колкото по-добре познаваме фак­торите на равновесие на частната система, т. е. колкото по-добре познаваме проявлението на вся­ко отделно природно и социално явление, толкова по-съвършено (оптимално) съзнателно ще управ­ляваме глобалното взаимодействие общество — природа.

Как функционират екосистемите в рамките на биосферата?

Биосферата може да бъде разглеждана схема­тично като процес с „вход" и „изход". На входа на биосферння цикъл на обмяна на веществата са минералните ресурси, водата, въглеродният дву­окис и лъчистата слънчева енергия, които се пре­работват от растенията в растителна биомаса. Тя от своя страна служи за храна на консументите от 1 ред (тревоядни животни), а те на консументите от II и III ред в трофичната верига. Човекът зае­ма особено място в тази верига. До неговата поя­ва и активна производствена дейност цикълът в биосферата се е затварял след използуване на рас­тителната биомаса от животните и отделянето на отпадъците, които чрез дитритите се превръщат отново в неорганични вещества на „входа". С те­чение на времето взаимодействието между човека н природата непрекъснато се усложнява, а проце­сът на обмен на вещества в природата се затор-мозява. Възниква необходимост от големи и но­ви количества минерални вещества на „входа" за допълнително производство на растителна биома­са, храна за консументите от I ред, основна храна за човека.

С развитието на цивилизацията неограничените ресурси се използуват в непосредствената произ­водствена дейност за задоволяване на човешките потребности от облекло, жилища, в транспорта, в изкуството и т. н. „Входът" на биосферата се на­товарва допълнително, за да може да се осъще­стви естественият кръговрат.

На „изхода" до съществуването на човека по правило са се отделяли само такива продукти и в такова количество, които е било възможно да се усвоят и преработят от естествените природни си­ли. Днес след усъвършенствуването на технологи­ческите и технически възможности за синтезиране на изкуствени материали, като производството на пластмаси например, се утежнява усвояването им 01 биосферата, защото както количеството, така п съставът на отпадъците не позволяват прера­ботката им от наличните деструктуриращи бакте­рии.

Следователно на „входа" на биосферния цикъл съществува все по-ясно изразен недостиг на ве­щества, а на „изхода" се натрупват Ъ» все по-голя-ма скорост свръх количества отпадъци, по-голяма-та част от които не могат да бъдат преработени от природата. Това състояние характеризираме ка­то екологическа криза в тесния смисъл на думата.

Глобалният характер на някои отрицателни проявления на научно-техническата революция (ускорено изчерпване на минерални ресурси и на­трупване на трудно усвоими отпадъци) прави не­обходимо и търсенето на глобално решение за из­ход от екологическата криза. Природата сега, чрез формиралите се в хода на еволюцията меха­низми, не е в състояние в задоволителна степен v срокове да възстановява нарушеното екологично равновесие. Освен това човечеството, за да про­дължи да съществува, трябва да продължи да произвежда, да използува природата и да я видо­изменя. Налага се възпроизводство на иззетото и управлявана селекция на цялата биосфера.

Има два типа екологични кризи — обективни, в природата те не са рядкост, и субективни — из­куствено предизвикани от човека, без възможност за възстановяване на равновесието. Екосистемата, като отворена динамична система, се подчинява на първи и втори закон на термодинамиката, на законите за съхранение и трансформация на енер­гията. Строго погледнато, екосистемата никога не се намира в термодинамично равновесие и „работи" срещу него за сметка на енергията, която по­лучава от околната среда. Поради това екосисте­мите се намира! в устойчиво неравновесие. Това състояние се характеризира с минимална дегра­дация на енергията и максимална акумулация на свободна енергия във вид на биомаса. Следователно всяка екосистема има определен период на стационарност. След настъпване на екологическа криза се установява ново стационарно състояние.

В по-различна е ситуацията, когато равновесието една екосистема се нарушава чрез изкустве­но внасяне на вещества: пестициди, минерални то­рове, отпадъчни продукти и т. н. Съществува опас­ност от трайно нарушаване на небиологичните компоненти на околната среда, което прави еко­логическата криза необратим процес. Каква е картината днес?

При преработката на петрола и при изгаряне-Ю на бензина в автомобилите се отделят въглеро­ден окис, въглероден двуокис, азотни и серни оки­си, олово и др., които с течение на времето стават постоянна съставна част на атмосферата. Хими­ческата промишленост произвежда огромни коли­чества хербициди (съвременното селско стопан­ство все още не може да мине без тях) и пести­циди (някои от които са превъзходни бойни отров­ни вещества). Те трайно навлизат в подпочвените води, унищожават наред с вредителите и редица полезни животински видове, без които естествена­та екосистема изпада в състояние на криза. Днес от съществуващите в света около 350 млн. авто­мобила се отделят и добавят постоянно в атмо­сферата около 900 млн. тона вредни вещества. Всеки лек автомобил отделя годишно около 1 кг оло­во До 60 процента от замърсяването на атмосфе­рата с въглероден двуокис (влияещ и за постепенно затопляне на климата на земята) се дължи именно на тях.

