Реферат
Тема:
ОСНОВНИ ГРУПИ ТЕОРИ
И
ЗА СЪЩНОСТТА НА ПРАВОТО
Изготвил:
Фак.номер :
Пловдив 2010 г.
В съвременното правопознание многообразието на различните възгледи (теории, становища, определения) за това що е право, за същността правото, най-често традиционно се свеждат до следните основни групи:
1. Естественоправни теории те са исторически първи по време и втори по значение в наше време:
1.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци, значение:
а) общото между всички тях е това, че:
- признават на съществуването на естественото право като съвкупност от вечни и неизменни правила за поведение,съществуващи независимо от хората;
- признават на позитивното (положителното, човешкото) право като нещо подчинено на естественото, следващо от него, съобразявано с него;
б) различното между всички тях е това, че виждат различни основания (причини) за съществуването на естественото право;
в) положителното при тези теории е това, че те:
- обръщат внимание на ценностната характеристика на правото;
- разглеждат правото като обусловено от външни фактори;
- категорично се противопоставят на нормотворческия произвол на държавата;
- правят разлика между право и закон (източник на правото).
г) отрицателното при тези теории е това, че те:
- пренебрегват връзката на правото с държавата;
- не обръщат внимание на догматичния аспект на правото,на юридическата техника, на видовете източници на правото, на юридическите актове и пр.;
д) тези теории възникват под влияние на търсенията на обща хармония, на общ ред в обществото. При тях изследването на правото се поставя в контекста на създаването на по-общи социални или религиозни учения.
1.2. Подгрупи естественоправни теории според това в какво се съзира основанието (произхода) на естественото право:
а) ранни теории:
- ЕП като право, произтичащо от добродетелта и другите морални добродетели древнокитайските философи Лао Дзъ,Конфуций;
- ЕП като право, произтичащо от справедливостта Аристотел и Платон;
- ЕП като право, произтичащо от природните закони - древноримските юристи;
- ЕП като право, произтичащо от естеството на човешкия разум и природа - Цицерон;
- ЕП като право, създадено от Господ - телеологичната и католическа теория на Т. Аквински.
б) на Новото време -Гроций, Пуфендорф, Хобс, Боден, Русо, Монтескьо и др.
в) модерни теории за ЕП:
- ЕП като обективно дадена ценност - Франсоа Жени;
- ЕП като морална категория - Жан Дабен;
- ЕП като учение за ценностите в правото - А. Дентреве;
- ЕП като право произтичащо от антропологичните особености на човека - Маргарит Мийд;
- ЕП като етична юриспруденция - Морис Коен;
- ЕП като връзка между моралните истини и общите факти - Стюард Браун;
- ЕП като вътрешен морал на правото - Лон Фулър;
- ЕП като исконна божия воля - теория за възроденото ЕП на базата на католицизма - Жан Маритен.
2. Позитивистки теории за правото (етатистки позитивизъм) те са исторически втори по възникване, но понастоящем първи по значение, най-разпространените и най-популярните в наше време:
2.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци, значение:
а) общото между всички тях е това, че:
- признават съществуването само на позитивното право,разбирано като общи или индивидуални правила за поведение, създавани само от държавата;
- отричат съществуването на естественото право;
б) различното при тях е в това как си представят позитивното право, какво точно включват в него, каква е ролята на държавата.
в) положителното при тях е това, че те:
- допринасят изключително много за развитието на юридическата техника, за изследването и развитието на източниците на правото, за нормотворчеството и правоприлагането от страна държавата;
- обръщат много сериозно внимание на връзката между държавата и правото;
г) отрицателното при тях е това, че те:
- често отъждествяват правото с неговите източници и особено със закона;
- пренебрегват социалната, нравствена и икономическа обусловеност и ограниченост на правото;
- не сочат предели на нормотворческия произвол на държавата;
- изпадат във формализъм, в склонност да противопоставят света на дължимото със света на съществуващото.
