РЕФЕРАТ
на тема:
„Кризата на публичния мининджънт”
(1 глава)
Изготвил: Катя Тодорова
Специалност” журналистика”
Като цяло авторът е представил проблемите на обществото. Интересно то е, че преди всяка тема във книгата Светослав Ставрев е цитирал думи на различни видни учени. И след тяхното изказване, авторът добавя и свое. Авторът по много обширен начин представя грешките на обществото, разделя хората на групи. Вижда се, че той е видял много и разказва всичко с най-малки подробности. Даже и рисува схема, която нарича „социална снежинка”. Тази „снежинка” представлява социалните взаимовразки. Най- отгоре е поставил гражданското общество, пазара, глобалния свят; под тях са група са индивиди, група на организации, група на държави. И най-отдолу са индивид, организация, държава. В него са отразени два процеса на социалното съграждане на колективното, на съответното индивидуално участие в тези процеси, три типа събективност в социума и взаимодействията на общо 9 унифицирани социални субекта от 3-те типа, които обощават всички възможни и мислими, реално съществуващи, макар и с различна степен на огорменост и развитост, социални актьори. Тези два процеса той нарича „социоеволюция” и „социоконструиране”.
Ставрев пише и за развиттите и недочактам развитите нации, народи, пазари. Той ги описва като здрави и болни, завършени и зачатъчни, явни и скрити, равновесни и дебелансирани, отворени и затворени. Той определя пазарът като „хладно безпристрастен инструмент за задоволяване на частните – индивидуални, групови и организационни, нужди от едини или други продукти и услуги. Напулно е безразличен към всички други характеристики на купувача, извън неговата платежоноспособност. „Дали си умен или глупав, дабър или лош, бял или цветнокож и т.н., за пазара е без значение, стига да си плащаш”. Другата важна част е благото на човека. Това благо той разделя на три големи групи, във всевъзможни съотношения помежду им: частни, публични и смесени.
Разграниченията между тях могат да се направят от различни позиции - икономическа, социологическа, политологическа или етическа, като всяка една от тях упражнява спецефично, макар и комбинирано с останалите, въздействие върху конкретното по време и място структориране на благата.
Силата на политиката, на политическото и на политиците изглеждат пропорционално зависими от надмощието на публичните над частните блага, най-вече като практика, но и като обществена подкрепа.
Тук много добре писателя описва провалите на пазара, провалите на държавата, провали на гражданското общество. За всеки един провал има обяснение, има примери.
Това, което Ставрев пише за нашата страна е много вярно, макар и страшно да звучи. Той казва че сме „малка страна с бляскава древност, мрачно средновековие, с неудовлетворително отвътре и почти незабележимо отвън настояще”. Авторът е вложил много, като обяснява какви са нашите големи проблеми в държавата. Той вижда три основни проблема.
Първият, че имаме слабо, манипулирано отвътре и отвън гражданско общество, което не се ползва с доверието на населението и не предизвиква респект у държавата. Най- силно му влияят парите и властта - официални и скрити, чисти и мрасни, законни и незаконни. Сподер Ставрев медиите са „хем уж четвъртата власт, хем са оръдие на останалите”. Държавата разполага със средства за въздействия, към които медиите са силно чувствителни – било то заради съмнителен произход на капиталите, с които те са създадени и действат, било то поради зависимости на страничнит
Колкото повече държавата ни се затваря в частното – личното, нашето, толкова повече се засилва апетитът ни към публичните блага, за които ние нямаме грижата и които другите, тези отгоре, са длъжни да ни ги осигурят. Като цена, което те трябва да ни платят за това, че ги оставяме да ни упраяляват, без много много да им се противопоставим.
Ето в това се състоеше първия проблем, че нашата държава е слаба, маниполирана и сякаш никои не иска да се оправят нещата, за по-добър живот.
Вторият проблем на българската държава, описан в книгата е, че държавата ни е „алчна, разточителна и слабо ефективна”. Алчна е, защото се самонагърбва с все повече функции и засмуква все повече ресурси от доходите на всички ни. Разточителна е, защото на фона на нарастващата издръжка на държавното управление ползите от него намаляват, като гледаме влошаващото се качвство на предлаганите публични блага – екологическо равновесие, борба с престъпността, образование, пенсионно осигуряване и т.н. Тя е неефективна, защото съотношението ефекти/раходи трайно се влошава, което говори не толкова за недостигащ административен капацитет, колкото за утежняващ се дисбаланс мейду публични и частни блага.
Тази пречина е много важна, защото държавата ни няма да се оправи сама, тя трябва да бъде принудена да се оправи. Това могат да го направят развиващото се и засилващо се гражданско общество, както и Европейския Съюз. Авторът казва, че второто вече става, но за да има траен ефект, се нуждае от подръжката на първото.
Третата причина , която автора описва е мистериозната част от българското общество, която е бизнесът или пазара. Тук той говори за бизнеса „бизнемес”. Това са всички които карат „майбахи и ламборджинита, които плават със собствени яхти, които необяснимо обикнаха напоследък голфа или пък летят със свои самолети” които се движат със охрана, са забогатяли по нечестен начин и че няма кои да ги спре. Няма закон, които да им се противопостави. Това е бизнес със заблудена от погледите на обществеността и закона „пазарна”сила, прилижена за първоначално натрупване и за последващо „успешно”функциониране – кражби на държавен ресурс, корупция, контрабанда – най – вече с горива, оръжие, наркотици, цигари, но и с какво ли още не, а и всевъзможни други престъпления - оставащи все недоказани и несакционирани, защото са протежирани от държавата. Но разбира се, винаги има „щастливи” изключения, а и дребния бизнес, които е под контрола на „големите”, е вън от подозрение.
Това са трите проблема на малката ни държава. Разбирасе това не са проблеми само на България, такива, че и по-сложни и по-сериозни проблеми ги имат всички страни. Специално за страната ни, автора се опитва да ни обясни, защо след като страната ние на място, каде няма земетръси, урагани, вулкани, не можем да живеем спокоино. Той изтъква грешките на държавата и малко или много обвинява управниците ни, както и самите нас. Даже в голяма част от написаното, авторът обръща, поглед и към народа на България. Той казва, че в нашата страна, няма чесно забогатял бизнесмен, че много ни отива да въртим бизнеса „бизнесмен” и много лесно се оставяме да ни тъпчат и обиждат.
Книгата е написана по много сложен начин, за да се разбере, читателя трябва да я прочете поне 2-3 пъти. В тази първа глава на книгата „Кризата на публичния мениджмънт”, аз разбрах едно, че това което си надробим, това ще сърбаме.