В същото "Време човечеството изразходва вся­ка година около 10—13 милиарда тона кислород. чийто основен производител са горите и зелените водорасли Горите с растящи темпове се изсичат (около /з от световните гори безвъзвратно са изсе­чени), върху огромни площи от Световния океана „плуват" петролни петна и други вредни вещества, непозволяващи фотосинтезата на фитопланктона. Смята се, че след около 150 години количеството на кислорода във въздуха ще намалее от 23,3 про­цента на около 17 — а това е вече състояние, кри­тично за живота.

Трагично е положението и с водните ресурси. Топлинното замърсяване на водите (предимно от промишлените предприятия, ядрените централи и др.) видоизменя съществено фауната. Питейна­та вода е с изключително влошени показатели Например в 1 куб м от водите на р Рейн (ФРГ) се съдържат над 100 различни вида микроби, а н долното й течение те достигат дори до 200 000 в куб м. Безвъзвратното загубване на питейната вода поради химическото й свързване и изпарение нараства и днес е около 4—5 процента годишно Ако сегашните темпове на използуване продължат, то през 2230 г всички налични днес водни ресур­си на земята ще изчезнат Много от посочените показатели на замърсители на атмосферата, во­дите, почвата, океана и т н са обект на постоянно изследване с цел навреме да се вземат мерки! за преодоляване на кризисните ситуации Но, от друга страна, именно по тези показатели може да се съди колко опасна е изкуствено предизвиканата .чрез средствата за масово поражение екологическа криза. Така например повишаването на количеството на въглероден двуокис вследствие ядрени взривове води до резки климатични изменения в смисъла на „парниковия ефект".

Азотните н серни окиси са основа на киселин­ните дъждове ~ най-големият враг на горите. От­лагането на сулфиди, нитрати, фосфати в езерата води до биологично „атрофиране" на водите. Те­зи соли са изключително токсични за човека, ув­реждат дихателните пътища, причина са за раз лични форми ракови заболявания, които лавино образно нарастват На 100000 жители от развитите индустриални страни се падат между 50—80 смъртни случая вследствие замърсяване на атмосферата с изброените газове

Всеизвестна е вече вредата от препарата ДДТ, поради което тон е забранен Изчезването например на белоглавия орел (символа на Америка) от Атлантическото крайбрежие се дължи именно на широката употреба на ДДТ в селското стопан­ство Като съставна част на водите той попада в океана, става съставна част от храната на рибата, която пък е храна на белоглавия орел. Попаднал в неговия организъм, ДДТ води до разрушаване обвивката на яйцата му — размножаването му фактически е невъзможно Ако днес се спре употребата на пестициди и минерални торове, над 1.5 милиарда души на земята биха останали глад-} ни През 1984 г в света са използувани над 1211 млн тона изкуствени торове, или по 25 кг на човек, но ако през 1950 г при използуването на всеки тон изкуствени торове са се получавали по 46 тона зърно, то днес при същото количество то­рове — тоновете са само 13. Тенденцията е изклю­чително обезпокояваща — замърсяването расте, а продуктивността на почвата спада.

Изходът; Макар и осъзнат, все още като че ли не се „поема" от човечеството. В селското стопанство трябва да се прилагат биологичните средства за борба с вредителите, да не се използуват изкуствени торове, да се произведат растителни видове, които да усвояват направо азота от въздуха да се селекционират високопродуктивни животински породи: с две думи, широко да се крачи по пътя на биотехнологиите.

Промишлеността да осигури преработката на отпадъчните продукти. Да се премине към „чисти" източници на енергия (слънчева, геотермална, термоядрена и др.), да се търсят нови технологии, отговарящи на принципа за икономичност и екологичност едновременно. Окончателното решение на екологичния проблем обаче се налага да се търси не в пречиствателни съоръжения (макар днес тяхното използуване да е неизбежно), а пре­ди всичко в намиране на начини за включване на отпадъците в естествения кръговрат на природата, в имитация на биосферния цикъл от производство­то и в цялостна селекция на природата.

Следователно човечеството п в мирно време е изправено пред сериозен проблем — да гарантира здрава жизнена среда за собственото си възпроиз­водство. Това е проблем, който е достоен да по­гълне таланта н интелекта на човечеството, да от­крие нови измерения на смисъла на човешкото съществувание. Решаването на екологическия проблем е постоянна жизнена задача на цивили­зацията, въпрос на най-интензивно развитие на науката, на познанието и на междучовешките от­ношения. Всички приведени данни за същността и проявлението на екологическата криза имат ед­на цел: да ни убедят, че пътят на развитието не е непременно еднопосочен; за да бъде той възхо­дящ, са необходими целенасочените усилия на човека за усъвършенствуване на взаимодействието между обществото и природата.