д) те възникват под влияние на обективната тясна връзка на правото с държавата, на обективната потребност от анализ и развитие на създаваните от държавата правила за поведение.
2.2. Подгрупи позитивистки теории според това какво как разбират връзката на позитивното право с държавата:
а) ранни позитивистки теории:
- китайският легизъм (Шанг Ланг, Шуен Тао и др.);
- правните възгледи на маи, инки и ацтеки.
б) класически позитивистки теории:
- командната теория за правото на утилитаристите - Джереми Бентам, Джеймс Стюард Мил, Джеймс Лабанд и Джон Остин;
в) модерни позитивистки теории:
- нормативистката теория на Ханс Келзен;
- управленската теория за правото на Х. Харт и Роналд Дворкин.
3. Идеалистически теории за правото
3.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци.
а) общото между тях е това, че в тази група по начало попадат възгледите на философи-идеалисти, представители на класическата немска философия, както и на гравитиращи към тези възгледи други философи. Ролята на германската класическа идеалистическа философия в интелектуалното развитие на човечеството е толкова огромна, че възгледите на нейните представители за правото заслужават да бъдат поставени в отделна група. Още повече, че тези възгледи разглеждат правото от идеалистически позиции в рамките на изгражданите от тези философи глобални философски системи;
б) различното между тях е в това в коя глобална философска система попада съответния възглед за правото;
в) положителното при тях е това, че правото се разглежда във връзката си с изключително съществени обществени ценности и идеали, като свободата, волята, целта;
г) отрицателното при тях е това, че те не обръщат внимание на догматичната страна на правото, на позитивното право.
3.2. Основни идеалистически възгледи:
а) правото като хармонизация на волевите действия - Им.Кант;
б) правото като идея за свобода - Г. Хегел;
в) правото като средство за приспособяване на целите - Рудолф Штамлер;
г) о
4. Исторически теории за правото
4.1. Същност, причини за възникване, предимства и
недостатъци:
а) общото между всички тях е това, че разглеждат правото като естественоисторическо и конкретноисторическо явление;
б) различават се по материалистическите и идеалистическите си подходи към правото;
в) положителното при тях е това, че те наблягат на естественоисторическия и конкретноисторически характер на правото;
в) отрицателното при тях е това, че те не обръщат голямо внимание на догматичната страна на правото, на позитивното право.
4.2. Основни исторически възгледи:
а) правото като израз, манифестиране на духа на народа в историята - Фр. Савини;
б) правото като развитие в историята на личните условия от статус в договор - Хенри Майн;
в) правото като помощен елемент в стадия на икономическата обусловеност - К. Маркс и Фр. Енгелс.
г) правото като резултат от прилагане на принуда -силовите теории.
5. Социологически теории за правото
5.1. Същност, предимства и недостатъци:
а) общото между тях е това, че те анализират правото откъм неговото взаимодействие с другите социални явления, откъм неговата социална роля и функции;
б) различното между тях е в това кой от социологическите аспекти на правото извеждат на преден план;
в) положителното при тях е това, че разкриват и изследват реално съществуващото социологическо битие на правото;
г) отрицателното при тях е това, че не обръщат достатъчно внимание на догматичната страна на правото, на позитивното право.
5.2. Основни социологически възгледи:
а) правото като средство за внасяне на ред в обществото:
- правото като средство за съгласуване на интересите -Р. Йеринг;
- правото като вътрешен ред на човешките общности -"свободното право" на Ойген Ерлих и Херман Кантович;
- правото като обективни условия на социалната солидарност - солидаризмът на Леон Дюги, Емил Дюркхайм, Морис Ориу;
- правото като спонтанен обществен ред - Фр. Хайек.
б) правото като съвкупност от правоотношения -социологическият позитивизъм на Е. Пашуканис;
в) правото като юриспруденция на интересите (правото като компромис между противоречивите интереси на обществото и на индивида, правото регулирало борбата между агресивния инстинктивен егоизъм и социалните интереси в обществото) - Филип Хек и Роско Паунд.
6. Психологически теории за правото.
6.1. Същност, предимства и недостатъци:
а) общото между тях е това, че те анализират правото откъм неговото психологическо битие;
б) различното между тях е в това кой от аспектите на психологическото битие на правото извеждат на преден план;
в) положителното при тях е това, че разкриват и изследват реално съществуващото психологическо битие на правото;
г) отрицателното при тях е това, че не обръщат достатъчно внимание на догматичната страна на правото, на позитивното право.
6.2. Основни психологически възгледи:
а) психологическият позитивизъм на Леон Петражицки;
б) психоаналитичния възглед на Джером Франк.
7. Реалистични теории за правото.
7.1. Същност, предимства и недостатъци:
а) общото между всички тях е това, че те се базират на прагматизма и утилитаризма като основни философски направления, а специално американския реализъм - и на водещата роля в семейството на общото право на прецедента като източник на правото;
б) различното между тях е в това кой от утилитарните аспекти на правото извеждат на преден план;
в) положителното в тези възгледи е това, че те обръщат внимание на практическия аспект на правото, на правото като система от юридически актове, на ролята на правоприлагането и съдебната защита на правата на гражданите;
г) отрицателното в тези възгледи е това, че те надценяват прагматичния аспект на правото, разглеждат едностранно и утилитарно правото, не обръщат достатъчно внимание на действителната роля на източниците на правото.
7.2. Основни подгрупи на реалистичните възгледи за правото:
а) американски реализъм:
- правото като правила за поведение, определени от съдиите - Джон Грей;
- правото като пророкуване на това, което ще стори съда
- Оливер Холм, младши;
- правото като нещо, което длъжностни лица правят относно спорове - Карл Левелин;
- правото като генерализация на потенциалните правни ефекти и съображения, отчетени от съдилищата при решаване на делата - Джозеф Бингам.
б) скандинавски реализъм:
- правото като заучен импулс - Аксел Хегерстром;
- правото като съвкупност от независими императиви -Карл Оливекрона;
- правото като детерминат на социалното благополучие -Вилхем Лундщед;
- правото като схема на интерпретация на мрежата от социални факти, които образуват съответствие на правните норми - Алф Рос.
8. Феноменологични теории за правото
8.1. Същност, предимства и недостатъци:
а) общото между всички тях е това, че те считат, че правото е непознаваемо и може да бъде опознато единствено с интуицията ни, а не с разума ни;
б) различното между тях е в това къде виждат границите на непознаваемостта;
в) положителното в тях е това, че обръщат внимание на правната херменевтика, на ролята на правните понятия;
г) отрицателното при тях е в това, че те не разглеждат догматичната страна на правото, не изследват и отдават дължимото на позитивното право.
8.2. Основни феноменологични възгледи:
а) феноменологичния възглед на Густав Радбрух и Макс Шилер;
б) интуитивистичната теория на Ханс Гудман.
ЛИТЕРАТУРА:
Алексеев С. Обща теория на правото. т. 1, С., 1982, с.39-105.
Бойчев Г. Правовата държава. С., 1995, с. 7-87.
Келзен Х. Чистото учение за правото. С., 1995.
Кели Дж. М. Кратка история на западната теория на правото. С., 1998.
Коркунов К. Лекции по обща теория на правото. Бл., 1993,гл., стр. 47-85, гл. , стр. 85-123.
Милкова Д. Обща теория на правото. С., 2000, с. 33-38.
Михайлова М. Обща теория на правото. С., 1996, с. 5-12,79-99.
Неновски Н. Из историята на правната и политическата мисъл. -"Философия, Социология, Обща теория", С., 1998, стр.257-274.
Радев Д. Обща теория на правото. С., 1995, с. 24-33,41-50.
Савини Фр. Основни идеи на историческата школа в правото. С.,1995.
Сталев Ж. Нормативната сила на фактическото. С., 1997.
Торбов Ц. История и теория на правото. С. 1993, с. 89-199.
Хайек Ф. А. Правни норми и правов ред. С., 1996.